Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2633 от 18.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9408/2024
Вид
Решение № 2633
Подписан
18.02.2025
Състав
Биляна Магделинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2633 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241110109408 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове от „ДЗ АД срещу ЗД „БИ“ АД с правна квалификация чл. 411, изр. 2 от КЗ вр. чл. 477 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване, както и иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху регресната претенция за периода от 30.09.2021 г. до 19.02.2024 г.

В исковата молба са изложени съображения, че с полица № *** от 11.03.2021 г., “ДЗ АД сключило договор за застраховка “КАСКО на МПС“ на лек автомобил марка/модел „ФФ“ с ДК № ***, със застраховано лице - „СДК“ ЕООД, със срок на действие от 15.03.2021г. до 14.03.2022Г., при уговорено покритие “пълно каско” на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.

На 13.04.2021 г., в село Поленица, е реализирано ПТП между л.а. „ФФ“ (застраховано по горепосочената застраховка КАСКО) - в паркирано състояние, и МПС с ДК № ***, управлявано от виновния водач. Съставен е двустранен констативен протокол за ПТП от 13.04.2021 г. от СБ и А. Д, в който е посочено, че водачът на л.а. с ДК № *** удря с предна част- преден 1 калник и броня на своя автомобил, паркираният л.а. „ФФ“ с per. № ***, като му нанася щети по задна врата, задна броня и калник (дясно). След настъпване на застрахователното събитие, в “ДЗ АД е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС „Ф“ с ДК № *** и е образувана ликвидационна преписка по щета № 210829433. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на “ДЗ АД е настъпилото застрахователно събитие по т.6.4. и сл. от общите условия на сключената застраховка “Каско”.

Експертите при Дружеството извършили оглед, изготвили опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като ремонтът му е възложен на сервиз на дружество „МП“ ЕООД, а след осъществяване на ремонтновъзстановителните работи е одобрено и изплатено обезщетение в размер на 1182.23 лева на 22.06.2023г., въз основа на фактура № **********/16.06.2021 г. и фактура № ***г. Твърди, че на основание чл. 411, предл. 1-во от Кодекса за застраховането с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “ГД” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Установено е, че със задължителна застраховка „ГД“ на автомобилистите, между ЗД БИ АД и собственика на МПС с ДК № ***, управлявано от виновния водач, е сключена задължителна застраховка “ГД” на автомобилистите. С оглед чл. 477, ал.1 от Кодекса за застраховането е изпратена индивидуална регресна покана до ответното дружество за възстановяване сумата от 1197.23 лв., представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение от 1182.23 лв. и 15.00 лв. ликвидационни разноски. На 30.09.2021 г. ответникът постановил писмен отказ от възстановяване на регресната претенция с аргумент, че двустранният констативен протокол е неправилно попълнен, тъй като липсвали данни за водачите на двете участвали в произшествието превозни средства, а имената им били записани на мястото на собствениците на МПС. С оглед на това по аргумент от чл. 412, ал.3 от КЗ ответникът изпаднал в забава в плащането на главницата от 1197.23 лв., поради което и претендира сумата от 324.27 лв. мораторна лихва за периода от 30.09.2021г.

(датата на получаване на писмения отказ) до 19.02.2024г. (датата на депозиране на исковата претенция).

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на събитието, както и че същото е настъпило поради виновното и 2 противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил.

Навежда твърдения, че вина за настъпването има застрахования при ищеца автомобил, в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване.

Оспорва представения по делото констативен протокол за ПТП, оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди че не всички щети са причинноследствена връзка с процесния удар, както и начина на определяне на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата се установява и между страните не е спорно, че на посочените в исковата молба дата и място, между описаното в исковата молба МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и описаното в исковата молба МПС, застраховано при ответника по застраховка „ГД”, е реализирано ПТП; че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка относно лек автомобил „ФФ“ с ДК № ***, застрахован при ищеца по имуществена застраховка Каско, че този автомобил е увреден към посочената дата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1182,23лева за обезщетяване на описаните в исковата молба вреди, както и че е сторил ликвидационни разноски в размер на 15,00лева. Не е спорно, че между собственика на МПС“П“ с ДК № ***, е имало сключена застраховка „ГД” при ЗД БИ АД , валиден към датата на ПТП.

Между страните се спори относно механизма и вината за настъпване на ПТП, както и настъпилите в причинно-следствена връзка с него вреди и размерът на застрахователното обезщетение.

За установяване механизма на ПТП е представен двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците в ПТП, в който не е посочена схема на настъпването му и не е описан механизъм. В същия протокол е удостоверено от подписалите го лица, че е настъпило ПТП, в резултат от което са възникнали повреди по двата автомобила, описани в протокола.

