Решение № 130 от 29.05.2026, Районен съд - Левски

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. ЛЕВСКИ, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100870 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от М. А. Н. от с.Г., общ.Левски, обл.Плевен и Ц. А. П. от с.Г., общ.Левски, обл.Плевен срещу Община Левски.

Ищците твърдят, че с Договор за продажба на недвижим имот от 15.12.1950 година А.П.К. закупил дворно място в с.Г. от около 6 декара и лозе в землището на с.Г. от около 620 кв.м. Описаният недвижим имот той обработвал лично, като го засявал със земеделски култури. През 1968г. с приемането на плана на селото по-голямата част от имота била изключена от регулация. На ***г. К. починал, като оставил за негови наследници М. А. Н. и Ц. А. П.. Последните продължили да ползват имота и до настоящия момент.

Наложило се да отидат до Община Левски, за да декларират имот и да заплатят данъците му, както и да се снабдят с данъчна оценка. Оттам им било обяснено, че имотът се води като земеделска земя и за нея данъци не се дължат. Тогава разбрали, че имот №***, записан в разписен лист на А.П.К., е изключен от регулация с кадастрална площ от 6560кв.м., от които 230.00 кв.м. в регулация, без да е обособен УПИ и 6330 кв.м. са извън регулация попадащи в ПИ *** по Кадастралната карта на землище с.Г., одобрена със Заповед РД18-1934/06.12.2018г., издадена от Изп. Директор на АГКК и че е възстановен на Община Левски с Решение №66/1994г. Характеристика и данъчна оценка 1 на имота не им били извадени, тъй като видно от скицата имотът бил възстановен на Община Левски. Ищците направили неуспешен опит да се сдобият с посоченото решение, което се намира в Поземлена комисия гр.Левски.

Твърдят, че през всички години от 1950г. до настоящия момент имотът е ползван единствено и само от А.П.К. и от неговите наследници, а никога от Община - Левски, която е записана като собственик.

Молят съда да признае за установено, че М. А. Н. и Ц. А. П. са собственици на следния недвижим имот:

Поземлен имот №*** с кадастрална площ от 6560кв.м., от които 230.00 кв.м. в регулация, без да е обособен УПИ и 6330 кв.м. извън регулация, попадащи в ПИ №*** по Кадастралната карта на землище с.Г., одобрена със Заповед РД-18-1934/06.12.2018г., издадена от Изп. Директор на АГКК - на основание придобиване по наследство от А.П.К., алтернативно на основание придобиване по наследство от А.П.К. и изтекла придобивна давност.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника.

Ответникът Община Левски, чрез Кмета на Община Левски, заявява, че няма основания да претендира собственост върху процесния имот и в случай, че ищците докажат сочените от тях придобивни основания, следва да бъдат признати за собственици.

Твърди, че в Община Левски няма данни и доказателства процесният имот да е бил отнеман или отстъпван от собствениците му, да е бил включван в земеделски стопанства и съответно - да е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В Община Левски няма данни и доказателства процесният имот да е бил отнеман от собствениците му на друго основание /в ЗСГ, ЗТПС или др./ и съответно да е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ или на друг реституционен закон. В Община Левски няма данни и доказателства процесният имот да е бил отчуждаван от собствениците му по реда на ЗПИНМ, ЗТСУ, ЗУТ или на друг закон. В Община Левски няма данни и доказателства общината някога да е искала и претендирала възстановяване на собствеността върху процесния имот. Отбелязва в тази връзка, че имотът не фигурира в цитираното в исковата молба Решение №66/1994 г. на ПК - Левски и за общината е необяснимо защо той е записан в КККР и регистрите на възстановената собственост като нейн, на основание цитираното решение.

Твърди, че в Община Левски няма данни и доказателства, даващи и основания да се счита за собственик на процесния имот.

