Решение № 348 от 05.07.2022, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1022/2021
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 05.07.2022
- В сила
- 03.08.2022
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 348 гр. В., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20211320101022 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 против П. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, и ответника П. Т. Г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13358097001 от дата 08.06.2017. г. за ползване на мобилна услуга към номер *** при условията на тарифен план Smart М с месечен абонамент 15.99 лева, като срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 08.06.2019 г.
Сочи се, че с друг договор от същата дата 08.06.2017 г. абонатът заявил за ползване и мобилна услуга за номер *** отново при условията на тарифен план Smart М с месечен абонамент 15.99 лева, като срокът на договора бил 24 месеца - до дата 08.06.2019 г.
Излага се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 13358097001 между ответника П. Т. Г.. ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. ЕИК: 831642181 били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга. а именно: № 1230132921/22.07.2017г.; № 1231854314/22.08.2017г.; № 1233571645/22.09.2017г. и № 1235407773/23.10.2017г. за периода от 22.06.2017 г. до 22.10.2017 г.
Поддържа се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца — за месец 07/2017г., 08/2017 г., 09/2017 г. и за месец 1
10/2017г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Излага се, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № 13358097001 крайна фактура № 1236994659/22.11.2017 г., за периода от 22.10.2017 г., с начислена обща сума за плащане.
Твърди се, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, от която ищецът има интерес да претендира неустойка в размер на 95.94 лв. (деветдесет и пет лв. и 94 ст.) фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периоди, която не е предмет на иска.
Поддържа се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 24.10.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Сочи се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart M и Smart М за мобилен номер *** и *** до 08.06.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 08.06.2017 г.
Сочи се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 2 от стр. 5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг).
Излага се, че претендираната сума в размер на 95.94 лв. (деветдесет и пет лв. и 94 ст.) е 2 формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси по избрания тарифен план.
Твърди се, че между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
831642181, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 24.10.2017г. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 95.94 лв. (Деветдесет и пет лв. и 94 ст.) лева, уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: 15.99 лв. за Smart М (15.99 лв. х 3) по първия договор и (15,99 лв. х 3) по втория договор от същата дата или общо 95.94 лв. (деветдесет и пет лв. и 94 ст.) лева, за което е издадена крайна фактура. 1236994659/22.11.2017 г., за периода от 22.10.2017 г.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп" ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1331/2020 г. по описа на ВдРС, и по което 3 е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер 95.94 лв. (деветдесет и пет лв. и 94 ст.) лева - представляваща неустойка по договори, сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В хода на производството с молба-становище с вх. № 4901/27.06.2022 г. на основание чл.
233 от ГПК ищецът е направил частичен отказ от иска за сумата в размер на 15.99 лева , като след направения отказ претенцията на ищеца възлиза на сумата в размер на 79.95 лева представляваща неустойка по договори, сключени между ответника и „БТК” ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се в отговора на исковата молба, че подадената искова молба не отговаря на чл. 127, т. 3 и т. 4 от ГПК и е неясна от към петитум, сочи се че всяка една от претенциите следва да конкретизирана за размер и период, да се посочи и индивидуализира всяка една от тях в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума. Излага се, че цесията не е редовно съобщена на ответника, че в делото липсват доказателства той да е уведомен за извършените две прехвърляния на задължението му към „БТК”АД, както по отношение на първият цесионер, така и по отношение на вторият цесионер и че няма никакви данни за извършено уведомяване. Поддържа, че особения представител, на ответника не може да бъде уведомен вместо ответника за цесиите, тъй като за това се изисква, съгласно закона и практиката на ВКС изрично упълномощаване .
Твърди се, че от исковата молба не може да се установи за какъв период е претенцията по всеки един договор и как е изчислена неустойката. Сочи се, че в петитума на иска липсва изрично посочване, както за периода на претендираната неустойка така и по кои договор се претендира и че това поставя ответника в положение да не знае за какво го съдят, както и създава предпоставки да бъде извършено осъждане на едно лице за едно и също нещо повече от един път. Поддържа се, че от приложените 5 бр. фактури не става ясно в коя е обективирана претендираната сума за неустойка.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите по всички договори, посочени в исковата молба. Излага се, че тъй като се касае за неустойки, погасителната давност съгласно чл. 111 от ЗЗД е три годишна, а дължимостта настъпва евентуално на крайната дата на периода, за които се твърди, че се дължи месечната такса.
Оспорват се клаузите във всички договори, подписани между страните, уреждащи задължения за плащане на неустойка при предсрочно прекратяване или спиране действието на договора в размер на стандартни такси до края на срока на договора, тъй като ответникът сочи, че са нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
Излага се, че в случая неустойката е договорена в разрез с присъщата й обезпечителна, 4 обезщетителна и санкционна функция, и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата оператор, и нарушава принципа на справедливост и равнопоставеност.
Сочи се, че неустойката, която се претендира в клаузите в договорите, които я визират в посоченият размер на всички стандартни абонаментни такси до края на договора представлява санкционна норма и неравноправна клауза, поради наличието на предпоставките на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.