За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства, чрез разпит на А. А. П - Д, която през м. Април 2021 управлявала автомобил ФФ, с регистрационен номер

2347. Същият бил спрян на паркинга пред

3 кооперацията, в която живее в село Поленица. Съседката от долния етаж, гражданин на В, НД казала, че колата е ударена от съседката С. Отишла на паркинга, но съседката не била там. Извикала я от дома й, тъй като живеят в съседната къща. Признали, че бащата на С я учел да кара, тъй като тъкмо взела книжка, и се е ударила в колата на свидетелката. Другият автомобил бил тъмно син, но не помни какъв. Била голяма щетата, ударът бил в задната врата, калник и чак до предната врата стигал. Ударили я с предницата. Знае с коя част е ударен автомобилът, тъй като видяла техния автомобил и му направила снимки. Той бил ударен отпред, а на свидетлката едната врата била в тъмносиня боя. Съставили протокол за ПТП заедно със С и баща .

Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено заключение относно механизма на ПТП, като са взети предвид обстоятелствата, отразени в протокола за ПТП, описани в искане за оценка на вреди на лист №23 от делото и свидетелските показания, като е приет следния механизъм: На 13.04.2021 г., около 18:30 часа, в с. Поленица водача на лек автомобил с *** предприема маневра за паркиране, вследствие на което настъпва съприкосновение с дясна страна на паркирания лек автомобил „ФФ“, с рег.№ *** От посочения механизъм на ПТП и сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод според вещото лице, че щетите по лек автомобил „ФФ“, с рег.№ *** се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 13.04.2021 г. произшествие в с. Поленица. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „ФФ“, с рег.№ *** изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1163,99 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице относно посочения от него механизъм на ПТП, тъй като съответства на показанията на разпитания свидетел и отразеното в двустранния констативен протокол съгласие между страните относно настъпване на ПТП и получените в резултат от него увреждания по автомобилите. Същият има доказателствена стойност на частен документ, регламентирана в чл.180 от ГПК, като представлява доказателство, че направените в него изявления са на лицата, които са го подписали, а именно участниците в процесното ПТП. С подписването на този протокол участниците в ПТП са се съгласили с отразените в него обстоятелства за настъпило ПТП между посочените в протокола автомобили и настъпването на вреди по тях. От подписването на протокола от двете страните следва да се направи извод, че участниците в ПТП са имали съгласие относно настъпването му и непосредствени последици от него. Механизмът на същото се установява от показанията на разпитания свидетел, които следва 4 да се кредитират, тъй като съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното съдът кредитира заключението на вещото лице относно посочения механизъм на ПТП, при който същото настъпва поради противоправното поведение на водачът на МПС с *** при маневри на паркинг удря паркирания лек автомобил „ФФ“, с рег.№ *** Предвид изложеното, съдът приема за доказано, че по вина на застраховано при ответника лице е настъпило процесното ПТП, във връзка с което е заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1197,23лева, от които 25 лева ликвидационни разходи. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „ГД” на автомобилистите на водача на МПС с рег.№ *** на основание чл.411 от Кодекса за застраховането за посочената сума.

От заключението на САТЕ, което съдът кредитира, се установява, че действителната стойност необходима за възстановяване на застрахованото при ищеца МПС е съответна на тази, която е платена като застрахователно обезщетение, поради което са неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на платеното обезщетение, поради което предявения иск следва да се уважи до пълния предявен размер.

Неоснователно е възражението за съпричиняване, тъй като се установява, че „ФФ“, с рег.№ ***е паркиран при настъпване на ПТП.

По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:

Не е спорно и от доказателствата се установява, че ответникът е получил регресна покана, като претенцията на ищеца не е удовлетворена и на 30.09.2021г. му е връчен писмен отказ за заплащане на застрахователено обезщетение. Съгласно чл.412, ал.3 от КЗ застрахователят по застраховка "ГД" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, има задължение в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането. Относно процесното вземане ответникът е изпаднал в забава на 30.09.2021г., от която дата ищецът претендира заплащане на лихва за забава. Размерът на същата следва да се определи по реда на чл.162 от ГПК в размер на 324,72лева, въз основа на общодостъпен лихвен калкулатор.

Предвид изложеното предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 385,86лева, от 5 които 60,86лева държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД с ЕИК *** да заплати на „ДЗ АД с ЕИК *** на основание чл.411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 1197,23лева, представляваща регресно вземане за изплатено от „ДЗ АД застрахователно обезщетение по щета №210829433 и обичайните разноски за неговото определяне, невъзстановено от ответника, ведно със законната лихва от 20.02.2024г. до окончателното плащане, 324,27лева мораторна лихва за периода от 30.09.2021г. до 19.02.2024г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 385,86лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.