Решение № 289 от 05.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000143 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ПРОЕКТ СЛЪНЦЕ“ ЕООД, подадена чрез адв. В. С. от ВАК, срещу решение № 556/28.12.2023г., постановено по т.д. № 139/2023г., по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на „СИТИ БИЛДИНГ“ ООД- гр. Добрич, ЕИК 124709242, следните суми: 1). сумата от 43 224.37лв., представляваща неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждението по Договор за извършване на строителство /груб строеж/ от 04.09.2020г. за периода от 22.11.2020г. до 12.08.2021г., на основание чл. 40, ал. 1 от същия; 2). сумата от 24 242.85 лв., представляваща неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждение за периода от 23.01.2022 г. до 05.12.2022г., на осн. чл. 40, ал. 1 от Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021г., и 3). сумата от 11 981.52лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за обща координация и ръководство на работата на строителната площадка по чл. 24, ал. 1 от Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата 11 273.37лв., считано от датата на исковата молба 1 07.03.2023г., и върху сумата 708.15лв., считано от датата на увеличение на иска- 30.11.2023г., до окончателното погасяване на задължението.

Въззивникът счита решение в обжалваната осъдителна част за неправилно поради необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и иска отмяната му и отхвърляне на исковете изцяло.

Относно претенцията за сумата от 43 224.37 лв. се сочи, че тя е погасена изцяло чрез извършено прихващане с негово насрещно вземане към ищеца.

Твърди се неправилност на извода на първата инстанция по спорния въпрос за забава в изпълнението на строителните работи, дължими от „Сити Билдинг“ ООД по договора за строителство от 04.09.2020 г. Въззивникът не е съгласен и с тълкуването на договора, което според него противоречи на чл. 157, ал. 1 ЗУТ, и това е довело до неправилен извод за началото на строителния процес, респ. началото на сроковете за извършване на строителството. Твърди се, че началото на строителните работи съвпада с момента на съставяне на протокол за откриване на строителна площадка, което в настоящия случай е станало на 25.09.2020г. Позовавайки се на императивния характер на разпоредбата на чл.

157, ал. 1 ЗУТ, жалбоподателят прави извод, че посочената разпоредба не може да бъде дерогирана посредством уговорки между страните. Въззивникът твърди по- нататък, че като възложител на работата е изпълнил задълженията си по договора и е доставил електрическо захранване и вода, необходими за извършване на грубия строеж на процесната сграда. Според страната, неправилно първата инстанция не е съобразил хронологията на представените писмени доказателства, което е довело до присъждане на сумата от 24 242.85 лв., представляваща неустойка по чл. 40, ал. 1 от сключения между страните договор за довършителни работи. Доколкото при изпълнението на възложената работа са констатирани некачествено извършени СМР, то според въззивника, е основателно задържането на паричната сума от 47 863.27 лв.

Акцентира се на обстоятелството, че съставеният между страните акт образец 19 не обосновава извод, че костатираните в протокол забележки по качеството на изпълнението са отстранени. Твърди се необоснованост на извода на съда за неоснователност на отправената от страна на дружеството претенция за неустойка в размер на 76 720.06 лв., дължима за забавено изпълнение на довършителните работи, които са продължили от 01.08.2022 г. до 03.11.2022г.

В тази връзка се релевират съображения, че непоставянето на фасадна дограма за процесния обект не е от естеството да препятства точното и своевременно 2 извършване на строителните работи от „Сити Билдинг“ ООД по договора за довършителни работи, поради което не е налице забава на кредитора.

Поддържа се и възражението за пълно неизпълнение на задълженията на „Сити Билдинг“ ООД относно реални и ефективни действия по възложената му обща координация и ръководство на строителния обект, и за липса на основание за заплащане на сумата от 11 981.52 лв., представляваща възнаграждение за тази дейност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от насрещната страна-„Сити Билдинг“ ООД, представлявано по пълномощие от адв. В. Б. от АК- Варна, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени доводи и съображения, и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част.

Твърди се, че не са налице сочените във въззивната жалба нарушения на материалния закон при произнасяне на първоинстанционното решение.

Според въззиваемата страна, първоинстанционният съд се е произнесъл по възраженията за прихващане на насрещното дружество и е приел, че не е налице забава в изпълнението от страна на „Сити Билдинг“ ООД, доколкото правилно е определен срокът за изпълнение на строителните работи с начало28.01.2021г. Смята, че липсва основание за задържане от страна на възложителя на сумата 47 863.27 лв., както и намира за неотговарящи на фактическата установеност по делото твърденията на въззивника, че изпълнителят е бездействал и от своя страна е допуснал забава по втория договор за строителство.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат съответно въззивната жалба и отговора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Предмет на въззивното производство са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на „Сити Билдинг“ ООД- гр. Добрич срещу 3

