Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.12.2019, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
629/2019
Подписан
31.12.2019
В сила
10.08.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 557 гр. П.***, 31.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Г. при секретар Е. В., с участието на прокурор М. Л. от Окръжна прокуратура П.***, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 629/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.

1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от

Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на И.А.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител адв. С.Д., от САК срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–П.***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, с които ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в следствие на издадено от Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР П.*** наказателно постановление № 18-1158-003367 от 07.09.2018г., с което му е наложена глоба в размер на 200 лева, което наказателно постановление е отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение № 756/28.12.2018г. по АНД № 0*** по описа на Районен съд–П.*** за 2018г.

С исковата молба се претендира присъждане на сума в размер на 300 лева-обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща заплащане на адвокатско възнаграждение за ангажиране на адвокатска защита по АНД № *** по описа на РС–П.*** за 2018г., както и присъждане на неимуществени вреди в размер на 1000 лева, изразяващи се в болки и страдания от отрицателното въздействие на издаденото наказателно постановление върху психическото състояние на ищеца и изпитани от него притеснения от неоснователно наложената санкция, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт – 29.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете по основание и размер. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски. Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска - ОД на МВР-П.***, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. В.***, оспорва исковете. Поддържа писмения отговор и пледира да се отхвърли исковата молба, като неоснователна. Не се заявява претенция за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура П.*** дава заключение за основателност на предявения иск за имуществени вреди. По иска за обезщетение за неимуществени вреди счита, че е доказан по основание, но е в завишен размер.

Административен съд-П.***, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № ***/2018г. на Районен съд-П., се установява, че с наказателно постановление №18-1158-003367 от 07.09.2018г. началникът на сектор “ПП” при ОД на

МВР-П. е наложил на ищеца И.П. административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.

6, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано и е отменено изцяло с решение № 756 от 28.12.2018г. постановено по АНД № ***/2018г. по описа на Районен съд-П.***. Пред районен съд-П.*** И.П. е ползвал адвокатска защита от адв. С.Д., съгласно представено по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 693084 от 29.10.2018г. (лист 47 от АНД № ***/2018г. на Районен съд-П.***). Съгласно отбелязаното в договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото е в размер на 300 лева. Страните не спорят, че решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 26.01.2019г.

Ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Д. Л.

Петрова–съпруга на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че от съставяне на АУАН само на името на ищеца същият е изпаднал в стресово състояние. Притеснил се, че е обвинен в деяние, което не е извършил. Чувството му за несправедливост се засилило след като не били взети в предвид нито възраженията, които вписал в АУАН, нито допълнителните такива депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН, а било издадено НП. Това се отразило на поведението му. Определя ищеца като концентриран и организиран. От спокоен и умерен преди инцидента, станал напрегнат и изнервен или се затварял в себе си и не комуникирал. Станал разконцентриран и с променливи настроения. Поради тази причина, свидетелката трябвало да обърне внимание на всичко. Започнал да се страхува да управлява МПС, с оглед на това да не стане виновен за нещо, което не е извършил. Тревожел се за колата и как ще се справят с децата. От ПТП-то получил травма, но категорично отказал да посетил лекар за лечение. Започнал да взима глог, мента и валериан и си правел чай, който според свидетелката е успокоителен. Отслабнал. Състоянието му на тревожност продължило месеци, като до есента все още не било отшумяло. Показанията на свидетелката са последователни, хронологично подредени и логични. Същите се базират на непосредствени впечатления относно обстоятелствата непосредствено след съставения акт за установяване на административно нарушение и пресъздават ежедневни промени в емоционалното състояние на ищеца показващо негово недоумение, нежелание да повярва, че специализираните органи на МВР могат да ангажират административно наказателната му отговорност при положение, че той не е виновен за извършеното нарушение, което състояние е продължило в значителен период от време. Поради това съдът цени показанията й със засилена критичност.

В хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства.

Административен съд-П.***, след като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за правни изводи:

1.

Предявеният иск за заплащане на парично обезщетение в размер от 300.00 лв. е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Съгласно, разпоредбата на чл.

203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление отменено с влязъл в сила съдебен акт, издадено от длъжностно лице на ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.*** е юридическо лице, съгласно чл.

37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Следва, че искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл.

204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно, разпоредбата на чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Ищецът основава претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се твърди настъпили имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, чието обезщетение се претендира с разглежданата искова молба.

Основателността на иск с правно основание чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията на ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 18-1158-003367 от 07.09.2018г., на началник на сектор “ПП” при ОД на

МВР-П.***, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.

Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен като незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните в чл.

204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Защитата по дела по ЗАНН не е задължителна, но в случая ищецът е ползвал адвокатска защита и заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление.

Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник (адвокат). Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство е дължим и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Адвокатският хонорар, платен за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и отменения незаконосъобразен акт, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденото наказателно постановление от орган на ответника. Следва, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление.