Решение № 390 от 10.12.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. гр. Димитровград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610100383 по описа за 2025 година

Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 433,15 /четиристотин тридесет и три лева и петнадесет стотинки/, която сума била платена от ищеца на ответника при начална липса на правно основание, във връзка с Договор за потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година, както и със сумата от 1 593,34 /хиляда петстотин деветдесет и три лева и тридесет и четири стотинки /, във връзка с Договор за потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година.

В исковата молба се твърди, че между С. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. "с." № **, вх. **, ет. **, ап.**, в качеството й на кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният е следвaло да предостави заемни средства в размер на 3050 /три хиляди и петдесет/ лева. Съгласно чл. 3, б. б" - годишният лихвен процент на заема е 23,33 % , а roдишният процент на разходите е 49.66 % /четиридесет и девет цяло и шестдесет и шест проqента/. Уговорени са срок и начин на плащане в 1

18 /осемнадесет/ вноски, посочени в погасителен план към договора. 1 Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, доверителката ми е плащала и такса „поръчител", въпреки че такава не е предвидена в основания договор. Единствено в чл. 5 от Договора за заем е посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Multitude Bank, като никъде не е посочено, че то е възмездно. Въпреки това, в деня на подписване на Договора за заем, се сключва в съответствие с чл. 5 от последния и договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank, видно от който за дружеството „поръчител" се дължи такса, тьй като Дружеството щяло да обезпечава кредитьт. Считам, че доверителката ми е надплатила суми по Договор за. предоставяне на потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 годына, понеже процесният.Договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен. Това е тдка,защото последният не отговаря на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК и С. В. В., с ЕГН ********** е следвало да върне само чистата стойност на кредита от 3050 /три хиляди и петдесет/ лева, без да е дължала лихва и други разходи по кредита. П. Между същите страни и в същите uм качества е сключен и втори Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1900 /хиляда и деветстотин/ лева. Съгласно чл. 3, б. б" - годишният лихвен процент на заема е 23 % /двадесет и трн процента/, а годишният процент на разходите е 49.11 % /четиридесет и девет цяло и единадесет процента/. Уговорени са срок и начин на плащане в 12 /дванадесет/ вноски, посочени в погасителен план към договора. И по този договор, ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, доверителката ми е плащала такса „поръчител", въпреки че такава не е предвидена и в този основен договор. Единствено в чл. 5 от Договора за заем е посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Multitude Bank, като никъде не е посочено, че то е възмездно. Въпреки това, в деня на подписване на Договора за заем, се сключва в съответствие с чл. 5 от последния и договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank, видно от който за дружеството „поръчител" се дължи такса за това, че Дружеството щяло да обезпечава кредита. Считам, че доверителката ми е надплатила суми и по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година, понеже процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит също е недействителен. Това е така, защото последният не отговаря на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК, С. В. В., с ЕГН ********** е следвало да върне само чистата стойност на кредита от BGN 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, без да е дължала лихва и други разходи по кредита. Всички парични средства, в това число и таксата „поръчител" са заплащани единствено по сметка на ответника „ФЕРАТ'УМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406.

Твърди се, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тьй като 2

Заемодателят е изискал и е сьбрaл от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените основни договори за потребителски кредит. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГТГР. В договорите не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорените лихвени проценти, поради което Ответникът няма право да формира ГПР, в размер на 49.66 % /четиридесет и девет цяло и шестдесет и шест процента по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година и в размер на 49.11 % /четиридесет и девет цяло и единадесет процента/ по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година. Видно от приложените изчисления на годишен процент на разходите в електронни калкулатори в интернет, годишния процент на разходите при включена възнаградителната лихва като единствен разход по кредита следва да бъде по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година в размер от 25.99 % /двадесет и пет цяло и деветдесет и девет процента/, а по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година 25.58 % /двадесет и пет цяло и петдесет и осем процента/. Това нарушение има за правна последица съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от кредитите. Действително приложената възнаградителна лихва по договорите за заем е значително по-голяма от тази, която е посочена в чл. 3, б. „б" от всеки от договорите за кредит. Действително приложеният размер на възнаградителната лихва по всеки договор е 40.45 % /четиридесет цяло и четиридесет и пет процента/. Това се потвърждава от приложената калкулация. Предвид липсата на други видими от договорите разходи по заем и наличието на само 1- договорената в чл. 3, 6. „6" от всеки от договорите, възнаградителна лихва, може да се sаключи, че последната, която е приложена по договорите е в по-голям размер от посочената в договорите. В тази връзка ако годишннят лихвен процент е по-голям, то и годншният процент на разходите ще бъде със значително по-голяма стойност, а това означава, че той е некоректно посочен в процесните договори. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, an. 4 от ЗПК и съответно клаузата следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. Дори и да не се приеме, че възнаградигелната лихва е по-висока, то за да бъде такава вноската по всеки от заемите, Кредиторът е инкорпорирan във вноската допълнителна сума, която е оскьпила кредитите за доверителката ми и съответно от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 200599406 не са слазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК във връзка с процесните договори. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябва да се посочат взетите предвид допускания, 3 използвани лри изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната ликва и други. Спазването на това изчисление и даването на тази информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора са вменени като императивно разпоредба в ЗПК. Като съгласно чл. 22 от ЗПК ако това условие не е изпълнено, договорът за заем е недействителен. Нарушение на ЗПК е налице и поради обстоятелството, че в договорите, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заемите и rHP. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредитите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.66 % /четиридесет и девет цяло и шестдесет и шест процента/ по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година и в размер на 49.11 % /четиридесет и 3 девет цяло и единадесет процента/ по Договор за предоставяне на потребвтелски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакьв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договорите за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Не ставало ясно и как въsнаградителната лихва е в много по-голям размер от действително дължимия съгласно договорените условия, тьй като видно от приложените изилечения от кредитните кanкулатори, съгласно погасителните планове, лихвата е в размер на 40.45 % / четиридесет цяло и четиридесет и пет процента /, а не какго е посочено по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година - 23,33 % /двадесет и три цяло и тридесет и три процента/, а по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година - 23 % /двадесет и три процента/. На следващо място, кредиторът разполага със задължение и с достатьчно много източници на информация, да оцени предварително кредитоспособностга на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор. В случая, включването на клаузата за обеsпечаване на задължението по кредита в Договора за предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда 4 чл. 26, ал. 1 З3Д. На лрактика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 5 от договорите за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146, ал. 1 З3П, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В действителност поръчителят е самостоятелно юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на Република България, въз основа на лиценз, иsдаден от EHE и вписването му под № 178 в публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява от факта, че Multitude Bank фигурира в предварително определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени договора /този за потребителски кредит и този за гаранция/, което на практика представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Отказът да бъде сключен договор за поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен договорът за потребителски кредит от страна на кредитора. C оглед гореизложеното, моля да се приеме, че предявените искове в настоящото производство, във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1279336 от 10.08.2023 година и Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1287098 от 14.09.2023 година са по чл. 55, ал. 1, пред. 1 от З3Д, а именно искове за връщане на платеното при начална липса на основание. В случай, че основните договори са недействителни, то и акцесорните /договорите за поръчителство/ също ще бъдат, като всички пapu платени във връзка с тях също подлежат на възстановяване.

Разпечатката съдържа 12 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d3a42fc-0b36-4abe-a607-c3664213050e