Протокол № 326 от 06.03.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 326 гр. Пазарджик, 28.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220101426 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищецът И. В. И. - редовно призован чрез пълномощника си, не се явява.

За него се явява адв. И. Ц. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с исковата молба.

Ответницата И. Н. Ч. - редовно призован чрез пълномощника си, се явява лично и с адв. К. Ш. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощен от с ОИМ.

Вещото лице Б. З. Г. – редовно призован, се явява лично.

АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Ц.: Поддържам исковата молбата. Поддържам и твърдението, че съгласно регулационния план това място не попада в нито едно УПИ и в тая връзка сме поискали експертиза. Ще представя писмени доказателства и ще 1 направя други доказателствени искания след изслушването на вещото лице.

АДВ. Ш.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. И аз ще направя други доказателствени искания след изслушването на вещото лице.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че с нот. акт № 183, т. 18 дело № 3068/2021 г. на Службата по вписвания при Районен съд - Пазарджик доверителят ми придобил чрез дарение, направено от неговите родители, един поземлен имот с идентификатор *** по КККР па с. ................, Пазарджишка област, ведно с намиращата се в имота жилищна сграда с идентификатор ***. Този имот бил придобит от дарителите В. И.

И. и М. А. И. преди влизането в сила на кадастралната карта и според тогавашната номерация е бил УПИ VII-180 в кв. 10 но регулационния план па ................ с площ по документ за собственост на първоначалните собственици 1 025 кв. м. Според регулационния план жилищната сграда е в дъното на имота на самата регулационна граница, а дори част от нея попада извън УПИто. Мястото зад жилищната сграда обаче е владяно винаги от собствениците на имот пл. № 180. Според регулационния план това място с площ от около 200 кв. м. не попада в пито един УПИ.

След влизането в сила на кадастралната карта това дворно място е заснето като част от имота на ответницата.

След придобИ.ето на имота В. и М. И. предприели ремонт на жилищната сграда и поради това, че тя попада частично извън техния УПИ. те извършвали СМР ползвайки и това дворно място. Тогава възникнал спор с ответницата, която твърдяла, че това дворно място е част от нейния имот с идентификатор ***.

При проверка в СГКК те установили, че това действително е така.

Твърди се, че след като ищецът придобил имота той продължил с ремонтните дейности, но със свои действия ответницата го принудила да прекъсне работите. Към настоящия момент ответницата трупа (по всяка вероятност съзнателно) боклуци и строителни и растителни отпадъци до стената на къщата на доверителя ми и по този начин от една страна създава пречки за ползването на жилищната сграда, а от друга създава предпоставки за компрометиране на самата сграда.

2

Твърди се, че независимо, че съгласно нотариалния акт ищецът е придобил имота си по описанието и заснемането в КККР, за него съществува правна възможност чрез обстоятелствена проверка да се снабди с документ за собственост на спорното дворно място като присъедини към своето владение владението на своите праводатели.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата И. Н. Ч., че тя не е собственик на част с площ около 200 кв. м. от имот с идентификатор ***, която част е при граници имоти с идентификатори ***, ***,

*** и *** по КККР. а по регулационен план е между

УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179, и която част погрешно е заснета в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ***.

Подадена е и уточнителна молба с вх. № 13635/01.07.2023 г.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че невярно е твърдението на ищеца, че мястото зад собствената му жилищната сграда с идентификатор 0614.502.424.1, с площ около 200 кв.м., се владее от него и винаги се е владяло от собствениците на имот с пл. №180 по старият регулационен план, както е невярно и твърдяното, че същото не попада в нито едно УПИ.

Твърди се, че през 1970 г., дядо му Д. А. А. с нотариален акт за продажба на недвижим имот №123, том II, дело №696 от 06.05.1970 год., продава на трите си дъщери, моята майка В. Д. К. и двете ми лели Е. Д. П. и Д. Д. М., парцел IV-179 в кв.10 по плана на с................., с пространство от 900 кв.м., ведно с построените в парцела две паянтови жилищни сгради и другите подобрения в същия. Парцела е идентичен с парцел IV-113 в кв.10 по дворищната регулация на с................., утвърдена със Заповед №418 от 29.12.1975год., а в последствие идентичен и с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 0614.502.421 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-199/29.05.2022год., на изпълнителният директор на АГКК.

3

Твърди се, че съгласно съдебен протокол от 01.04.1985год., по гражданско дело №543 по описа за 1985 година на Пазарджишки районен съд, майка й В. Д. К. и двете й лели Е. Д. П. и Д. Д. М. са се спогодили делбения имот представляващ парцел IV-313 в кв.10 по плана на с................., с площ от 900 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда - плевня също паянтова, да се постави в реален дял на майка ми В. Д.

