Определение № 24602 от 04.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24602 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511362 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от ищеца В. Р. Т. частна въззивна жалба срещу определение от 10.06.2025г., постановено по гр.д. № 5973/2024г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Оспорва формирания извод за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Сочи, че в исковата молба подробно са изложени обстоятелствата, от които извежда пасивната материална легитимация на ответното дружество. Излага, че на 06.01.2024г. е получила писмо, в което се съдържал проект за споразумение и уведомление за извършено прехвърляне на вземането от стария кредитор, изпратено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В същото споразумение било посочено, че ищцата дължи на ответното дружество сумата от 2 912, 29 лева.

Аргументира становище, че по този начин и с това изявление, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД претендира заплащане на спорното вземане. В този смисъл счита за ирелевантно обстоятелството, че дружеството е депозирало молба за прекратяване на изпълнителното дело. Поддържа, че тази молба касае принудителното събиране на сумата, но не представлява отказ от материалното право, въз основа на което е било образувано изпълнителното 1 производство. Присъденото вземане можело да се претендира отново чрез образуване на ново изпълнително дело. Освен това в отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявената претенция, включително и по доводи, че не е изтекла погасителна давност за процесното вземане. Поддържа и твърдението си, че не е уведомена законно за наличие на сключен договор за цесия, по силата на който „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се легитимира като кредитор. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва частната въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Излага, че в процесния случай не е налице висящо производство по принудително изпълнение въз основа на издаден срещу ищцата изпълнителен лист, поради което не са налице основания за защита чрез специалния установителен иск по чл. 439 от ГПК. Поддържа, че само ако е налице висящо процесуално правоотношение по принудително изпълнение, длъжникът може да предяви възраженията си по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК. Сочи, че ищцата не оспорва неизпълнението си по оключен договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателното право на принудително изпълнение, което не следва да се приравнява на несъществуване на вземането. Изложени са и доводи относно правната характеристика на вписаните данни в Централния кредитен регистър към БНБ, като е аргументирано становище, че въз основа на същите не може да се обоснове извод за наличие на правен интерес от предявяване на исковата претенция.

Навежда съображения, че правоте на иск е предоставено на лица, между к оито е възникнал правен спор, т.е. спор относно гражданско правоотношение.

Счита, че липсва ли такъв спор, то липсва и интерес от искова защита, какъвто е и разглеждания случай. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред СРС е било образувано въз основа на искова молба 2 от В. Р. Т., в която са изложени твърдения, че ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД претендира вземане по договор за кредит, което е било прехвърлено от първоначалния кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с договор за цесия от 18.01.2016г. Оспорва съществуването в полза на ответника на правото на принудително изпълнение за процесните вземания поради изтекла погасителна давност в периода от 14.05.2009г. до датата на подаване на исковата молба, както и поради неспазване на правилата за валидно прехвърляне на вземането по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва предявения иск. Сочи, че за дължимите суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 991/2012г. по описа на РС – Ихтиман въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и че за принудителното събиране на същите било образувано изпълнително дело № 74/2013г. по описа на ЧСИ А.Д.. По същото изпълнително дело ответното дружество било конституирано като взискател въз основа на договор за цесия от 18.01.2016г., сключен с предишния кредитор – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Заявени са твърдения, че вземането не е погасено по давност, тъй като по изпълнителното дело били предприети множество действия, които са прекъсвали давността.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че образуваното срещу ищцата изпълнително дело № 74/2013г. по описа на ЧСИ А.Д. е било прекратено с постановление от 17.02.2022г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК - по молба на взискателя. Направен е извод, че по делото не е доказано ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да е претендирал от ищцата заплащането на процесната сума в размер на 2 912, 29 лева по сключен на 14.05.2009г. договор за издаване на кредитна карта, поради което не е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Аргументирал е, че е неотносимо за преценка на допустимостта на иска дали вземането на ответника е погасено по давност. Необходимо било да се изследва въпросът дали това вземане се претендира, дали ответникът иска от ищеца то да бъде заплатено. Само тогава ищецът би имал правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3-то от ГПК. Тъй като в разглежданият казус ищцата В. Т. не е ангажирала доказателства, че ответникът към датата на завеждане на иска претендира по някакъв извънсъдебен начин процесното вземане, то е счел, че предявеният иск е недопустим и производството по делото е прекратено.

3

Настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за неправилно по следните съображения:

В случая е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се преценява от съда служебно, като наличието на правен интерес и надлежната процесуална легетимация на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно установената практика на ВКС, защитата на длъжника чрез предявяване на иска по чл. 439 от ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес; преценката за допустимост на иска по чл. 439 ГПК /аналогичен на иска по чл. 255 от ГПК – отм./ включва проверката дали отрицателните твърдения, на които искът е основан, не са вече правно установени от изпълнителното основание, дали не са преклудирани от него и дали по своето естество са годни да погасят правото на принудително изпълнение, включително да отрекат на материалноправно основание титулярството му в лицето на взискателя в следствие на факти, отговарящи на условието в чл. 439, ал. 2 ГПК /в този смисъл е решение № 101 от 1972г. по гр.д. № 95/72г. на ОСГК на ВС, определение № 13/2011г. по т. д № 557/2009г. на ВКС, определение № 81/2012г. по ч.гр.д. № 498/2011г. на ВКС/.

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са: 1/. изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т.е. да е стабилизирано/; 2/. принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3/. искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исковото производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

В случая ищцата е обосновала предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с доводи за несъществуването на 4 правото на принудително изпълнение поради погасяването му по давност, по твърдения за непредприемане на действия по принудително изпълнение в периода от 14.05.2009г. до датата на подаване на исковата молба. С оглед изложеното предявеният иск е допустим

Предвид общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за предявяването и разглеждането на установителните искове, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от търсената с тях защита, който се обуславя от конкретните фактически твърдения, релевирани от ищеца в исковата молба, касаещи претендираното с нейния петитум субективно материално право. В случая в депозираната искова молба ищцата е навела конкретни факти, на които основава заявеното от нея право и такива, свързани с нуждата от закрила на правната й сфера, с което същата е обосновала процесуалната си легитимация в процеса. Не е налице липса на интерес от искова защита, съответно недопустимост на предявената претенция за установяване, че не се дължи изпълнение на погасено по давност вземане, ако образуваното за принудителното изпълнение на това право изпълнително производство е прекратено. Съгласно константната практика на ВКС – определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І ТО, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 50041/10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г. на ВКС, І ТО и др., при заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, поради което ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на 5 изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване - действия обективно засягащи правната му сфера. В решение № 50041/10.05.2023г. по т.д. № 20/2022г. на ВКС, І ТО е прието, че при уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство.