Решение № 13 от 02.02.2023, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №

13/2.2.2023 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: Ст. Вълчев при секретаря Кр.

Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 321 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на П.Г.С. *** против Отказ с рег.№ 1679р-30424/16.11.2022 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №* на П.Г.С. *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

В жалбата се твърди, че издадения отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради което се претендира да се отмени изцяло и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Х., която подържа жалбата на посочените основание и направените с нея искания.

За ответната страна се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 167900-6886/19.10.2022 г. П.Г.С. *** е поискал от началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №*, което е придобил като физическо лице и му е необходимо, т.к. е собственик и управител на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“ ООД, като е и земеделски производител (арендатор и млекопроизводител) и му се налага почти ежедневно пренасянето на големи суми пари в брой, защото повечето му плащания са касови.

Към заявлението са приложени удостоверение за годност за употреба на оръжието, разрешение за съхранение, носене и употреба на същото оръжие валидно до 21.11.2022 г., вносна бележка за платена такса и декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ.

Видно от удостоверение на

НСС от 25.10.2022 г., електронна справка за съдимост от 18.10.2022 г. и медицинска бележка от психиатричен кабинет, С. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и към 25.10.2022 г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

В докладна записка рег.№

1679р-29237/01.11.2022 г. е посочено, че от извършената проверка на посочения в искането адрес се установявя, че П.Г.С. живее на адреса, не са установени данни от приложената медицинска бележка П.Г.С. да се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет или да се лекува от психично заболяване, има издадена заповед и протокол за утвърждаване на място за съхранение на ООБ, оръжието се съхранява съгласно изискванията на чл.98.ал.1 от ЗОБВВПИ на посочения адрес в метална каса неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство, а от извършената справка в гражданска колегия при ЯРС се установява,че за лицето П.Г.С. няма издадена заповед по ЗЗДН.

Според докладна записка рег.№ 1679р-29854/09.11.2022 г. от извършената проверка в масивите на МВР-АИС се установява, че С. е криминално проявен и осъждан за умишлено престъпление по чл.198 от НК през 2002 г. и за умишлено престъпление по чл.144, ал.3 през 2001 г.

Съгласно докладна записка рег.№ 1679р-30423/16.11.2022 г. П.Г.С. е придобил късото огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана и заявява, че му е необходимо, тъй като е собственик и управител на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“ ООД. Също така е и земеделски производител (арендатор и млекопроизводител) и му се налага почти ежедневно пренасянето на големи суми пари в брой, тъй като повечето му плащания са касови. Записано е, че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели-самоотбрана, за каквато цел е подал документи П.С., защото съгласно чл.94, ал.

1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Отбелязано е, че относно мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не са се установили молби или сигнали постъпили от С., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не е представил такива доказателства, както и че от направената справка в ИИС-МВР и от подадените документи се установява, че С. не е осъждан, няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет видно от докладните на ПИ и ОР.

Във връзка с тона и на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е счетено за целесъобразно, че на П.Г.С. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешението.

Въз основа на събраните по преписката доказателства е постановен Отказ с рег.№ 1679р-30424/16.11.2022 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №* на П.Г.С. *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, който отказ е получен от заявителя на 18.11.2022 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред

Административен съд Ямбол е Отказ с рег.№ 1679р-30424/16.11.2022 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „***“, кал.9х19мм с №* на П.Г.С. *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Административният орган мотивира отказа си като във връзка с мотив за необходимост от оръжието-защото С. е собственик и управител на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“ ООД, а също така е и земеделски производител (арендатор и млекопроизводител) и му се налага почти ежедневно пренасянето на големи суми пари в брой, тъй като повечето му плащания са касови, посочва че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели-охрана на собствеността, а не за граждански цели-самоотбрана, за каквато цел е подал документи П.С.. Освен това е наведен довода, че съгласно чл.94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Относно мотива самоотбрана административният орган отбелязва, че е извършена проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не се установиха молби или сигнали постъпили от С., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства, поради което изтъкнатият мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

По аргумент за противното, за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен начин да обосновава издаването му.

Понастоящем посочените изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения отказ.

Освен това в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил справка и в информационните масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от Начев за застрашаване на живота и здравето му.

В съответствие с това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.

Ето защо са неоснователни доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на задълженията на органа или за неспазване на предвидената процедура.

На следващо място доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в жалбата си.

Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите за необходимостта от ежедневно пренасянето на големи суми пари в брой във връзка с обстоятелството, че С. е собственик и управител на фирмите „БГ-Туризъм“ ООД и „С.“ ООД, а също така е и земеделски производител (арендатор и млекопроизводител).

В тази връзка в чл.6, ал.1,

2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, но винаги чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ изисква да е налице основателна причина за издаване на разрешение.

Според чл.6, ал.3 и чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, но не и за служебни цели, защото такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, докато понастоящем заявлението е подадено от С. в качеството му на физическо, а не на юридическо лице.

Поради това, за да може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал.