Определение № 205 от 23.04.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Смолян, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500165 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1506/26.02.2026г., изпратена по куриер на 25.02.2026г. от „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК ********* чрез пълномощника му юрисконсулт М. П. срещу Определение № 109/05.02.2026 г.,постановено по гр.д.№ 483/ 2025 г. по описа на Районен съд – Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Излагат се доводи, че съдът не е съобразил посочените в чл.78, ал.5 ГПК критерии с оглед данните по делото. В съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по настоящото дело не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия от страна на ищеца или процесуален му представител, които да обосноват разноски в посочения размер. Целият спор се е развил и приключил в рамките на едно съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищцата не се е явил. Сочи се, че определеният адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с вида и количеството на осъществената защита. Съдът не е приложил критерия за реално извършените от адвоката действия по защитата на ищеца. Твърди се , че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ. С направената промяна в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, обн. в ДВ, бр. 14/18.02.2025 г. вече е премахнато понятието за минималност на адвокатското възнаграждение и посочените в нея размери не са обвързващи за съда. Сочи се, че определеният от съда адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът не направил преценка за видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Определеното адвокатско възнаграждение трябва да е пропорционално на положения труд, показаната професионалната компетентност и вложеното време и същевременно да няма за цел или краен резултат ограничаване на конкуренцията.

1

Разделянето от страна на ищеца на исковата претенция на множество искове представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника. Ненужното разделяне на исковете е с цел да се оправдае по-висок общ хонорар, доколкото при предявен един иск съдът би изследвал в мотивите си валидността на договора. Процесуалният представител на ищеца не е извършил никакви допълнителни действия, с които да обоснове определеното от съда възнаграждение. Поради естеството на настоящото дело и обема на извършените от адвоката процесуални действия, следва да му се определи възнаграждение в максимален размер от 100 евро, който би бил обоснован и справедлив. Моли да бъде отменено обжалваното и вместо него да се постанови друго, с което да не възлагат разноски в тежест на ответника, алтернативно да определите адвокатското възнаграждение в размер от 100 евро.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 424/21.01.2026г. от Н. Р. К. чрез пълномощника му адв.В. Р., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че жалбата бланкетна и в нея са изложени неверни твърдения, че „целият спор се е развия и приключил в рамките на едно съдебно заседание“, че „процесуалният представител не се е явил в съдебното заседание“. Видно е от делото, че съдът е разгледал същото в две открити съдебни заседания на 23.10.2025г. и на 20.11.2024г., в които процесуалният представител се е явил, осъществил е процесуални действия и това се установява от съдебните протоколи.Предмет на разглеждане по делото са два иска - иск за нищожност на договор с цена на иска от 3000 лева и осъдителен паричен иск за сумата от 1901,20 лв. Неоснователно е твърдението в жалбата, че е налице само един иск осъдителния, а искът за установяване недействителност на договора единствено аргументирал последиците по чл.55,ал.1 от ЗЗД. Това твърдение е необосновано, защото ищецът има правен интерес да се признае в отношенията му с ответника, че договорът е нищожен. Нищожността в случая не е предмет само на инцидентно установяване , а е въведена като самостоятелен иск.

Именно и по тази причина,съдът е приел за дължима отделна държавна такса по иска за нищожност, който е с цена 3000 лв. и осъдителен иск с първоначално заявена сума от 1552,56 лв., увеличен на на основание чл.214,ал.1 от ГПК на 1901,20 лева, като за двата иска е внесена самостоятелна държавна такса. Оплакванията в жалбата не са съобразени и с приетото в съдебната практика, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, размери на адвокатски възнаграждения служат като ориентир за определяне на адвокатските възнаграждения. Определено по правилата на чл.7,ал.2, т.2 от Наредбата възнаграждението по първият иск с цена от 3000 лв. е 600 лева, а по вторият иск при цена на иска от 1901,20 лева е 490 лв. Сборът на възнагражденията по двата иска е 1090лв., а претендираното и присъдено възнаграждение е 800 лв. (409,03 евро), т.е. под размерите, установени като ориентир в Наредбата.В депозираната от ответника молба за съдебното заседание от 23.10.2025 г. „П. К. Б.“ е направило възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, само и единствено при условие, че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/2004 г. При това положение не може да се приеме, че е налице възражение за прекомерност, след като не е осъществено условието, при което същото е заявено.

