Определение № 2989 от 02.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2989 гр. София, 02.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. Й. Н. като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Частно наказателно дело № 20241110209690 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на Б. С. Д. против Постановление на СРП от 03.06.2024г.

(изведено в деловодството на СРП на 05.06.2024г. ), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № /2022г. по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. № /2014г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.

С жалбата се иска СРС да отмени обжалвания прокурорски акт като необоснован и незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че не са представени „данни автентичността“ и доказателства, че К. е пребивавал в лечебно заведение. Не било приложено и изследване от образна диагностика. Не ставало ясно как е установена невменяемостта на извършителя. В жалбата се посочва, че според медицинската наука леката деменция не води до състояние на лицето, при което то да не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Жалбоподателят се съмнения, че е „налице опит за избягване от наказателна отговорност“. Д. твърди, че Керезов му размахвал пръст заплашително и му отправял закани, а същевременно напълно самостоятелно пазарувал, гласувал и участвал в гражданския оборот като се обслужвал сам, без да създава впечатление за човек, който не може да разбира и да ръководи постъпките си. Освен отмяна на Постановлението на СРС се иска и връщане на делото на прокурора със задължителни указания „за промяна състава на престъплението“, повдигане на обвинение или принудително изследване в специализирано психиатрично заведение.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намери за установено следното от фактическа и правна страна :

С Постановление на СРП от 21.02.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 23.02.2022г.) е образувано наказателно производство по пр. пр. № 34682/2014г. по описа на СРП за това, че „до 06.07.2014г.“ в гр. София е причинил средна телесна повреда на Б. Д., изразяваща се в счупване на лакътната кост на дясната предмишница към китката, което е 1 довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за повече от 30 дни престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2, алт.2 от НК.

В рамките на досъдебното производство са били разпитани като свидетели лицата Б.

Д., С. Ч., М. П., Г. К., Р. К. и К. К. Изготвени са съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, комплексна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза, повторна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза и повторна комплексна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза. Събрани са и множество писмени доказателства : Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г., медицинско направление от 06.07.2014г., извадка от дневник за извършен преглед на Д., съдебномедицинско удостоверение № 2/2015, извадка от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ за 06.07.2014г., Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г., препис – извлечение от Акт за смърт на О. П., Епикриза от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по нервни болести и Епикриза от Медицински институт – МВР – Централна база, Клиника по неврология. По делото е приложен и диск с образни изследвания на Д., предоставен от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

При така събраните доказателства прокуратурата е приела, че от 03.06.2022г. деецът Г.

К. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, поради което са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Поради това с Постановление на СРП от 03.06.2024г. (изведено в деловодството на СРП на 05.06.2024г.) е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № /2022г. по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. № /2014г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК. Именно този прокурорски акт е предмет на настоящия съдебен контрол.

Пострадал от престъплението, за което се води досъдебно производство № 247/2022г. по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. № 34682/2014г. по описа на СРП се явява Б. С. Д..

Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е връчено на Д. на 21.06.2024г. /видно от копието на известието за доставяне, приложено на лист 9 от делото/.

Б. С. Д. подава жалба срещу Постановлението на СРП, с което се прекратяване на наказателното производство. Жалбата е входирана в СРС под № 213970 от 28.06.2024г. С Разпореждане на Зам. Председателя на СРС от 01.07.2024г. жалбата на Д. е изпратена на СРП за свързване с преписката. С писмо вх. № 224692 от 09.07.2024г. СРП изпраща на СРС жалбата на Д., заедно с материалите по досъдебно производство № /2022г. по описа на 04 РУ - СДВР; пр. пр. № /2014г. по описа на СРП. На 11.07.2024г. е образувано настоящото НЧД № 9690/2024г., което е било докладвано на съдията – докладчик на 11.07.2024г.

Жалбата на Б. С. Д. е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК. Жалбоподателят се явява пострадал от престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2, алт.2 от НК, т.е. той е правно легитимиран да обжалва Постановлението на СРП, с което се прекратява наказателното производство. Атакуваният прокурорски акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.243, ал.5 от НПК пред СРС, който се явява местно и родово компетентен съд в случая. Поради това СРС – 10 състав приема, че е сезиран с процесуално допустима жалба и 2 спорът следва да се разгледа по същество.

След собствен анализ на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания прокурорски акт, СРС установи, че прокурорът е взел в предвид всички налични по делото доказателства и въз основа на тях е изложил подробна фактическа обстановка, която се споделя от съда. Макар да са налице две групи свидетелски показания, от думите на Б. Д. и С. Ч., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и подкрепящите я медицински документи, издадени на името на Д. (Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г., медицинско направление от 06.07.2014г., извадка от дневник за извършен преглед на Д., съдебномедицинско удостоверение № 2/2015, извадка от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ за 06.07.2014г. и Лист за преглед на пациент от 06.07.2014г.) може да се направи извод, че на Б. С. Д. е била счупена долната част на дясната лакътна кост. Доколкото д-р Х. и д-р Т. са категорични, че това травматично увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети и може да се получи при директен удар с метална верига, съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Д. и Ч. относно механизма на причиняване на безспорно установеното травматично увреждане на Д.. Тези свидетели твърдят, че К. е разхождал кучето си отвързано и e държал в ръка нашийника на кучето, на който имало метален карабинер. След възникнал скандал между К. и Д. по повод на техните кучета К. завъртял нашийника на кучето към главата на Д. и последният, за да се предпази, си вдигнал ръката. Именно тогава с края на веригата, на която имало метален карабинер, Керезов ударил Д. по дясната ръка в областта на китката.

