Решение № 331 от 07.09.2023, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №…. гр. Добрич, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря Ирена Димитрова сложи за разглеждане адм. дело №434 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Р.Р.Р. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат К.К. с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1717-000105/12.06.2023 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“. В жалбата се излагат подробни твърдения за нейната незаконосъобразност поради неспазване на компетентността на издалия я орган, противоречие с материалния закон, неспазване на процесуалния закон и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че издалият я орган не притежава материалната и териториална компетентност за нейното издаване; издадената с такъв дълъг срок на действие заповед необосновано ограничава и накърнява правата на жалбоподателя; жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в текста на заповедта нарушение и установената концентрация на алкохол в кръвта не е точна. Настоява се за отмяна на обжалваната заповед.

По делото е постъпило становище от административния орган, с което се желае оставянето без уважение на жалбата и се прави евентуалното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От данните по административната преписка се установява, че на

12.06.2023 г. от старши полицай Д.П.Д.от I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №824143 на Р.Р.Р. за това, че на 12.06.2023 г. около 21.03 часа в гр. Добрич при движението си по бул.“Добруджа“ в посока към ул.“Калиакра“ в близост до „Рилски блокове“ управлявал собствения си лек автомобил „Ландровер Фрилендер“ с рег. №******** с концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.88 промила, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPL 0259. Издаден му е талон за медицинско изследване №101864. Актът е предявен и връчен лично на водача, което е надлежно удостоверено.

Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Р. К. М. Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1717-000105/12.06.2023 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта между 0.8 и 1.2 промила. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Според т.1.6. от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на сектори и групи в „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка. Затова твърденията на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.2а) от същия закон) е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - за срок от 6 месеца до една година. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена по един от посочените в закона начини, което в случая безспорно е налице. От съдържанието на АУАН е видно, че на посочените дата, час и място Р.Р.Р. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0.88 на хиляда, отчетена с техническо средство. Според представения протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №595/13.06.2023 г. на специализираната химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ“Св. Анна – Варна“АД в изпратената за изследване кръвна проба на жалбоподателя се доказва наличието на етилов алкохол в количество от 0.83 промила, т.е. също над допустимата. АУАН е редовно съставен по предвидения за това ред и има задължителна за административния орган презумптивна доказателствена сила на основание на чл.189 ал.2 от Закона за движението по пътищата. Констатираното с акта нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата е основание за прилагане на мярката при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на сектор „Охранителна полиция“ в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич не е имал право на преценка дали да издаде обжалваната заповед или не. Към момента на проверката отчетеният с техническото средство (а впоследствие – отчетеният при химико – токсикологично изследване) резултат е показвал съдържание на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на хиляда и правилно в съответствие с този резултат административният орган е приел, че са налице предпоставките за прилагането на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е доказано по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е извършил описаното нарушение – това се установява от АУАН, като жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства в обратната насока. Процесната заповед е издадена за минималния посочен в закона срок от около 6 месеца и твърденията за необоснован дълъг период на действие на мярката също са неоснователни.

След като жалбоподателят не е представил надлежни доказателства, с които да обори установената от контролните органи фактическа обстановка , правилно и обосновано административният орган е приел, че именно той е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, зачитайки презумпцията за истинност на акта по чл.189 ал.2 от Закона за движението по пътищата.

При безспорността на основния правнорелевантен факт

– управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда – правилно и законосъобразно административният орган е наложил принудителната административна мярка по чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането в нетрезво състояние и да се гарантира живота и здравето на участниците в движението, поради което процесната заповед не е в противоречие с целта на закона. Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. При произнасянето на компетентния орган относно административнонаказателната отговорност на водача или след изтичането на законоустановения срок принудителната административна мярка следва да се счита за отпаднала с оглед настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Р.Р. с ЕГН ********** *** срещу

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1717-000105/12.06.2023 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: