Решение № 515 от 19.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Варна, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Елица Т. Т. като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110113534 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца П. Д. П. ЕГН **********, срещу ответника "В.БГ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.. ****, р-н..Л.", ул.„Д. Х."№**-**, представлявано от управителя З. С.Р., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 98,52лв., като заплатена без основание на ответника по договор за кредит №9754998002 от 26.09.2021г., представляваща такса за бързо разглеждане, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 11.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Отправено е искане за присъждане на направените от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителен иск, навеждайки следните фактически твърдения в исковата си молба:

Ищецът излага, че на 26.09.2021г. е сключил договор за кредит №9754998002 с „В.БГ" ЕООД (старо наименование „***" ЕООД). Договорът е бил подписан електронно от страните, съгласно приложимите Общи Условия и в съответствие с разпоредбите на ЗЕДЕУ, по силата на който ответното дружество е предоставило потребителски кредит в размер на 400 лева, за срок от 30 дни, при стандартен лихвен процент 40,97 %. В условията на договора за кредит е била предвидена и такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лева.

1

Таксата за бързо разглеждане, според изнесеното, е включена към общо дължимата сума по кредита със срок на погасяване до 26.10.2021г. Общата сума, която следвало да се заплати от кредитополучателя, съобразно договора, е в размер на 512,00 лева, при ГПР- 49.7 %. Сочи се, че на 26.09.2021г., кредита е бил усвоен и впоследствие ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора, като е заплатил сумата от 512.00 лева, от които 400.00 лева главница, 13,48 лева лихва за срока на кредита, както и 98,52 лева такса за бързо разглеждане.

Ищецът настоява, че договорената клауза в договора за кредит за посочената такса, е неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП. В случая клаузата за такса за бързо разглеждане от договора, се сочи, че не е била уговорена индивидуално, още повече като се има предвид и електронното подписване на договора.

С клаузата за такса за бързо разглеждане, според ищеца, се постига неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата за бързо разглеждане, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи се от ищеца, че таксата за бързо разглеждане е 98,52 лева, което е почти 1/4 от размера на кредита. Настоява се, че услугата, описана в чл. 4 от ОУ на договора за кредит, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.

Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на документите, се счита, че противоречи на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК и се явява „нищожна“, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, с оглед на което се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение , с което да се уважи предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът "В.БГ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.. ****, р-н ..Л.", ул. „Д. Х." № **-**, представлявано от З. С.Р. – управител, чрез пълномощник Д.

Д. – юрисконсулт, в срока по чл. 131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност и необоснованост на твърденията, изложени в исковата молба. Настоява се с отговора, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Дружеството е спазило и прилага точно изискванията на специалното законодателство в частност ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Договорът следва всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР, а също така както специалните, така и приложимите ОУ, са изрично съгласувани с компетентния регулаторен орган в областта на защита на потребителите, съгласно изискванията на ЗЗП. Именно поради посочените съображения ответната страна счита, че сключеният Договор за кредит е действителен и не страда от релевираните в исковата молба пороци, респективно налице е валидно възникнало облигационно правоотношение. За неоснователно и лишено от обективни аргументи се счита и твърдението на ищеца, че 2

Договорът заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочено е, че в специалните условия на процесния договор изрично е визиран действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК. Всички параметри по процесния договор за кредит са били изначално известни на кредитополучателя - г-н П., още на етап преддоговорна информация (обективирани в СЕФ).Размерът па ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Съгласно Специалните условия по Договора, лихвеният процент за срока на договора е 41%, а след приравняване на годишна база ГПР възлиза на 49.7%. Формулата за изчисляване на Договорната лихва но кредита е описана в т. 6 от Общите условия към Договора.

Предоставените допълнителни незадължителни услуги, които г-н П. изрично е заявил, съответстват изцяло па законовата възможност, уредена в чл.10а, ал.1 ЗПК, съгласно която „Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит". Настоява се, че в случая таксата се начислява за услуга, които е пожелателна, допълнителна и незадължителна и която се предоставя само по изрично искане на Кредитополучателя. Откъдето и не следва да бъде включвана в ГПР.

