Решение № 124 от 08.04.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Томов

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500801 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.***8 ал.1 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „С.“ ЕООД със седалище гр.Б, представлявано от С.Т.Ч. – Управител, против съдебно решение №260067/03.08.2020г., постановено по Гр.д.№3614/2019г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Ж. Д. П. против „С. “ ЕООД със седалище гр.Б иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за сумата от 313,57лв. – главница, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018г., и иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 35,63лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.10.2018г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 359,33лв. – направени по делото разноски. Развити са оплаквания за неправилност, немотивираност на решението в обжалваната част, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Направено е оплакване за допуснати процесуални нарушения при водене на делото, които водят до погрешни изводи от страна на съда, с довод, че в нарушение на нормата на чл.164 ал.1 т.6 ГПК съдът е допуснал оспорване на писмен документ - молба за ползване на отпуск, изходящ от страна на ищцата, с положен личен подпис. Твърди се, че въпреки допуснатата във връзка с открито производство по 1 чл.193 ал.1 ГПК за оспорване истинността /автентичността/ на документа СГрЕ, доказваща авторството на оспорения изходящ от ищцата частен документ, съдът в нарушение на процесуалните норми е допуснал да бъде оспорвано и опровергавано съдържанието на изходящия от страната частен документ – молбата за отпуска, което е недопустимо.

Позовава се на недопустимост на свидетелски показания на основание чл.164 ал.1 т.6 ГПК за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. Позовава се и на преклузия по смисъла на чл.193 ал.1 ГПК на направеното от ищцата оспорване верността на изходящата от нея молба за отпуск във второ СЗ. Посочва се, че съдът неправилно и в нарушение на нормата на чл.164 ал.1 т.6 ГПК е допуснал да бъде опровергавано съдържанието на изходящ от ищцовата страна документ, а от там и неправилно е достигнал до извода, че ищцата не е ползвала отпуск и съответно й се дължи трудово възнаграждение за м.09.2018г. Твърди, че по заведено гр.д.№3372/2019г. по описа на ВТРС, по което ищец е разпитания по настоящото дело свидетел М.И.И., ищцата по настоящото гр. дело в качеството на свидетел си спомня, че при постъпване на работа е подписала молба за неплатен отпуск, без в нея да е попълнена датата на молба и период на отпуската. Излага, че и по двете гр. дела са различни ищците, но е един и същ ответника, ищците използват един и същи процесуален представител и всеки ищец свидетелства по делото на свой колега.

Навежда, че съдът изцяло е пренебрегнал другите доказателства от страна на ответника, като например фактури от процесния период, представени от трети лица, от които е видно, че върху тях няма положен подпис на ищцата, няма и от свидетелката, като не е взел предвид и представените графици на работно време. Посочва, че не е ясно как съдът при недопустимост на свидетелските показания по арг. от чл.164 ал.1 т.6 ГПК е приел, че датите в молбата за отпуск са положени след, а не преди подписването . Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ж. Д. П. – ищец по делото.

В СЗ въззивникът „С.“ ЕООД със седалище гр.Б, чрез пълномощника си ЮК Ч., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част отменено като неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Не претендира разноски.

В СЗ въззиваемата страна Ж. Д. П., чрез пълномощника си адв.Ж. Д. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено като правилно и законосъобразно и постановено при липса на твърдяните от въззивника процесуални нарушения. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите 2 от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, както и допустимо в обжалваната му осъдителна част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му осъдителна част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от Ж. Д. П. от гр.В.Търново, чрез пълномощника й адв.Ж. Д. от ВТАК, против „С .“ ЕООД със седалище гр.Б в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 314лв., представляваща непълният размер на дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2018г., и иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 35,85лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 20.10.2018г. /датата на изискуемостта на вземането/ до 04.12.2019г.

/датата на подаване на ИМ в съда/, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Изложени са твърдения, че със Заповед №16/28.09.2018г. на Управителя на ответното дружество е прекратено трудовото й правоотношение с ответника като продавач – консултант с място на работа: гр.В.Търново, магазин ***, ул.“Б“ ***, на основание чл.3*** ал.1 т.1 от КТ, считано от 01.10.2018г. Посочено е, че ответното дружество не й е изплатило пълният размер на трудовото възнаграждение за месец септември 2018г., а именно сумата от 314лв., върху която й дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на сумата от 35,85лв., считано от 20.10.2018г. /дата на изискуемост на вземането/ до 04.12.2019г. /дата на подаване на ИМ в съда/.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът „С. “ ЕООД със седалище гр.Б, представляван от С.Т.Ч. – Управител, е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани с искане да бъдат отхвърлени. Оспорил е ищцовото твърдение, че не й изплатено пълно възнаграждение за месец септември 2018г. в размер на 314лв., с довод, че такова не й е дължимо, т.к. на 10.09.2018г. ищцата е подала собственоръчно написана молба за ползване на 9 работни дни неплатен отпуск, считано от 17.09.2018г., 3 който й е разрешен със Заповед №12/14.09.2018г. на Управителя на ответното дружество.