Посочва, че предвид на направеното признание на иска и на обстоятелствата, че Община Левски никога не е извършвала каквито и да е правни, фактически или други действия за установяване или придобиване на вещни права върху процесния имот, никога не се е легитимирала като негов 2 собственик и не го е владяла, никога не е оспорвала владението му, никога не е имала претенции за собствеността му и съответно - с поведението си по никакъв начин не е дала повод за завеждане на делото, на основание чл.78, ал.2 от ГПК моли разноските в производството да бъдат възложени изцяло в тежест на ищците.

В проведеното по делото съдебно заседание ищците се представляват от пълномощника адв.Р. Р. – ПлАК, който поддържа исковата молба. Представя писмени бележки, в които са изложени подробни доводи за основателност на иска и по двете алтернативно посочени придобивни основания - съобразно приетите по делото писмени и гласни доказателства.

Ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от удостоверение за наследници, че ищците М. А. Н. и Ц.

А. П. са единствени наследници по закон на А.П.К., починал на ***г. – негови низходящи.

Установява се от Договор за продажба на недвижим имот от 15.12.1950г., че наследодателят на ищците е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1. Дворно място, в село Г., „***“ с площ около 6 (шест) декара, при Граници: Турски гробища, Ж.П. линия, П.Х., М.К., К.А.;

2. Лозе, в землището на с. Г., в местността „****“ от около 620 кв. метра, при Граници: Ц.Т.К., Ж.П. линия, В.М.Х., Свещеник-С.М..

Съгласно Скица №27 на имот №*** по Кадастрален и регулационен план на с.Г., одобрен с Решение №77 от 1968г., Имот №***, записан в Разписен лист на А.П.К. – „Изключен от регулация“ с кадастрална площ 6560,00 кв.м., от които 230 кв.м. в регулация, без да е обособен урегулиран поземлен имот (УПИ) и 6330 кв.м. – извън регулация, попадащи в ПИ *** по Кадастралната карта на землището на с.Г., одобрена със Заповед №РД-181934/06.12.2018г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК – е възстановен на Община Левски с Решение№66/1994г., Вид територия – Урбанизирана, НТП за друг вид застрояване.

Установява се от писма от Общинска служба Земеделие – гр.Левски и Решение №66/1994г. за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи в землището на с.Г., община Левски, че ПИ с идентификатор №*** с площ от 30360кв.м. е в регистъра на имоти, собственост на Община Левски, но същият не е включен в Решение №66/1994г. Установява се, че в посоченото Решение №66/1994г. не фигурира и имот с номер по Кадастрален и регулационен план на с.Г., одобрен с Решение №77 от 1968г.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа 3 експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се установява следното:

Към момента на сключване на Договор за продажба на недвижим имот от 15.12.1950г. е действал стар план на с.Г., одобрен 1923год. Съгласно този план и разписния лист към него имот №513, в който попадат парцели VI-513 и VII-513, са записани на стария собственик на имота Юсеин Юсеинов.

Този имот отговаря като местоположение и граници на описаните в договора два броя имоти.

С решение №77/23.04.1968год. на ИК на ОНС Плевен е одобрен идейния застроителен и общ регулационен план на с.Г..

Съгласно описаното в обстоятелствената част на експертизата и приложените план-схеми, имот №513 по стария план на с.Г., одобрен 1923год., предмет на договора за покупко-продажба от 15.12.1950г. представлява имот №*** по одобрения с решение №77/23.04.1968год. на ИК на ОНС Плевен идеен застроителен и общ регулационен план на с.Г..

В разписния лист към този план за собственик на имот №*** е записан А.П.К.. В разписния лист също е записано, че имот №*** е изключен от регулация.

Имот №*** е с площ измерена графично от плана 6550кв.м., като част от този имот с площ 235кв.м., измерени графично, попадат в регулация на населеното място.

Кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-1934/06.12.2018г., на ИД на АГКК е изготвена само за землището на с.Г.. Няма изготвена и влязла в сила кадастрална карта за населеното място.

