Разпореждане № 1741 от 06.06.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1741 гр. Несебър, 06.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Частно гражданско дело № 20252150100601 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образува се по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК:207172780 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник С. П. П., ЕГН:**********, за следните вземания по договор за паричен заем №5864230/25.10.2022 г.:

Сумата от 594.15 лева, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2025 г. до окончателното изплащане;

Сумата от 67.43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.10.2022 г. до 04.07.2023 г.;

Сумата от 58.64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.07.2023 г. до 25.04.2025 г.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на наревноправна клауза.

Твърденията, изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК, точно индивидуализират претендираното цедирано вземане по основание и размер за всяко от отделните пера. Посочени са начинът и периодът на формиране на акцесорните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава. Наред с това правопораждащият фактически състав на цесията, предвиден в чл. 99 от ЗЗД е ясно и точно изложен с твърдения сочещи, че същият е завършен. Т.е. налице е формална редовност на заявлението, за която съдът следи в заповедното производство.

1

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и обезщетение за забава, включва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

Съдът с разпореждане № 1433/08.05.2025 г. дава конкретни указания на заявителя, въз основа на които заявителят депозира уточнителна молба с вх. № 4956/21.05.2025 г.

Заявителят не изпълнява указанията на съда да посочи ясно и точно конкретните вземания (вид и размер) въз основа, на които е формиран ГПР, посочен в договора. Видно от молбата, заявителят е отнасял платените от длъжника суми за главница, договорна лихва, неустойка и такса за експресно разглеждане на документи. Последното вземане, от една страна е нищожно на основание чл. 10, ал. 2 от ЗПК, а от друга – не е включено при формирането на размера на ГПР (твърдения в тази насока въобще не се навеждат от заявителя), от което следва извода, че посоченият в договора размер на ГПР е некоректен, тъй като не отразява действителния размер на разходите, а отделно от това се формира от вземания, които са нищожни, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК.

Некоректно посоченият ГПР следва да се приравни на липса на ГПР, което води на основание чл. 22 от ЗПК до недействителност на целия договор за кредит, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От уточненията на заявителя се установява, че потребителят заплаща общата сума от 463,40 лева, които отнесени към главницата от 700.00 лева, редуцират същата на 236.60 лева, в която част заявлението следва да се уважи, а в останалата – да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът приема, че съобразно уважената част от заявлението в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9.15 лева държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК:207172780 срещу длъжник С. П. П., ЕГН:**********, за сумата от 236.60 лева главница по договор за паричен заем №5864230/25.10.2022 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и С. П. П., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2025 г. до изплащането му, които вземания се прехвърлят на заявителя на 02.08.2024 г. с Приложение 2

№ 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 9.15 лева държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК с указания за възможността за подаване на възражение по реда на чл. 414 и чл.

414а от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за следните вземания: главница за разликата над сумата от 236.60 лева до претендирания размер от 594.15 лева; сумата от 67.43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.10.2022 г. до 04.07.2023 г.; сумата от 58.64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.07.2023 г. до 25.04.2025 г.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя препис от разпореждането чрез системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“, на основание чл. 50, ал. 5, вр. с чл. 38, ал. 2, т. 2 от ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от изтеглянето му от заявителя от системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“, на основание чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 41а, ал. 1 от ГПК.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, делото да се докладва за предприемане на действия по даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3