Решение № 16435 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16435 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20261110101702 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от П. Д. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове за нищожност на сключените между страните договори.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.2024 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен по електронен път Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който П. Д. получил кредит в размер на 2800,00 лева със срок за погасяване 24 месеца, при фиксиран лихвен процент от 40,00 %, годишен процент на разходите от 48,21 %, застрахователна премия от 325,98 лева и обща сума за връщане от 4031,57 лева. Съгласно т. 12 от Общите условия по договора, кредитополучателят следвало да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство чрез договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице, като в този случай заявлението за отпускане на кредита щяло да бъде одобрено в срок от 24 часа. Поради така установените клаузи, едновременно с договора за кредит ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, за което дължал възнаграждение в размер на 3502,35 лева. Ищецът е релевирал подробни доводи за нищожност на процесните договори за кредит и за поръчителство, съответно – поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност – поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на изложеното страната поддържа, че за нея съществувал правен интерес от установяване нищожността на процесните договор за кредит и за поръчителство, като моли предявените искове да бъдат уважени и в нейна полза да бъдат присъдени сторените разноски в хода на производството.

1

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. В подадени от тях в срок отговори се изложени твърдения за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, като по подробно изложени аргументи се оспорват твърденията на ищеца за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП. Отправят искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски в тяхна полза.

„Кредисимо“ ЕАД поддържа по подробно изложени доводи, че възнаграждението по процесния договор за кредит се дължало на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в негова полза, и не представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19 ЗПК, поради което не било включено в ГПР. Оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство представлявало изискване за отпускане на кредита.

„Ай Тръст“ ЕООД излага подробни доводи по същество, с които оспорва релевираните от ищеца твърдения за недействителност на процесния договор за поръчителство. Сочи, че „Кредисимо“ ЕАД не бил титуляр на вземането за възнаграждение по договора, а единствено било овластено да получава плащанията от името и за сметка на дружеството-поръчител.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 02.06.2026 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните обстоятелствата относно: 1/ сключването на Договор за потребителски кредит № ****** от 30.05.2024 г. между П. Д. Д. и „Кредисимо“ ЕАД с главница в размер на 2800,00 лева, срок за погасяване 24 месеца, фиксиран лихвен процент от 40,00 %, годишен процент на разходите от 48,21 %, застрахователна премия от 325,98 лева и обща сума за връщане от 4031,57 лева; 2/ сключването на Договор за поръчителство от 30.05.2024 г. между П. Д. Д. и „Ай Тръст“ ЕООД с уговорено възнаграждение в размер на 3502,35 лева, което не е включено в ГПР по кредита; 3/ предоставянето от „Кредисимо“ ЕАД и усвояването от П. Д. Д. на заемната сума по кредита в размер на 2800,00 лева, като в така посочената реално отпусната и усвоена по кредита сума не е включена, съответно – не е изплатена на кредитополучателя, застрахователната премия по договора за кредит в размер на 325,98 лева. Тези обстоятелства се установяват и от представените от страните писмени доказателства. В т. III.12 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение, да предостави на кредитодателя банкова гаранция в срок до десет дни от подаването на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаването на заявлението. В този случай срокът за одобрение на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като при непредоставяне на същото в срок ще се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено /вж. т.

IV.4 от Общите условия/. Съгласно клаузата на т. IV.4 от Общите условия по договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от неговото подаване.

Предмет на делото са предявени от П. Д. Д. в условията на кумулативно 2 субективно съединяване искове, както следва:

1/ срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 30.05.2024 г. поради противоречие със закона;

2/ срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, а в условията на евентуалност – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за поръчителство от 30.05.2024 г. поради заобикаляне на закона, евентуално – поради накърняване на добрите нрави.

За основателността на предявените от П. Д. искове следва да се докажат следните материалноправни предпоставки: 1/ сключването на процесните договори със съдържание, идентично с описаното в исковата молба; 2/ наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност. От своя страна ответниците следва да установят наличието на валидни облигационни правоотношения между тях и ищеца по договора за кредит и за поръчителство.

Процесният договор за кредит е потребителски, тъй като страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Освен това съдът дължи и самостоятелна преценка на действителността на правоотношението при предпоставките, обсъдени в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че на първо място следва да бъде разгледано обстоятелството дали в процесния договор за кредит се съдържат неравноправни клаузи, доколкото съдът има задължението да следи служебно за наличието на такива. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя 3 значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Процесният Договор за потребителски кредит № ****** от 30.05.2024 г. съдържа посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към договора - вж. л. 39 - 40 от делото), фиксиран лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към договора), годишния процент на разходите (т. 8 от Приложение № 1 към договора), погасителен план и условията на плащане, включително и условията за предсрочно погасяване на задълженията (чл. 6 от договора) и правото на отказ от договора (чл. 7 от договора).

В случая, обаче, усвояването на кредита е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице (вж. част IV-та от Общите условия), като от служебно извършената от съда справка в Агенция по вписванията – Търговски регистър се установява, че принципал на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което представлява индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Ето защо съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, вменяването на ищеца-длъжник по кредита на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е клаузата чл. 4, ал. 2 от договора. Въз основа на изложеното съдът намира, че в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, а в случай че бъдат включени, същите биха надвишили многократно нормативно установения размер от 50,00 %. Това обстоятелство, съобразено с факта, че възнаграждението по процесния договор за гаранция е дължимо в случай на неизпълнение на вторично за договора за кредит задължение (непредоставяне на обезпечение), води до извод, че то представлява по своята същност разход по кредита, който е следвало да бъде включен 4 в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването му е довело до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема, като реално така е калкулирана допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.