Възражение срещу присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния размер не е направено от ответника.С оглед на това при липса на валидно и допустимо възражение, както и предвид обстоятелството, че присъденото възнаграждение е под нормативно установения минимум, жалбата се явява неоснователна, като в отговора на молбата по чл.248 от ГПК е поддържано твърдение , че молбата е недопустима при липса на релевирано възражение за 2 прекомерност.Неоснователно е твърдението за липса на фактическа и правна сложност на делото, доколкото, макар делата срещу „П. К. Б.“ да са с утвърдена съдебна практика, в конкретния случай е налице реално и активно процесуално представителство, осъществено при активно оспорване на исковете от заемодателя, чиито пространни отговори е следвало да се проучат и оспорването им да бъде преценено. Делото е разгледано в две съдебни заседания, в които процесуалният представител е участвал лично, излагал е становища и е осъществявал защита по същество. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната частна жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От ищеца Н. Р. К. е предявен срещу ответника „П. К. Б.“ ЕООД установителен иск, с който е претендирано да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит П. кредит стандарт № ******/11.08.2023г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушаване на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК при сключването му.

Предявен е и втори осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.І от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1901,20 лева, платена без основание и представляваща разликата между чистата сума по кредита и извършените плащания от ищеца по договора.

Поискано е и присъждане на направените по дело разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

С постановеното по делото Решение № 582/22.12.2025г. по гр.д.№ 483/2025г. по описа на РС-Смолян, съдът е уважил предявените искове, като е признал за установено в отношенията между страните Н. Р. К. и „П. К. Б.“ ЕООД, че Договор за потребителски кредит П. кредит стандарт № ******/11.08.2023г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушаване на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Осъдил е „П. К. Б.“ ЕООД да заплати на Н. Р. К. сумата от 1901,20 лева, недължимо платена по нищожен договор за потребителски кредит П. кредит стандарт № ******/11.08.2023г. С решението е осъдено „П. К. Б.“ ЕООД, да заплати на Н. Р. К. направените по делото разноски в общ размер на 996,10 лева, от които 196,10 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№ 230/13.01.2025г. „П. К. Б.“ ЕООД е поискало на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 800 лева(409,03 евро) на 100 евро.

От Н. Р. К., чрез пълномощника му адв.Р. е постъпил отговор на молбата, в който се поддържа становище за неоснователност на същата.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на свършената работа от процесуалния представител на ищеца, а именно подготовка и проучване на казуса, изготвяне на искова молба, извършване на процесуални действия в хода на производството и явяването в две съдебни заседания, съобразена е и фактическата и правна сложност на делото, която е прието, че не е висока, както и защитавания материален интерес.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на районния съд. В подадената от ответника молба вх.№ 8823/21.10.2025г. е направено възражение за прекомерност на адвокатското 3 възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.78,ал.5 от ГПК, при условие:„ в случай, че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.

Въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, че са предявени два иска първият за установяване на недействителност на договор за потребителски кредит с цена на иска 3000 лева и вторият за връщане на недължимо платена сума по чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД с цена на иска 1901,20 лева. Правилно районният съд е приел също , че настоящето дело не се отличава с голяма фактическа и правна сложност и по спорните въпроси има многобройна съдебна практика.

Преценил е обема на свършена от процесуалния представител на ищеца работа по проучване и подготовка на делото, изготвяне на искова молба, явяване в две съдебни заседания, обосноваване на доводите за недействителност на процесния договор.

Съобразявайки Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г. и практиката на ВКС по приложението му, според която размерите на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа могат да служат за ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност, и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете, обема на извършената от процесуалния представител на ищеца адвокатска работа, Въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено обжалваното определение. Направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е неоснователно. В случая съгласно чл.7,ал.2,т.2 от посочената Наредба по първия установителен иск с цена 3000 лева адвокатското възнаграждение следва да бъде 600 лева (306,78 евро), а по втория осъдителен иск с цена 1901,20 лева – 490,12 лева (250,59 евро) или общо по двата иска 1090,12 лева (557,37 евро), а присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева (409,03 евро), т.е 290,12 лева по-малко. След като на процесуалния представител на ищеца при изцяло уважаване на предявените искове е присъдено договореното адвокатско възнаграждение от 800 лева, което не е уговорено при съществено отклонение от пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения с подобна фактическа и правна сложност, дори е значително под тези пазарни цени на адвокатските услуги, то възражението по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно и правилно е оставено от районния съд без уважение с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.