Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4293 от 05.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42363/2025
Вид
Решение № 4293
Подписан
05.03.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4293 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110142363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Р. С. Л., ЕГН ********** срещу Народно събрание, ЕИК 000695018 обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 635/13.06.2025 г. на Председателя на Народно събрание, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Главен експертен сътрудник“ в Комисия по демографска политика, децата и семейството към Народното събрание на Република България, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 22806,00 лв. (след изменението по чл. 214 ГПК) за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. По силата на Трудов договор № 118/10.02.2025 г. ищецът изпълнявал длъжността „Главен експертен сътрудник“ в Комисия по демографска политика, децата и семейството към Народното събрание на Република България. Било договорено брутно основно месечно трудово 1 възнаграждение в размер на 3638,00 лв., 20 работни дни платен годишен отпуск и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 11 работни дни, както и срок на договора – до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народното събрание и тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, но не повече от остатъка от срока на договора. Бил в болничен от 09.06.2025 г. до 22.06.2025 г. На 16.06.2025 г. м,у била връчена процесната уволнителна заповед, с която трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 13.06.2025 г., а като причина било посочено, че е изтекъл уговореният срок. Уговореният срок бил до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание, т. е. доколкото бил назначен със заповед на Председателя на петдесет и първото Народно събрание на Република България, следващото по ред Народно събрание било петдесет и второто, каквото все още не било свикано, дори не било избрано. Ето защо не било налице твърдяното в оспорената заповед основание, а именно „изтичане на уговорения срок“. Счита, че докато не бъде свикано 52-рото Народно събрание на Република България и не бъде избран Председател на комисията по Комисията по демографската политика, децата и семейството в същото това следващо Народно събрание, срокът на трудовия му договор не може да изтече. Същевременно прекратяване на трудов договор в период, в който служителят бил в отпуск по болест, било недопустимо, щом срокът на договора не бил изтекъл.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище за неоснователност на исковата молба по съображения, подробно изложени в отговора. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е.

2 задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. В разглежданият случай ответникът следваше да установи наличието на фактическото основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, а именно, че уговореният в трудовия договор срок е изтекъл.

По делото е безспорно, а и от представения трудов договор № С118/10.02.2025 г., се установява, че между ответника в качеството на работодател и ищеца като служител е било налице трудово правоотношение, породено от посочения трудов договор, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Главен експертен сътрудник“ в Комисия по демографската политика, децата и семейството на Народното събрание.

Трудовият договор е сключен като срочен на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ за срок „до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народното събрание“.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представената Заповед № 635/13.06.2025 г., издадена от Председателя на Народното събрание, се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, обн. ДВ бр. 107 от 20.12.2024 г. и § 7, ал. 2 ДР на ПОДНС, вр. чл. 33, ал. 4 ПРАНС и във вр. с Решение за промени в състава и ръководството на Комисия по демографската политика, децата и семейството, прието от 51-вото Народно събрание на 05.06.2025 г.

В заповедта от 13.06.2025 г. като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „изтичане на уговорения срок“.

Съгласно разпоредбата на чл. 73 КРБ, организацията и дейността на Народното събрание (НС) се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Приложим към уредбата на отношенията между страните по делото е приетият от НС Правилник за организацията и дейността на НС (ПОДНС), обн. в ДВ бр. 107/20.12.2024 г., който е в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник – арг. от § 15. от ДР на ПОДНС. По аргумент от чл. 79, ал. 1 КРБ, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 25 ПОДНС, Комисия по демографската политика, децата и семейството, част от персоналния състав на която е бил ищеца по силата на процесното трудово правоотношение, е постоянна комисия на НС.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, председателят на НС в изпълнение 3 на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 КРБ назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до пет работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото НС. Съдържанието на посочената норма намира приложение в клаузата за срок, уговорената в сключения между страните трудов договор № 118 от 10.02.2025 г. Видно от неговото съдържание трудовото правоотношение е възникнало като срочно, а именно за срок до пет работни дни от избирането на председател на съответната комисия (в случая – Комисия по демографската политика, децата и семейството) в следващото НС. Така уговорения срок намира правното си основание в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и неговата продължителност произтича пряко от мандата на съответния орган, за чието пряко и непосредствено осъществяване служат възложените на работника трудови функции. Същата създава яснота в трудовоправното положение на работника към момента на сключване на договора и определяемост на срока на неговото действие.

В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 КРБ е установен четиригодишен мандат на НС, който съгласно чл. 64, ал. 2 КРБ може да бъде продължен в случай на война, военно или друго извънредно положение до отпадането на тези обстоятелства. Съгласно чл. 64, ал. 4 КРБ, с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС.

Ноторен факт е, че мандатът на 51-вото НС е започнал на 11.11.2024 г. и е в ход към датата на предявяване на исковата молба – 01.08.2025 г., и до настоящия момент, както и че към датата на депозиране на исковата молба не е конституирано 52-ро НС.

С оглед на изложеното настощият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.

325, ал. 1, т. 3 КТ – изтичане срока на договора, поради което извършеното с процесната заповед уволнение е незаконосъобразно. Настъпването на прекратителното действие на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ е пряко обусловено от изтичане мандата на 51-вото НС, респ. Комисия по демографската политика, децата и семейството, в която ищецът е изпълнявал длъжността „Главен експертен сътрудник“, който мандат не е изтекъл нито към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, нито понастоящем.

4

Законността на уволнението не би могла да се обоснове с разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работата на администрацията на НС (ПРАНС), утвърден от председателя на НС с вх. № АД-850-09-4 от 02.05.2018 г. Това е така, тъй като посочената разпоредба, в приложимата си към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните редакция, гласи, че служителите към кабинета на председателя на НС, към кабинетите на заместник-председателите на НС, към парламентарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Действително същата е допълнена със Заповед № АД-51550-05-118/05.06.2025 г. на председателя на НС, издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС, със следния текст: „Срокът им е съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране на нов председател, зам.-председател на НС, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното НС“. В Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. е прието, че ПОДНС е нормативен акт със задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите, който по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. Така в приложение на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът констатира, че с направеното допълнение в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ПРАНС, подзаконовият нормативен акт влиза в пряко противоречие със разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, която се съдържа в нормативен акт от по-висока степен. Ето защо и по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК приложение намира по-високият по степен акт, а именно ПОДНС. Извън изложеното, дори да можеше да прояви правното си действие, посоченото допълнение не би се приложило по заварените трудови правоотношение, доколкото на същото не е придадена обратна сила по смисъла на чл. 14 ЗНА.

Ето защо съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение в разглеждания случай е извършено незаконосъобразно.

Предвид изложеното се налага извод за основателност на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което същият следва да бъде уважен.

По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

5

От крайния извод за незаконността на уволнението, извършено със Заповед № 635/13.06.2025 г. на Председателя на Народно събрание, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, се извежда и такъв за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което този иск също следва да се уважи.

По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.

Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.