Решение № 1764 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100513634 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 18098 от 19.10.2025г., постановено по гр.д. № 26278/2025г., по описа на СРС, 160 състав са отхвърлени предявените от П. Г. Г., против Висше строително училище „Любен Каравелов“, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 128, т. 2 КТ вр. чл. чл. 19, ал. 2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на Висше строително училище „Любен Каравелов“, да заплати на П. Г. Г., както следва: сумата от 3200,00 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на поетите от ищеца наднормени часове по часова ставка за доцент /400 часа/, съгласно вътрешни правила за работна заплата на Висше строително училище „Любен Каравелов“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 263,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати на Висше строително училище „Любен Каравелов“, сумата от 1080,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от името на ищеца П. Г., чрез пълномощника, адв. И. М., с която са изтъкнати 1 доводи за неговата необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд е отрекъл факт, който според въззивника е бил безспорен между страните, а именно: дали са били действително проведени, твърдените 400 наднормени учебни часа. В тази връзка се посочва, че отработените в повече часове, всъщност съставляват част от учебната програма по предметите теоретична механика и строителна статистика и в случай, че не били действително проведени, то последното би било съставлявало нарушение на задълженията по трудовото правоотношение на въззивника, каквото нарушение насрещната страна не твърдяла. Акцентира се, че ответната страна оспорвала не факта на провеждането на учебните часове, а факта на тяхното отчитане. Поддържа се, че въпросните учебни часове съставлявали част от учебната програма и провеждането им било задължително, поради което и при приемането на учебната програма в началото на 2024/2025г., Академичният съвет на ВСУ ги е приел и одобрил. С тези доводи, счита, че неправилно районният съд е изследвал въпроса относно действителното провеждане на учебните часове, поради което моли решението да бъде отменено, а предявеният иск – признат за основателен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът, лично, поддържа, че в случай, че се приемат твърденията, че учебните часове не били заети, то следвал извод, че издадените дипломи са нелегитимни. На следващо място, сочи, че в случай, че часовете били изпълнени от друг преподавател, то следвало да бъде извършен коригиращ разчет на часовете в катедрата, който следвало да бъде приет от катедрата и факултетния съвет. Поддържа, че в практиката на учебното заведение, преподавателите не можели сами да подават отчети, а следвало да ги адресират до ръководителя на катедрата, който от своя страна обобщавал отчета и го внасял с доклад до декана на факултета.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззивникът ответник Висше строително училище „Любен Каравелов“, чрез процесуалния представител – адв. Ц. М.. Поддържа се, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, постановено в съответствие с приобщения по делото доказателствен материал, въз основа на който са формирани верни правни изводи. Оспорва се доводът на въззивника за наличието на произнасяне извън пределите, очертани от исковата молба.

Поддържат, че подобно оспорване изрично е въведено с отговора на искова молба. По същество се противопоставя на аргумента, че включването на часовете в учебната програма, следвало са се приравни на изработването им.

Излага, че процедурата, обуславяща изплащането на наднормено отработени часове не е спазена от ищеца, както правилно, според въззиваемия е възприето в мотивите на ревизирания акт. Твърди се, че с оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е имал обективна възможност да отчете по надлежния ред отработените учебни часове, чието заплащане претендира. С тези доводи претендира, че претенцията на ищеца е останала недоказана, поради което моли първоинстанционното съдебно 2 решение да бъде потвърдено.

Съдът след като прецени приобщените по делото доказателства и обсъди изложените доводи, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 325, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от П. Г., с което е предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ за осъждането на Висше строително училище „Любен Каравелов“ да му заплати сумата от 3200 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за изработени 400 наднормени учебни часа по теоретична механика /лекции и упражнения/, строителна статика I част /лекции и упражнения/ семестриални изпити, консултации със студенти за учебната 2023 – 2024г., ведно със законната лихва върху главницата. Претендира на основание чл. 86 ЗЗД да му бъде заплатено обезщетение за забава за периода от 18.10.2024г. – 09.05.2025г. в размер на 263,05лв.

Ищецът твърди, че се намирал в трудови правоотношения с ответното висше училище, където работел като преподавател в катедра „Механика и Математика“. На 19.07.2024г., по негово желание, трудовото му правоотношение било прекратено. Сочи, че съобразно вътрешните правила на ВСУ в края на календарната година, служителите, заемащи академични и преподавателски длъжности, следвало да получават трудово възнаграждение за отчетени от тях наднормени учебни часове, които били определяни над нормите за годишна заетост. Твърди, че в началото на всяка учебна година деканът на факултета възлагал на катедрите определен обем академична дейност, изразяваща се в брой часове на проведени лекции, упражнения и консултации със студенти, която академична дейност се разпределяла между преподавателите на катедрите и въз основа на него се оформял разчет за годишна заетост, който се утвърждавал от факултетния съвет. Сочи, че за учебната 2023/2024г., ищецът провел 787 учебни часа, от които по норматив имал право на 270ч. като доцент, ръководител на катедра и заместник ректор.