„Проект Слънце“ ЕООД- гр. Варна, за присъждане на следните суми: 1). сумата 43 224.37 лв., претендирана като неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждението по Договор за извършване на строителство /груб строеж/ от 04.09.2020г. за периода от 22.11.2020г. до 12.08.2021г., на основание чл. 40, ал. 1 от същия, 2). сумата 33 126.23лв., претендирана като неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждение за периода от 23.01.2022г. до 05.12.2022г., на осн. чл. 40, ал. 1 от сключен между страните Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021г.; и 3). сумата 11 981.52лв., претендирана като възнаграждение за обща координация и ръководство на работата на строителната площадка по чл. 24, ал. 1 от Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021 г., с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.03.2023г. -07.03.2023г. върху сумата от 11 273.37 лв., а върху сумата от 708.15лв. – считано от датата на увеличение на иска- 30.11.2023г., до окончателното погасяване на задълженията, на осн. чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът, въззиваем в това производство, основава правото си да получи исковите суми за мораторни неустойки, подлежащи на квалификация по чл.

92, ал. 1, изр. първо ЗЗД, и на възнаграждение по договор за изработка в строителството, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, на твърдения за забава на ответника (въззивник) относно плащането на изискуеми парични задължения с настъпил падеж, съставляващи възнаграждение за изпълнени и приети СМР по сключени между страните Договор за извършване на строителство /груб строеж/ от 04.09.2020г. и Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021г., по силата на които ответникът е възложил на ищеца строителството на жилищна сграда „Слънце", находяща се в УПИ VI-2612, кв. 2, гр. Варна, ПИ ***, както на неизпълнено парично задължение на възложителя към изпълнителя по чл. 24, ал. 1 от Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021 г., с ДДС.

В тази инстанция ответникът поддържа всички защитни възражения срещу предявените за съдебна защита материални права, направени в първата инстанция, в това число своевременно релевирани от него и разгледани от първоинстанционния съд възражения за прихващане на процесните задължения с негови насрещни вземания към ищеца, съставляващи неустойки 4 за забавено изпълнение на СМР, уговорени по всеки от двата процесни договора, както следва: възражение за прихващане със сумата 21 281.64лв., претендирана като неустойка за забавено изпълнение на задължение на ищеца за осъществяване на възложени СМР за периода 25.07.2021г. до 25.08.2021г. по чл. 39, ал. 1 от Договора за извършване на строителство /груб строеж/ от 04.09.2020г., и сумата 67 836.69лв., претендирана като неустойка за забавено изпълнение на задължението за строителство за периода от 31.07.2022г. до 23.10.2022г. по чл. 39, ал. 1 от Договор за извършване на строителство /довършителни работи/от 26.08.2021 г.

За сумата 8 883.37 лв., съставляваща горницата над 67 836.69лв. до първоначално предявения размер на активното вземане за сумата 76 720.06лв., възражението за прихващане е уважено от първоинстанционния съд и на това основание е отхвърлен частично с необжалваната част от първоинстанционното решение вторият осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 24 242.85 лв. до претендираните 33 126.23 лв.

С първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, видно от диспозитива, исковете са разгледани и уважени в следната поредност: 1). присъдена е сумата 43 224.37 лв., представляваща неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждението по Договор за извършване на строителство /груб строеж/ от 04.09.2020г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД;

2). присъдена е сумата 33 126.23лв., представляваща част от претендираната неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждение по Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и 3). присъдена е сумата 11 981.52лв., представляваща уговорено възнаграждение в чл. 24, ал. 1 от Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021г за обща координация и ръководство на работата на строителната площадка, с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

По първия иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, (по поредността съобразно диспозитива на обжалваното решение), за сумата 43 224.37 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на 5 възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по Договор за извършване на строителство /груб строеж/ от 04.09.2020г. за изпълнени и приети СМР, ответникът се защита единствено чрез посочените по- горе възражения за прихващане с негови насрещни вземания за неустойки.

По втория осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 126.23лв., представляваща част от претендираната неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждение по Договор за извършване на строителство /довършителни работи/ от 26.08.2021г., освен възраженията за прихващане, които подлежат на разглеждане в условията на евентуалност / при извод за основателност на иска за пасивното вземане), въззивникът възразява срещу дължимостта на неустойката за забавено плащане с дилаторно възражение за неизпълнен договор, даващо му според него право за задържане на престацията, докато не получи насрещно изпълнение, с правна квалификация по чл. 90 ЗЗД. Възражението е обосновано с твърденията, че възложителят законосъобразно е задържал част от сумата по фактура № 1000002182/03.11.2022г до размер на размер на 47 863.27лв. в периода до отстраняване на констатирани недостатъци на изпълнени СМР с двустранен Протокол от 02.11.2022г., по отношение на които е установено с подписването на Протокол 07.02.2023г., че не са отстранени, съгласно изявления на изпълнителя, те са отстранени едва на към 24.03.2023г.