Определение № 2380 от 25.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2380 гр. Бургас, 25.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА в присъствието на прокурора А. П. Г. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20262120203393 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 65, ал. 1 от НПК и е образувано по повод молба на Д.

К. Г., ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство № 308/2026 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - Бургас, за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на молбата. Пледира, че към настоящия момент не са отпаднали предпоставките за налагане на МНО „Задържане под стража”, поради което и моли съда да остави молбата без уважение и да потвърди наложената спрямо обвиняемия най-тежка МНО.

Защитникът на обвиняемия - адв. Р. от БАК поддържа молбата, като счита, че при установено влошено здраве на обвиняемия, мярката следва да бъде изменена в по-лека.

Обвиняемият поддържа молбата и претендира за уважаването й, като наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража” да бъде изменена в по-лека такава.

С оглед събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

С Постановление от ******** г. обвиняемият е привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години. С оглед размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ следва извод, че Г. е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Предвид вида на предвиденото наказание („лишаване от свобода“), е налице първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“. Именно с определение от ******** г. по НЧД № ****/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, спрямо обвиняемия Г. е била взета МНО „Задържане под стража“, като съдът е преценил, че са налице предпоставките за налагане на най-тежката мярка.

В производството по чл. 65 от НПК, съдът следва да прецени дали е налице предвиденото в чл. 63, ал. 1 от НПК „обосновано предположение“, че обвиняемият е извършил престъпление, като под „обосновано предположение“ следва да се разбира, че от 1 събрания доказателствен материал може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество на ДП. На следващо място следва да се прецени дали продължава да е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие, както и да се прецени дали от вземането на МНО, чието изменение се иска, са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното изменение. С Определение от ******** г., потвърдено с определение на Окръжен съд – Бургас, районният съд е оставил без уважение молба на обвиняемия за изменение на наложената му МНО „Задържане под стража“ като е приел, че не се установяват нововъзникнали обстоятелства, които да определят най-тежката МНО като несъответна и неподходяща.

Към настоящия момент продължава да е неразколебим изводът на съда, за достатъчно събрани доказателства на този етап в ДП, които обосновават наличието на предположение, че обвиняемият вероятно може да е съпричастен към извършване на престъплението, за което е привлечен в това качество. Както при предходното произнасяне на състава, така и в настоящото производство този извод е следствие от извършен анализ на събраните доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо да се обсъждат детайлно. Събрани са достатъчно доказателства, които обосновават наличието на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Разпитани са свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към повдигнатото настоящо обвинение срещу Г.. Събрани са и писмени доказателства, които заедно със свидетелските показания установяват вероятната съпричастност на обвиняемия към извършване на деянието. След произнасянето на съда по внесеното искане по чл. 64, ал.

1 НПК и по чл. 65 НПК от ******** г., са били събрани и допълнителни доказателства – гласни и писмени, които затвърждават извода на съда за наличие на обосновано предположение за вероятно осъществено от обвиняемия престъпление. Безспорно в рамките на настоящото производство, заключението на съда за наличие на обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към процесното престъпление, не е равнозначен на извода за доказаност на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението. Събраните на този етап от ДП доказателства, съдът счита за достатъчни, за да се приеме, че обвиняемият може да е извършил престъплението, за което му е повдигнато процесното обвинение.

На следващо място следва да се провери дали не са отпаднали предвидените в чл. 63, ал. 1 НПК опасности, а именно обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, като не е необходимо да са налице едновременно и двете опасности, тъй като не са предвидени кумулативно. Що се отнася до наличието на посочените в чл. 63, ал. 1 от НПК опасности, настоящата инстанция поддържа становището на съда, изразено в предходното съдебно заседание при произнасяне на искането по чл. 64, ал. 1 НПК. Към настоящия момент не са налични нови обстоятелства, които да установяват, че са отпаднали опасностите обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, които бяха изведени като реално съществуващи при вземане на най-тежката МНО спрямо обвиняемия.

Законодателят е предвидил четири случая (чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 НПК), в които се презюмира наличието на опасността, но това изброяване не е изчерпателно, поради което с оглед доказателствата по делото съдът може да направи извод, че е налице реална опасност обвиняемите да извършат престъпление и извън хипотезите на чл. 63, ал. 2 НПК.