К.. От своя страна В. Д. К. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №10, том II, дело 499 от 01.04.1985 година, ми продаде парцела с двете сгради построени в него. Паянтовата стопанска постройка е построена в началото на парцела на регулационната граница с уличната регулация, а Паянтовата жилищна сграда се намираше в дъното на парцела, попадаща в обхвата на процесиите 200 кв.м., която беше построена на регулационната граница между моят парцел и парцела VII-180, залепена /на калкан/ за сграда с идентификатор 0614.502.424.1 на ищеца. В паянтовата жилищна сграда до смъртта си живяха моят дядо Д. А. А. и моята баба Я. Д. А., която сграда след това започна да се руши, стана опасна и през 1996 год., я съборих, като в момента стоят само каменните и основи. Лично аз съм собственик и владея вече 37 години, по границите както са посочени в скицата, целият ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 0614.502.421, и сградите построени в него, като същият е ограден с ограда по кадастрални граници съгласно издадени от Община Пазарджик - Разрешение за строеж на ограда №1 и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 15.03.1985год.

Процесното място зад жилищната сграда на ищеца, изцяло попада в моят имот и винаги е било част от имота ми. Освен основите на старата ми къща, там съм аранжирала с керемиди цветна градина в която съм засадила различни цветя, бамбук, засадила съм три ябълкови дръвчета и една кайсия, поставила съм дървена конструкция с телове под която всяка година садя краставици, цветно зеле, тиквички и други зеленчуци, в ъгъла на тази част през последните няколко години съм погребала дори четири броя наши домашни любимеца - кученца. Ищеца И. И. и неговите праводатели собственици на имот пл.№180, никога не са владели претендиралата част от имота ми.

Твърди се, че невярно е и твърдяното в исковата молба от ищеца, че 4 според регулационния план това място с площ от около 200 кв.м., не попада в нито един УПИ. Съгласно издадената ми от Кметство с................. - Скица №65 от 06.11.2013 год., за УПИ IV-313 в кв.10 по дворищната регулация на с.

................, утвърдена със Заповед №418 от 29.12.1975 год., е видно, че това място е част от имота ми и винаги е било така. Същото УПИ с площ и граници е нанесено и в кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, което означава, че процесното дворно място от около 200 кв.м., не е заснето в кадастъра в последствие като част от имота й, както твърди ищеца.

Декларирала съм в МДТ-Пазарджик и плащам данъци за цялото дворна място с площ от 900 кв.м., видно от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11151 от 06.03.1998 г.

Физически е невъзможно ищеца или когото и да било от праводателите му да влязат и владеят процесната част от имота ми, тъй като калканната стена на сградата на ответника служи като ограда в по-голямата част между имотите ни, а малката незастроена част около два метра и половина между двата имота, винаги е имало ограда, дори през последната година самият ищец разруши старата такава и построи още по-стабилна от бетонови тухлиплътна с височина около два метра. Същият за мое голямо учудване, изби без мое съгласие два прозореца на калканната стена на неговата жилищна сграда към имота ми, поради което подадох Жалба в Община Пазарджик с Вх.№1344-71/29.09.2022год., и след извършена проверка на 13.10.2022год., от компетентните органи на общината получих писмо с Изх.№ 13-44- 71 002/02.11.2022год., с което ме уведомяват за констатирани нередности и даден едномесечен срок на ищеца И. да зазида двата прозореца.

Твърди се, че повече от 60 години, роднини на ответницата - баба и дядо, майка, лели и тя са собственици на целият имот и сградите построени в него с правно основание, документите за собственост описани по-горе, упражнявали сме и упражняваме владение върху него в пълен обем до настоящия момент, като не сме имали спорове за имота с когото и да било, поради което исковата претенция на ищеца И. е неоснователна.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска за установено по отношение И. Н. Ч. с ЕГН ********** с адрес: гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул.........................., че не е собственик на част с площ около 200 кв.м., от имот с идентификатор 0614.502.421, която 5 част е при граници имоти с идентификатори ***, ***,

*** и *** по КККР, а по регулацонен план между УПИ

IV-313, УПИ VII-180, и УПИ XIV-179, и която част погрешно е заснета в кадастралната карта, като част от имот с идентификатор 0614.502.421.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства.

ПРЕДЯВЕН Е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че следва да установи, че владее процесните 200 кв. м. на правно основание.

АДВ. Ц.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

АДВ. Ш.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО

ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Б. З. Г. – на 61 години, българин, български гражданин, женен, висше образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.