Определение № 765 от 21.07.2020, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Плевен,21.07.2020 г

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли 2020 г, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЧЛ.

СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. №509/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК.

С определение № 1850 от

11.06.2020 г по гр. Дело № 2320/2020 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл. 356 от ГПК, вр. с чл.76 от ЗС,

**** ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, ул. ****

№ *, Представлявано от П.В.Ц., ДА ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО на **** ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, ул. П.

Волов № 18, представлявано от В.Д.

- УПРАВИТЕЛ, върху следния недвижим имот, а именно:

ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.Плевен,ул. ***" № 3,целият от 2554.00кв.м., заедно с построените в него СГРАДА №1/ Сграда за обществено хранене/ с идент.

*** .1 със застроена площ от 208 кв.м.

ДОПУСНАЛ е следната обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА изпълнението по изп. д. № 20178150401305 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС.

Частна жалба срещу определението е постъпила от **** ЕООД, представлявано от П.В.Ц. чрез процесуален представител адв. И.М. , в която се възразява ,че РС – Плевен е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, тъй като по силата на влявло в сила постановление за възлагане от 27.09.2019 г на ЧСИ Т.К. жалбоподателят е собственик на подробно описания в постановлението и в определението на РС имот. Бил е извършен въвод във владение като по време на същия не е установено наличието на владение или държане от **** ЕООД, което е ЮЛ се явява трето лице за изпълнителното производство. Последното е следвало да реализира правата си по реда на чл. 440 от ГПК. Възложеният след публична продан процесен имот е бил собственост на Викторио 18 ЕООД.Възразява се,че по отношение на това дружество е било открито производство по несъстоятелност,обявена е неплатежоспособност ,назначен е синдик.Твърди се, че е дадено разрешение от съда по несъстоятелността да се продължи изпълнителното производство по изп. дело № 1305/2020г на ЧСИ Т.К. . Твърди се, че договорът за наем между *** ЕООД и **** ЕООД е прекратен след уведомление за това от синдика поради неплащане на наемната цена. Възразява се, че не е допустимо постановяването на обезпечителна мярка „спиране на изпълнително производство“ без определяне на гаранция. Възразява се, че след прекратяване на договора за наем *** ЕООД няма качество на наемател и едно бъдещо производство за предаване на държането на имота ще бъде недействително. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на молбата за обезпечение.Налице е и особено искане за разглеждане на жалбата след произнасяне по подадена молба на осн. Чл. 402 от ГПК за отмяна на обезпечение.

Налице е възражение от **** ЕООД, в което се взема становище, че жалбата е неоснователна. Възразява се, че в първата част на определението на съда е допусната техническа грешка и същото в частта относно осъдителния диспозитив следва да се обезсили. В частта обаче относно спирането на изпълнителното производство определението е законосъобразно. Възразява се, че бъдещият иск няма общо с производството по несъстоятелност и се предявява срещу купувача на имота.Извършеният въвод във владение е бил по искане на купувача и е извън правомощията на ЧСИ, предоставени му от съда по несъстоятелността. Налице е вписан договор за наем. Възразява се, че след продължаването на изпълнителното производство от ЧСИ няма пречка същото да се спре чрез обезпечителна мярка без определянето на гаранция, молбата е подкрепена с писмени убедителни доказателства.

Като обсъди събраните доказателства, Плевенски окръжен съд намира следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА

ОС – Плевен приема, че частната жалба е в срок с оглед на твърденията в нея и указанията на съда в атакуваното определение. В последното съдът е указал на страните, че определението може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на страните. Това указание на РС – Плевен не съответства на разпоредбата на чл. 396 ал.1 от ГПК, но с оглед наличието на такива указания в атакуваното определение и с оглед защита на правата на страните следва да се приеме, че жалба, подадена в така указания срок е допустима. Видно от материалите по делото съобщение до жалбоподателя с връчване на обжалваното определение не е налице. В самата жалба се твърди, че той е узнал за определението на 17.06.2020г. Жалбата е от 22.06.2020г. Прикачена към задната корица на ч.гр.дело № 2320/2020г на РС – Плевен е налице и молба по чл. 402 от ГПК за отмяна на обезпечението, на която молба няма датен щемпъл и в коягто също се твърди, че узнаването на определението е станало на 17.06.2020г. Предвид гореизложеното и с оглед охрана интересите на страната следва да се разгледа жалбата по същество.

Следва също така да се отбележи, че не следва да се съобразява от въззивния съд евентуално произнасяне на РС – Плевен по подадени молби за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК. Не се касае за преюдициални въпроси, които следва да се разрешат, за да се произнесе ОС – Плевен по подадената частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение.

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА

РС

– Плевен е приел, че ***

ЕООД е наемател на недвижим имот, собственост на **** ЕООД / в несъстоятелност/, съставляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.Плевен,ул. **** № 3,целият от 2554 кв. м., заедно с построените в него СГРАДА № 1 със застроена площ от 208 кв.м. Месечният наем е 800 лв. Договорът за наем е вписан в СВ при РСПлевен под № 10172,Акт 21, том IX, A. 2436130.08.2017 r. По изп. д.

№ 1305 / 2017 г. по описа на ЧСИ Т.К. чрез публична продажба имотът е възложен на купувача **** ЕООД, ЕИК ****.

Според РС по изпълнителното дело в обявлението за продажба дружеството е вписано като наемател с вписан договор за наем .

Постановлението за възлагане засяга правата на молителя като наемател, тъй като въводът във владение се извършва и против третите лица, намиращи се в имота.

Според

РС съгласно разпоредбата на чл.496 ал.2 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Молителят има действащ вписан договор за наем, посочен като тежест в обявлението за продажба, има качеството на държател и осъществява реално фактическа власт върху имота. Възможността от обжалването на въвода по процесуалния ред на чл.524 от ГПК от третото лице не го лишава от правната възможност да търси правата си по чл.76 от ЗС/ при извършен въвод/, или да поиска от съда да му бъдат признати правата на държател на имота/ решение на ВКС по гр. д. № 242 / 2010 г. Първо Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Налице е, според РС, правен интерес при нарушено право на държане на имота от страна на ****

ЕООД въз основа на вписан договор за наем, дружеството да защити правото си по съдебен ред чрез иск по реда на чл. 356 от ГПК. Държането е отнето по нареждане на съдебния изпълнител ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС 1 ,в резултат на незаконосъобразен въвод.

Според РС тъй като въводът във владение е започнал на 08. 06. 2020 г. и е забранен достъпът до имота, но поради наличието на множество движими вещи, освобождаването на имота продължава, то е налице основание за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.76 ЗС по реда на чл.356 ГПК, поради което, според РС, следва да се допусне обезпечение на бъдещ иск с петитум да постанови решение, с което на основание чл.356 от