Този казус е именно такъв. От справка за съдимост се установява, че обвиняемият е осъждан, като настоящото обвинение е за извършено деяние в изпитателен срок на предходно осъждане по НОХД № ***/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас за извършено тежко умишлено престъпление, за което е бил осъден на наказание 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода“, отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, 2 считано от влизане в сила на съдебния акт - ******** г. По тази причина съдът намира, че обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност, което неминуемо води до извод, че може да се допусне съществуване на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Този извод на съда намира опора и в обстоятелството, че след постановяването на условното осъждане, подсъдимият е извършил две престъпления, за които е бил осъден с влезли сила съдебни актове по НОХД № ****/2025 г. и по НОХД № ****/2026 г. и двете на БРС. Несъмнено обвиняемият е личност с формирани престъпни навици, която не зачита установения правов ред и според съда опасността да извърши престъпление не е предполагаема, а реална. Отделно от това като се вземе предвид, че в случай че обвиняемият бъде признат за виновен по настоящото дело освен наказанието, което му бъде наложено, ще се наложи и изтърпяване и на отложеното наказание, което е в сравнително висок размер. Именно с цел да избегне ефективно да търпи наказание „лишаване от свобода“ според съда обвиняемият би се укрил. В тази връзка се покриват и признаците и на втората опасност – обвиняемият да се укрие. В случай, че обвиняемият се укрие, това ще затрудни разследването и ще осуети възможността наказателното производство да приключи в разумен срок. Също така в показанията на свидетеля Ш.Ш. се съдържат данни за отправени заплахи от обвиняемия срещу него и пострадалия Х.М., което насочва на опасност обвиняемият да се опита да осуети процеса по събиране на доказателства. За да се обезпечи дейността по събирането на доказателствената съвкупност и за да се препятства възможността на обвиняемия, да затрудни разследването, адекватна мярка за неотклонение и към настоящия момент се явява „задържането под стража“. От представена по делото докладна записка се установява, че обвиняемият води скитнически начин на живот, не обитава постоянно един адрес, на който да бъде установен при необходимост, поради което се потвърждава извода на съда за наличие и на опасност от укриване на обвиняемия. В случай че обвиняемият се укрие, това ще препятства възможността наказателното производство да приключи в разумен срок.

На последно място съдът трябва да извърши и преценка дали от задържането на лицето и произнасянето по чл. 65 НПК на ******** г. преди около месец и половина, са настъпили нови обстоятелства, които да мотивират съда да приеме, че престоят на обвиняемия в ареста е несъвместим с настъпили фактически промени след задържането му и които да налагат изменение на мярката в по-лека. В настоящата молбата се сочат отново както при предходното разглеждане на искането по чл. 65 НПК твърдения, за влошено здравословно състояние на обвиняемия. Тези твърдения отново остават недоказани и в настоящото съдебно производство, тъй като не са подкрепени от доказателства. Единствено в съдебно заседание обвиняемият сочи, че не се чувства добре, и че не му е била оказана необходима медицинска помощ, включително му е бил отказан преглед от лекар. Тези негови твърдения са недоказани и като се има предвид, че настанените в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ или МНО „Задържане под стража“ не са лишени от правото да получат медицинско обслужване и необходимото лечение при влошаване на здравето им, съдът е на мнение, че при наличие на обективно съществуващ медицински проблем лицето ще получи дължимата медицинска грижа. Безспорно при възникнала необходимост и при спазване на разпоредбите на ЗИНЗС, спрямо обвиняемия ще бъде положена адекватна медицинска грижа, като включително може да бъде изведен от ареста и да бъде прегледан в болнично заведение и да му бъдат извършени необходими изследвания.

Също така прави впечатление, че именно от момента на привличане на Г. в качеството на обвиняем и иницииране на производство за вземане на МНО „Задържане под стража“, същият проявява упорита загриженост за здравето си, като акцентира, че именно поради влошеното му здраве не следва да бъде задържан. Същевременно от свидетелските показания на разпитани в ДП свидетели се установява, че процесната парична сума е била изхарчена от обвиняемия за закупуване на наркотични вещества, което обстоятелство насочва на умишлено увреждане на здравословното си състояние и пренебрегване на 3 здравословен проблем ако е имало наличен такъв. Именно в тази връзка съдът намира, че в условията на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ обвиняемият ще получи при необходимост медицински грижи, за които съдът има съмнение, че биха му били оказани по негова инициатива, в случай че не е задържан.

При така установеното според съда към настоящия момент по делото липсват данни за наличие на сочените в молбата медицински причини, които да налагат обвиняемият да търпи процесуалното ограничение в домашни условия, каквото би било ако се наложи „Домашен арест“. С оглед изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките за изменение на наложената спрямо обвиняемия Г. МНО „Задържане под стража“. Съдът намира, че с оглед данните по делото към настоящия момент тази мярка се явява единственото адекватно процесуално ограничение спрямо обвиняемия. От първоначалното задържане на лицето до настоящия момент не е изтекъл законоустановения в чл. 63, ал. 4 НПК 8-месечен срок за времетраене на мярката при повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление. Обвиняемият е бил задържан с Определение от ******** г., като към настоящия момент (25.09.2026 г.) са изминали около два месеца и половина, като в този сравнително кратък срок на задържане в хода на разследването са били извършвани процесуално-следствени действия (разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателства, назначена е и графическа експертиза), като категорично не е налице бездействие от страна на компетентните разследващи органи. Следователно не може да се направи извод, че лицето е било задържано за неоправдано дълъг период, в който не са били събирани доказателства. По тези причини молбата за изменение на мярката „Задържане под стража“ се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наложената МНО „Задържане под стража“ да бъде потвърдена.