Решение № 47 от 21.08.2023, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 64/2023
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 21.08.2023
- В сила
- 29.09.2023
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Костинброд, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200064 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на М. Й. Е., ЕГН ********** от гр. С., против Електронен фиш серия К № 5679581, съставен в ОД на МВР С., с който на основание чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като го счита за незаконосъобразен, поради което иска отмяната му.
Твърди, че не е управлявала конкретното МПС на датата на нарушението, падащ се ден неделя от седмицата, като автомобила е бел собственост на „Б.М.“ АД, а е напуснала работата си при този търговец. Твърди, че за служебен автомобил е необходимо да има пътен лист и командировъчно. Твърди настъпване на давност, след като нарушението на 17.11.2019 г., а ЕФ е съставен на 21.03.2022 г.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощен представител – адвокат Е. Д., като поддържа възраженията от жалбата. Претендира разноски в размер на 400 лева.
Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. С допълнително писмено изложение, представено в хода на съдебното следствие от упълномощен представител се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Иска се присъждане на разноски в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като липсват доказателства, представени от въззиваемата страна за точния момент на връчване на ЕФ на жалбоподателката. Според данните от АИС АНД, ЕФ е съставен/връчен на 21.03.2022 г., а жалбата е заведена в регистратура на Софийски районен съд /делото е изпратено по подсъдност от този съд/ на 17.01.2023 г..
По същество е основателна.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая мобилна система TFR1- M с № 508, на 17.11.2019 г. в 12.51 часа, е заснето МПС – лек автомобил марка/модел „Х. ХРВ“ с ДК№ ****** да се движи в обл. С., общ. Г., гр. Г. по път ІІІ-813 в гр. Г. по ул. „С.Ш.“ на разклон за с. Л. с посока на движение към център, със скорост 82 км.ч. при ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км.ч.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на ползвател на автомобила на в конкретния момент на нарушението, е наложено административно наказание „глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 32 км.ч., при което са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила „Х. ХРВ“ с ДК№ ****** се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.
Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.
Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от 2 приложената снимка, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от горепосочената наредба, от който се установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението.
Налице е протокол за използване на АТСС, издаден на 17.10.2019 г. служител на ОД на МВР С., в който е отбелязано словесното описание на мястото на извършване на нарушението, както и отразено в ЕФ, а именно гр. Г. по път ІІІ-813 по ул. „С.Ш.“ на разклон за с. Лопушня, намиращ се в територията на населеното място.
Към 17.11.2019 г. автомобилът „Х. ХРВ“ с ДК№ ****** е бил собственост на „Б.М.“ АД гр. С. /търговец на автомобили марка Х./..
За нарушението, описано в обжалвания ЕФ е издаден първоначално ЕФ серия К № 3280722 срещу лицето К.П.Г. в качеството му на законен представител на собственика на автомобила – цитираното търговско дружество, като с декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, на 09.03.2022 г., е посочено, че водач на автомобила към момента на нарушението е била жалбоподателката, след което първоначално издадения е анулиран и е издаден обжалвания ЕФ срещу жалбоподателката.
Същата е била служител на „Б.М.“ АД до 12.08.2021 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение с този търговец.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като веществено/, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС, справка АИС АНД при МВР, ЕФ серия К № 3280722 и декларация съдът намира, че подадената жалба е основателна.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че няма нередовности при използване на техническото средство, съставяне на документите за това и няма основания за съмнение в цитирания по-горе извод, че на посочената дата и час конкретният автомобил се е движил в гр. Г., тоест е налице нарушение на правилата за движение.
Според съда обаче са налице нередовности при ангажиране отговорността на жалбоподателката.
На първо място ЕФ срещу нея е съставен две години четири месеца след извършване на нарушението, което надхвърля срока за започване на административно-наказателно производство, считано от момента на извършване на нарушението – чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, определящ едногодишен такъв за съставяне на АУАН. В случая административнонаказателното производство е образувано срещу жалбоподателката със съставяне на ЕФ срещу нея, което се е случило доста след изтичане на цитирания срок. Макар случая да е специфичен предвид осъществяване на административно-наказателната отговорност във формата на ЕФ, както и възможността за установяване на конкретния нарушител на покъсен етап не са налице основания да се приеме, че в такъв случай производството може да 3 започне едва две години и четири месеца след извършване на нарушението, като е неизвестно, а така също са без значение причините за това закъснение при връчване на първоначално издадения ЕФ и подаването на декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
По-съществената според съда нередовност е свързана с неизвестността относно източника на информация, отразена в посочената декларация, а именно че жалбоподателката е ползвала конкретния автомобил на конкретната дата и час. В представената декларация е посочено, че декларатор е „Б.М.“ АД, което е невъзможно предвид невъзможността търговско дружество да декларира обстоятелства без да е обозначено съответното лице, вписано като законен представител. В декларацията е налице подпис за декларатор, но това не идентифицира оправомощеното лице, което има право да прави изявления от името на дружеството като собственик на автомобила. Тази нередовност при подаване на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП дава основание на съда да счита, че е налице незаконосъобразност при установяване на жалбоподателката като лицето, ползвало автомобила към момента на нарушението, съответно не може да се ангажира нейната отговорност за несъмнено извършеното нарушение.
Предвид изложеното по-горе следва да бъде отменен обжалвания ЕФ.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателката, а именно сумата от 400 лева, каквато сума е заплатена в брой от жалбоподателката съгласно представения договор за правна помощ.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5679581, съставен в ОД на МВР С., с който на М. Й. Е., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР С. да заплати на М. Й. Е., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева за направените разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4