В случая относно инкриминирания удар показанията на св. П. се явяват неинформативни, тъй като от разказа й излиза, че случката е станала зад гърба й, а освен това П. твърди, че не е видяла някой някого да удря. Невъзприемането на даден факт /в случая от св. П./ не е равносилен на неговото несбъдване. Поради това от показанията на този свидетел не може да се дискредитират показанията на свидетелите Д. и Ч., още повече, че те намират опора в съдебно-медицинската експертиза относно механизма на причиняване на телесното увреждане на жалбоподателя.

Показанията на св. К. и на св. К. следва да се анализират изключително внимателно, тъй като първият е посочен от свидетелите Д. и Ч. именно като автор на процесното телесно увреждане, а К. е съпруга на дееца. Поради това съдът приема показанията на св. К. и на св.

К. за предубедени и заинтересовани от изхода на спора. Те се опровергават от показанията на св. Д. и св. Ч., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни. Освен това в думите на св. К. има вътрешни противоречия, тъй като той едновременно твърди, че е държал кучето си на повод, а същевременно Д. му бил казал да си хване кучето, в което няма логика. Следва да се посочи, че относно процесния инцидент св. К. няма преки и непосредствени, лични възприятия, тъй като не е била със съпруга си.

Поради това следва да се приеме, че тя преразказва това, което е научила от него. От всичко, изложеното по-горе, следва, че показанията на свидетелите К. и К. касателно инкриминирания удар с повода на кучето не следва да се кредитират.

3

За наличието на конфликт между К. и Д. по повод на кучетата им данни се съдържат и в показанията на св. К. Същите звучат непредубедено, житейски достоверно и логично.

Поради това СРС ги кредитира, макар че относно главния факт от предмета на доказване /нанасянето на удар по ръката на Д. с метален карабинер от страна на Керезов/ показанията на св. К. се явяват неинформативни, тъй като тя не е имала видимост към мястото на инцидента.

Следва да се отбележи, че според показанията на свидетелите Петкова, Керезов и Керезова в хода на възникналия конфликт между К. и Д. последният съборил К. Доколкото не са представени документи за наличие на някакво телесно увреждане, настъпило в резултат на това действие на Д., както и защото причиняването на телесна повреда на К. не е предмет на това досъдебно производство, настоящият съдебен състав не следва да формира изводи в тази насока.

Правилно в атакуваното Постановление на СРП е прието, че на Д. е причинено травматично увреждане, изразяващо се в счупване на долната част на дясната лакътна кост, довело до трайно затруднение в движението на горния десен крайник за срок по-голям от един месец. В подкрепа на този извод е съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, приложена на лист 60-63 от досъдебното производство. Заключението на д-р Х. и д-р Т. се характеризира като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено. То почива на специалните знания на вещите лица, както и на приобщената по досъдебното производство медицинска документация касателно прегледите на Д. от 06.07.2014г. в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“. Поради това съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и приема, че е реализиран съставът на чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.2, алт.2 от НК.

За да бъде привлечено, обаче, конкретно лице като обвиняем не е достатъчно само да се съберат достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление от общ характер, а е необходимо и да няма основания за прекратяване на наказателното производство. Във връзка с последното следва да се прецени дали в конкретния случай са налице основанията, предвидени в чл.24, ал.1 от НПК.

По делото са представени две Епикризи, издадени на името на Г. С. К. Същите са приложени на лист 70, лист 82-83 и лист 98 от досъдебното производство. Няма обстоятелства, които да внасят съмнения относно тяхната достоверност, поради което и не се налага нарочна проверка дали Керезов е бил пациент на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по нервни болести (от 31.05.2022г. до 03.06.2022г.) и съответно на Медицински институт – МВР – Централна база, Клиника по неврология (от 31.10.2017г. до 03.11.2017г.).

Освен това диагнозата на К. от Епикризата от 2022г. се потвърждава и от изследванията, които са направени на лицето в хода на психиатричното и психологичното му изследване по конкретното досъдебно производство.

Установяването на вменяемост на дадено лице става чрез назначаване на експертиза, като според чл.144, ал.2, т.3 от НПК експертизата е задължителна, когато съществуват съмнения относно вменяемостта на обвиняемия. Вярно е, че в случая няма привлечено лице 4 в качеството на обвиняем, но доколкото са събрани данни за извършителя на разследваното престъпление, както и защото според цитираните Епикризи при К. е налице „ограничена атрофия на главния мозък“, „съдова деменция“, „лек дементен синдром“ (през 2017г.), съответно „ограничена атрофия на главния мозък“, „умерен дементен синдром“ с „вероятна дегенеративна генеза“ (през 2022г.), правилно в хода на досъдебното производство са били назначени съдебно – психиатрични и психологични експертизи на Г. К.