Изложени са твърдения, че във фиш за месец септември е вписана чиста сума за получаване в размер на 243,31лв., която е дължимото на ищцата възнаграждение за 9 отработени дни, а останалите 9 работни дни са неплатен отпуск. Твърди се, че сумата от 243,31лв. е изплатена по личната банкова сметка на ищцата, която на ***.09.2018г. е подала молба за освобождаване от работа, считано от 01.10.2018г., т.е. работният ден, който следва изтичането на неплатения й отпуск, която е била уважена. Изложени са твърдения, че реално ищцата е работила един календарен месец, през който е отработила 9 дни, за които й е изплатено дължимото трудово възнаграждение.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционният съд, въз основа на обстоен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Между страните по делото не е спорен факта на съществувало между тях трудово правоотношение, възникнало от сключен на 31.08.2018г. срочен трудов договор №28/31.08.2018г., по силата на който работодателят е възложил, а ищцата приела да изпълнява в ответното дружество длъжност: продавач – консултант с място на работа: магазин ***, ул.Б ***, срещу заплащане на месечно възнаграждение от 566лв., и допълнително възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит в размер на 61,13лв. или общо 627,13лв., с периодичност на изплащане: до 20 –то число на месеца, следващ текущия, като работникът е постъпил на работа на 03.09.2018г. ТПО между страните е прекратено със Заповед №16/28.09.2018г. на Управителя на ответното дружество на основание чл.3*** ал.1 т.1 от КТ, считано от 01.10.2018г.

Основният спор между страните е отработила ли е ищцата пълен отработен месец септември 2018г., включващ 18 работни дни, съответно ползвала ли е 9 работни дни неплатен отпуск, считано от 17.09.2018г., въз основа на представена от ответника Молба от ищцата от 10.09.2018г. за разрешаване ползването на неплатен отпуск. Със Заповед №12/14.09.2018г. на Управителя на ответното дружество на основание чл.160 КТ и молба №12/14.09.2018г. е разрешено на ищцата ползване на неплатен отпуск от 17.09.2018г. до 30.09.2018г. В фиш за работна заплата на ищцата за процесния месец септември 2018г. й е начислено БТВ в размер на 313,56лв. за 9 работни дни, съответно нетно възнаграждение в размер на 243,31лв., като е посочено, че е ползван неплатен отпуск от 9 дни. Видно от Дневно извлечение №189/20.12.2018г., на 20.12.2018г. ответникът е изплатил на ищцата начисленото й нетно трудово възнаграждение за 9 работни дни за месец септември 2018г. в размер на 243,31лв.

В срока по чл.193 ал.1 от ГПК с отговора на съдопроизводственото действие, с което е представена от ответника Молба от ищцата от 10.09.2018г. за разрешаване ползването на 4 неплатен отпуск от 9 работни дни, считано от 17.09.2018г., е оспорена от ищцата, чрез пълномощника й, истинността /автентичността/ на документа, във връзка с което оспорване и на основание чл.193 ал.2 ГПК с протоколно определение на РС от 14.02.2020г. е открито производство по чл.193 ГПК. В срок, в първо СЗ пред първостепенния съд ищцата е релевирала възражение, че не е подавала и подписвала молба за разрешаване ползването на неплатен отпуск, в която подписът не е на едно и също лице и е заявила, че е налице дописване от работодателя, с твърдение, че е работила през целия процесен месец септември 2018г.

Във връзка с откритото производство по чл.193 ал.1 ГПК в първоинстанционното производство е изслушана СГрЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ К, възприето от въззивния съд като пълно, компетентно и обосновано, в представената за изследване Молба от 10.09.2018г. от Ж. Д. П. за ползване на неплатен отпуск ръкописният текст в графи “От“, „ЕГН“, „живущ/а в гр./с., „адрес“, „на длъжност“ е написан от ищцата Ж. Д. П.. Видно от СГрЕ, ръкописните текстове в графи „Моля да ми разрешите ….“ и „Дата“ не са написани от Ж. Д. П., съответно подписът в графа „С уважение“ е положен от ищцата по делото.

Разпитан в СЗ пред РС ВЛ К заявява, че видимо по молбата е писано с различна химикална паста и не може да бъде даден отговор на въпроса дали по едно и също време са попълнени реквизитите в молбата.