От останалите, изработени 517 наднормени учебни часа, следвало да му се заплатят 400 часа, съгласно нормативите за учебна заетост.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Висше строително училище „Любен Каравелов“ е оспорило предявения иск с довод, че претендираното възнаграждение спада към категорията „допълнително материално стимулиране“ и същото не представлява постоянен елемент от трудовото възнаграждение на служителя, а за възникване на основанието за заплащането му, следвало да е налице валиден трудов договор, какъвто – към момента на определяне на „ДМС“ за учебната 2023/2024г., между ищеца и ответно учебно заведение – вече не бил съществувал. На следващо място, оспорва се и размера на допълнително отработеното от ищеца наднормени часове. В обобщение, счита, че ВСУ не дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение в хипотеза на прекратено трудово правоотношение.

Страните не спорят, а и от приобщените по делото Трудов договор № 22 3 от 31.01.2000г., Заповед № 1034 от 13.11.2018г., Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г., с вх. № 119 от 02.06.2021г., Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г. от 14.11.2023г. Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г., с вх. № ЧРОН – 00174 от 06.12.2023г., Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г., с вх. № ЧРОН – 00039 от 07.03.2024г., Заявление за прекратяване на трудово правоотношение от 24.06.2024г., Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № РД-00567 от 19.07.2024г. се установява, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение за периода 31.01.2000г. – 25.07.2024г., в рамките на което ищецът е заемал при ответника различни длъжности, съответно: главен асистент към катедра „Механика“, доцент по науна специалноср „Строителна механика, съпротивление на материалите, допълнителна към основната му длъжност – „Ръководител катедра“ на катедра „Механика и математика“, временно изпълнение на длъжността „Заместник-ректор по научната дейност и международното сътрудничество“.

От съдържанието на представения трудов договор се установява, че ищецът изпълнявал длъжността при пълно работно време или за част от работното време, при договорено основано месечно трудово възнаграждение от 323,60лв. и допълнително трудово възнаграждение за работа в Строителните войски – 22% върху ОМЗ, а считано от 01.08.2023г. /Съгласно допълнително споразумение от 14.11.2023г./, основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв.

Безспорно е, че на 24.06.2024г., ищецът отправил предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение, а на 24.07.2024г., му е връчена Заповед за прекратяване на последното, считано от 25.07.2024г.

Страните не спорят и около обстоятелството, че съобразно чл. 19, ал. 2 от Вътрешните правила за работна заплата във ВСУ „Любен Каравелов“ в края на календарната година, служителите, заемащи академични и преподавателски длъжности във ВСУ получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени часове подлежи на предварително съгласуване и одобрение от Заместник - ректора по учебната дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за разглеждане и съгласуване от Академичния съвет на ВСУ.

По делото са приобщени Нормативи за годишна заетост, според чл. 18, ал.

1, от които часовете над нормативите се заплащат в края на учебната година по действащите тарифи за хонорувани преподаватели след решение на Академичния съвет в съответствие с финансовото състояния на ВСУ. Според чл. 10, раздел 4 от Нормативите за годишна учебна заетост на академичния състав, годишната заетост на преподавателите са формира въз основа на 4 учебните планове и заповед на Ректора на училището за определяне броя и състава на учебните потоци, групи, подгрупи и ателиета за съответната учебна година. В чл. 13 от вътрешния акт на ВСУ е разписана процедурата за отчитане на годишна заетост на академичния състав, според която – в края на летния семестър всеки преподавател подготвя пълен отчет за извършената академична дейност през изминалата учебна година. Ръководителите на катедри представят в ръководството на основното звено отчети за фактическото изпълнение на годишната заетост на преподавателите в катедрите.

Според заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза се установява, че според разчета за годишната учебна заетост за 2023/2024г. на преподавателите от катедра „Механика и математика“, прогнозните стойности за трудовата заетост на ищеца се определят на: Годишна заетост – 773 часа, Нормативна заетост – 360 часа, Наднормативна заетост – 412,70 часа. Вещото лице посочва, че в резултат на възложената му проверка не е установил отразяване на наднормени работни часове, отработени от ищеца над нормите за годишна заетост, в счетоводството на ответника.

За да постанови своето отхвърлително решение, първоинстанционният съд е формирал краен извод за недоказаност на фактическото изпълнение на 400 наднормени учебни часа за учебната 2023/2024г., от страна на ищеца.