Решение № 263110 от 14.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 14.05.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря

Надежда Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 2570 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № 26423/ 28.03.2020 г., подадена от И.Г. ***, ж. к. „********ап. 17, с ЕГН **********, и Й.Г.Н. от гр. София, ж. к. „********ап.

24, с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител, против З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********за осъждането му да заплати на всеки от ищците следните парични суми: в размер на 100 000 лв. за всеки един от тях като част от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на смъртта на баща имГ.А.Т., починал на 22.12.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата по вина на водач на МПС т. а. м.

„Форд Транзит“ с ДК№ ********за което има валидно сключена застраховка с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане; както и сумата от 10 888 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 100 000 лв. за периода на забавата от 01.02.2019 г. до 27.02.2020 г. С определение от 02.03.2021 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявените главни претенции в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществените вреди. Претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците са наследници по закон от първа низходяща степен наГ.А.Т.. На 22.12.2018 г. същият е управлявал

МПС л. а. м. „Пежо“, модел „Експерт“, с ДК№ ********, по път ІІ-84 км, 0+850, в района на община Пазарджик. По същото време и на същото място в противоположна посока се е движил т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с ДК№ ********чийто водач М.А.И., без да съобрази конкретната пътна обстановка: гъста мъгла, заледена пътна настилка, е изгубил управление върху МПС и е навлязъл неправомерно в лентата за насрещно движение, където се е намирал управлявания от наследодателя на ищците автомобил. В резултат на ПТП е починалГ.А.Т.. Ищците приели изключително болезнено смъртта на баща си, тъй като помежду им съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, уважение и привързаност, дълбока и трайна. Загубата им предизвикала силен шок, изпитвали мъка, скръб и липса от загубата на баща си и неговата подкрепа и тези страдания нямало да преодолеят до края на живота си.

За управляваното от виновния водач МПС т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с ДК№ ********била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник.

На 15.03.2019 г. ищците заявили пред З. „Б.И.“ АД претенция за доброволно обезщетяване на причинените им вреди. На 04.04.2019 г. получили писмен отказ.

При тези съображения ищците настояват дружеството – ответник да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на дължимата сума. Претендират и сумата от по 10 888 лв. за всеки от тях, представляваща лихва по чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 100 000 лв. за периода на забавата от 01.02.2019 г. до 27.02.2020 г. Настояват за пълно удовлетворяване на исковете, претендират разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на и в срока по чл.

131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „Б.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който е признал наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с ДК№ ********към датата на процесното събитие. Не оспорват факта на настъпване на ПТП, както и смъртта наГ.А.Т..

Противопоставил се е на основателността на заявените претенции с възраженията, че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя. Не били налице доказателства водачът на л. а. м. „Форд Транзит“ М.А.Й. да е извършил конкретни нарушения на ЗДвП. Не били представени влязла в сила присъда или друг акт с правната сила по чл. 300 от ГПК, с които да се установявали противоправното поведение и вината на последния. Оспорвайки механизма на ПТП, ответникът твърди, че наследодателят на ищците бил отговорен за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил с пътните условия, наличието на гъста мъгла и заледена настилка. Самите ищци приели, че баща им бил отговорен за причиненото ПТП, тъй като заявили щета пред друго застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД във връзка със смъртта на майка им А.С.Т., която пътувала в управлявания от съпруга и л. а. м. „Пежо“, модел „Експерт“, с ДК№ ******** и по отношение на което МПС имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД.Г.А.Т. допринесъл изцяло или поне

1/ 2 за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан и управляваното от нето

МПС не е се движило плътно в дясно в лентата за движение, а в средата на платното, в който случай и при движение плътно вдясно ПТП е могло да бъде избегнато. Ответникът оспорва размера на предявената претенция, тъй като надвишавала изискванията за справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Ищците не живеели в едно домакинство с баща си, всеки от тях имал собствено семейство.