Такса „Бързо разглеждане" се сочи, че не се отнася до действия, касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която не касае условията по предоставянето и/или връщането на същия. Сочи се ,че оспорваната такса е подробно описана в Общите условия, които са неразделна част от Договора за кредит, приложими и по процесния договор. Това е такса, която е допустима и законосъобразно начислена. Сочи се, че Общите условия, включително и регламентираните в тях такса за Бързо разглеждане и удължаване на срок, са предварително изпратени и съгласувани със специализиран държавен орган (КЗН), който орган е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение разпоредбите на ЗЗП.

Поради което се настоява, че се явява неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, а именно, че не са спазени императивните изисквания на закона, уреждащи ГПР.

Сочи се, че всички параметри по кредита са предварително известни и са предоставени по ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап преддоговрна информация - в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, откъдето и ищецът е имал възможността да направи информиран и икономически обоснован избор дали ла сключи Договора при така предвидените условия или не. Тази такса, се сочи, че има за цел да възмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки и технически ресурс, в рамките на до 15 минути се извършват всички необходими проверки па данни и декларирани обстоятелства, които стандартно се осъществяват в рамките на до 7 дни от получаване на искането за отпускане на кредит. Сочи се, че такса „Бързо разглеждане" няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става само но изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка - дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не. Ползването на услугата Бързо разглеждане гарантира на Кредитополучателя единствено получаването на 3 отговор в посочения срок, но не и отпускане на кредит, тъй като е възможно в обхвата на Бързото разглеждане, при извършване оценка на кредитоспособността на Кредитоискателя, Кредитодателят да установи, че Кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да му отпусне кредита. Същевременно, липсата на желание за възползване от услугата но приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и незаявяването й не е пречка да се иска кредит, и да бъде отпуснат такъв кредит. Сочи се, че начислените такси „Бързо разглеждане" и „Удължаване на срока на кредита", са правомерно уредени, утвърдени от регулаторен орган и законосъобразно начислени.

Въз основа на гореизложените съображения относно основателността на исковете, се настоява за отхвърляне предявения от ищеца П. Д. П. иск, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане в полза на „В.БГ" ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрнсконсултеко възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен в заверен вид Договор за кредит №9754998002 от 26.09.2021г., сключен между ищеца и „***" ЕООД/ с ново наименование „В.БГ" ЕООД/, за сума от 400.00лв., платима в срок от 30 дни. В условията на договора за кредит е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лева.

Приложени са Общи условия на договора за кредит и Преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Е. Т. и депозирана пред съда на 19.09.2023г., както и допълнителна ССЕ, възложена на същото вещо лице и представена на съда на 12.01.2024г. В заключенията и по двете експертизи, които съда кредитира като обективни, ясно и компетентно обосновани, се сочи, че таксата от 98,52лв. е платена, предвид издадено удостоверение изх.№ 23471 от 02.06.2023г. от „В.БГ“ЕООД на л.87 за липсата на задължения към дружеството от страна на ищеца П. Д. П..

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Наличието на облигационно отношение между страните по делото, се установява от представения Договор за кредит №9754998002 от 26.09.2021г. От същия се установява и факта, че в договора е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лева.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон. Чл. 10а, ал.

1 ЗПК допуска кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

4

Процесната такса е уговорена за „бързо разглеждане“ на искането за предоставяне на кредит. Безспорно дейността по разглеждане на искането за отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му. Касае се за дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на договор за потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на основния предмет на договора разход.

Поради изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че тъй като разглеждането на искането предхожда сключването на договора, то не касае усвояването на кредита. ЗПК допуска събирането на такси единствено за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но не и за основните дейности на кредитора, изразяващи се в отпускане и управление на кредита. В този смисъл, договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона. С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. В случая предвиденото възнаграждение за бързо разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4.2. от ОУ е предвидено, че срещу заплащане на сумата се гарантира „бързо разгреждане“ на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.