Установено е, че процесният ПИ с пл. №*** попада в обхвата на имот с идентификатор ***, м. ***, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид застрояване, с площ 30 360 кв.м., стар номер ***, частна общинска собственост, съгласно КК, одобрена със Заповед РД-18-1934/06.12.2018г., на ИД на АГКК, отразен на схема №3 в заключението на вещото лице.

С оглед на така установеното вещото лице е дало заключение, че описаният имот в Договор за продажба от 15.12.1950г. недвижим имот с обща площ от 6620 кв.м. попада в границите на поземлен имот ПИ №*** по Кадастралната карта на землище с. Г., одобрена със Заповед РД-181934/06.12.2018г., с обща площ от 30 360 кв.м. Част от имота с площ, измерена графично 235кв.м. попадат в регулация, както следва: в УПИ VIII-158 - 6 кв.м, в УПИ IX-159 - 93 кв.м, в УПИ X - 136 кв.м. Останалата част от имота с площ 6315 кв.м. с площ, измерена графично остава извън регулация, при граници по кадастрална карта: ПИ ***, ПИ ***, регулация на населено място (УПИ X, УПИ IX-159, УПИ VIII-158) и ПИ ***.

От показанията на свидетелите С.З.Г. и И.С.Т. безпротиворечиво се установява, че от закупуване на имота от наследодателя на ищците А.П.К.

4 през 1956г. до настоящия момент, имотът е бил непрекъснато и последователно ползван – стопанисван и обработван /засяван със земеделски култури/ от К., а след смъртта му от неговите наследници – ищците и техните семейства. Установява се, че от придобиването му от К. имотът е бил ограден с мрежа и колове и никога не е бил без ограда. Установява се, че ищците не са могли да се снабдят със скица на имота от Община Левски, тъй като им било съобщено, че имотът е собственост на Общината.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният установителен иск за собственост е процесуално допустим.

За ищците е налице правен интерес от установяване правото им на собственост върху процесния имот, тъй като същото е накърнено – в кадастралния регистър имотът е записан като частна общинска собственост, като възстановен на Община Левски с Решение №66/1994г. на ПК Левски.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Безспорно е установено, че наследодателят на ищците А.П.К. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на деривативно придобивно основание - по силата на Договор за покупкопродажба на недвижим имот от 15.12.1950г., който има вещно-транслативен ефект.

Установено е от заключението на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза, че закупените от П. два имота с договора – дворно място с площ от около 6 дка и лозе с площ от около 620 кв.м., в землището на с.Г., местност „до линията“, са идентични с процесния имот №*** по Кадастралния и регулационен план на с.Г., с кадастрална площ от 6560кв.м., от които 230.00 кв.м. в регулация, без да е обособен УПИ и 6330 кв.м. извън регулация, попадащи в ПИ №*** по Кадастралната карта на землище с.Г., одобрена със Заповед РД-18-1934/06.12.2018г., издадена от Изп. Директор на АГКК.

Като универсални правоприемници – наследници по закон на А.П.К., след смъртта на последния ищците М. А. Н. и Ц. А. П. са придобили право на собственост върху процесния имот №*** по силата на наследствено правоприемство.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява този имот да е бил реституиран, отнеман и отчуждаван в полза на Държавата или Община Левски. В този смисъл е и направеното съдебно признание на факти в отговора на исковата молба от ответника Община Левски. От изложеното следва извод, че наследодателят на ищците, а след смъртта му ищците, не са губили правото на собственост върху имота. Установява се, че същият не фигурира в Решение №66/1994г. на Поземлена комисия – гр.Левски, с което е възстановено правото на собственост на земеделски земи в землището на с.Г., 5 община Левски на Кметство, с.Г. – на основание на което решение процесният имот №*** е вписан в кадастралните регистри като частна общинска собственост на Община Левски. Кадастралните регистри имат само декларативен, а не учредителен характер. Те отразяват границите и размерите на имотите, но не са доказателство за собственост, като действителното правно положение се установява с доказателства за собственост. От събраните по делото доказателства следва извод, че отразеното в кадастралните регистри не отговаря на действителното правно положение.