Претенцията била завишена, тъй като не съобразявала обема на съпричиняване на вредоносния резултат от самия наследодател на ищците. В тази връзка се настоява за отхвърляне ищцовите главни претенции в цялост, в условията на евентуалност уважаването им до размер от около 60 -70 хиляди лв. за всеки от ищците. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор от подпомагащата ответника страна Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез процесуалния му представител, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. налице причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и претендираните неимуществени вреди. Не бил установен механизма на осъществяване на ПТП, тъй като не била установена скоростта, с която са се движили шофьорите на МПС - т. а. „Форд Транзит“ с peг. № ********управляван от М.А.Й., и насрещно движещият се автомобил „Пежо Експерт“ с peг. № ********, управляван отГ.А.Т.; липсвали данни имало ли е и други участници в ПТП и други МПС и осъществявали ли са те маневри, колко и къде са заледените участъци, кога са се образували /ако е имало такива/, техническото състояние на процесиите МПС, спазването на правилата за движение по пътищата, имайки предвид ограниченията за скорост и съобразяване на скоростта с пътните условия - намалената видимост при гъста мъгла, здравословното състояние преди катастрофата на водача на т. а. „Форд Транзит“ с peг. № ********метеорологичната обстановка и пр. Самият констативен протокол бил изготвен от служител на МВР, който не е присъствал на ПТП и представлявал частен документ, включително относно описанието на пътната настилка като заледена и невзети мерки, както и гъста мъгла. Изложените обстоятелства сочели, че механизмът на ПТП не е установен. Вън от горното, наличието на гъста мъгла е изисквало повишено внимание от водачите и на двете МПС и съобразяване на скоростта с пътните условия от всеки от тях. Всеки от водачите на МПС, както М.А.Й., така иГ.А.Т., е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като се отчете, че допустимата скорост за движение на МПС в населено място е ограничена до 50 км./ ч., а вертикалната маркировка забранявала изпреварването.

В тази връзка третото лице – помагач отрича да носи отговорност за ПТП, тъй като не е налице причинно - следствена връзка между състоянието на пътната настилка, настъпилото ПТП и претендираните неимуществени вреди. Причините за ПТП се дължали единствено и само на поведението на двамата водачи на МПС.

Поддържането на процесния участък от пътя било възложено с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 - 19/09.10.2015 г., в сила от 17.10.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София и ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив“, като на изпълнителя са били възложени дейностите по ремонт и поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканската пътна мрежа на територията на Южен Централен район, стопанисвани от АПИ, където попада и процесния участък - републикански път II -

84, км. 0+850. Съгласно чл. 1 от горецитирания договор, Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши дейностите по поддържане на участъка цитиран по-горе. Към датата на настъпване на процесното ПТП 22.12.2018 г. се е осъществявало зимно поддържане на републиканската пътна мрежа; по изпълнение на което се съставят месечни отчети по дни с описание на метеорологичната и пътна обстановка, постигнатите степени и нива на поддържане. В тази връзка и от представения от ответника месечен отчет по дни за зимно поддържане от изпълнителя по договора за обществена поръчка се установявало, че са постигнати нивото и степента на поддържане на републикански път 11—84, определени с Наредба№ РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата и с Технически правила и изисквания за поддържане на пътища, одобрени от Изпълнителния директор на ПИ през 2009 г., съгласно които максималният срок за обработка на пътищата, за борба със зимната хлъзгавост е до 2 часа, считано от момента на снеговалеж /какъвто през последните дни е нямало/ или от момента на констатиране на заледяването по пътищата, до момента на постигане на изискванията, дадени в приложената таблица /до 2 часа/, като се отчетат положителните температури в дните около и в деня на произшествието.

Предявеният главен иск бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен изцяло.

Третото лице въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, тъй като не е използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП и не е съобразил скоростта на движение с пътните условия /гъста мъгла/, поради което претендираното от ищците обезщетение следвало да бъде редуцирано съобразно обема на допринасяне на вредоносния резултат от самия пострадал.

С оглед релевираните от страните твърдения и възражения и ангажираните по делото доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР гр. Пазарджик, посетил местопроизшествие, се установява, че на 22.12.2018 г. в около 06,55 ч. по път II – 84, на км 0+850, е настъпило ПТП между участник № 1: т. а. м. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********управляван от М.А.Й. и участник № 2: л. а. м. „Пежо“, модел „Експерт“ с peг. № ********, управляван отГ.А.Т.. В протокола за описани щетите по двата автомобила, както и пострадалите лица. По отношение на водача и пътника в л. а. м. „Пежо Експерт“Г.А.Т. и А.С.Т. е посочено, че са починали. В графа обстоятелства и причини за ПТП е посочено – заледена пътна настилка и невзети мерки, гъста мъгла. Местопроизшествието е било посетено от дежурен полицай и е било образувано досъдебно производство № 1420/ 2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Пазарджик.

Й.Г.Н. и И.Г.Т. са наследници от първа низходяща степен наГ.А.Т. и А.С.Т..

По отношение на л. а. м.

„Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на валидност от 29.08.2018 г. до 28.08.2019 г.