Решение № 134 от 17.12.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Враца, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20211400500406 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на О. М. Р., ЕГН **********, с адрес с. ***, против решение № 260056 от 13.05.2021 г., постановено по гр. д. № 445/2020 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу "Макроадванс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено, че не дължи на последния сумата от 3182,04 лева, представляваща главница по цедиран Договор за потребителски кредит с поръчителство № 148/05.04.2005 г., сключен между него и "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, както и следващите се върху кредита лихви и разноски поради погасяване на същите по давност.

Във въззивната жалба се твърди, че представените по делото споразумения, на които се е позовал районният съд, не са изпълнени от жалбоподателя, което ги прави неликвидни.

По тази причина се иска атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което кредитът да бъде признат за недължим поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – "Макроадванс" АД гр. София, чрез юрк. Л. И., подава отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, намира, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено, като 1 правилно, мотивирано и законосъобразно. Поддържа и пред настоящата съдебна инстанция, че погасителната давност за вземането не е изтекла, тъй като от изискуемостта на вземането през 2006 г. тя е многократно прекъсвана по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД с подписването на допълнителни споразумения и подаването на молби, представляващи признание на дълга, а именно на датите 30.03.2007 г., 16.12.2010 г., 30.06.2015 г., 17.11.2015 г., 01.11.2016 г, 04.11.2016 г., 20.10.2017 г. и 13.11.2018 г. и към момента предвиденият в закона петгодишен срок за погасяване на вземането по давност не е изтекъл. Твърди се още, че давността не е изтекла, тъй като е била спряна по време на образуваното на 14.04.2006 г. изпълнително производство съгласно постановките на ПП на Върховния съд № 3/1980 г., приложимо в случая до постановяването на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС. Релевира се и пред въззивния съд, че давността за вземането е 5-годишна и че размера на задължението не може да бъде оспорван, щом като жалбоподателят се е съгласил с него, подписвайки следващите договора споразумения за разсрочването му.

При тези доводи се иска решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В откритото съдебно заседание по делото въззивникът О.Р., редовно призован, не се представлява. От назначения му особен представител е постъпило писмено становище, в което не се възразява срещу хода на делото в негово отсъствие. Посочва се, че въззивникът обжалва като неоснователно и незаконосъобразно решението на районния съд. Излагат се съображения, че не се отрича изпадането в забава, обявяването на кредита за предсрочно изискуем, образуване на изпълнително дело, налагане на запори върху трудовото възнаграждение на солидарните длъжници и прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Твърди се обаче, че поради наличието на постановление за прекратяване на изпълнителното производство въззивникът счита, че кредиторът не е потърсил вземането си за събиране в предвидения в закона срок за това, поради което то е погасено по давност.

Въззиваемото дружество "Макроадванс" АД гр. София, редовно уведомено, не се представлява. От пълномощника му е депозирано писмено становище, с което не се възразява срещу даване ход на делото в негово отсъствие, не се правят възражения срещу проекта за доклад и няма доказателствени искания. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, претендирайки разноски. В становището са изложени повторно доводите от отговора на въззивната жалба.

Пред въззивния съд не се представиха, поискаха и приеха нови доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба, уточнена с няколко молби, от О.Р. срещу "Макроадванс" АД гр. София с искане да бъде признато за установено, че не му дължи сумата от 3182,04 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 148/05.04.2005 г., сключен между ищеца и "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД.

В обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея се посочва, че ищецът е кредитополучател по договор за потребителски кредит с поръчителство № 148/05.04.2005 г., по силата на който е получил от кредитора „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД в заем сумата от 7000,00 лева, с краен срок на погасяване 25.03.2010 г. На 12.03.2007 г.

2 кредитополучателят отправил предложение към кредитора за преструктуриране на кредитното задължение, следствие на което между страните било сключено допълнително споразумение № 1/30.03.2007 г., с което бил определен нов погасителен план и изменен крайния срок на погасяване до 25.03.2011 г. Тъй като не обслужвал кредита и таксите към него редовно и в срок, задължението било обявено за предсрочно изискуемо, било образувано дело № 199/2006 г. и бил издаден изпълнителен лист № 587/2006 г. на Районен съд – Враца, за което длъжникът бил уведомен с писмо № 2351/15.10.2007 г. на „Уникредит БулБанк“ АД, представляваща „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД. Въз основа на това неизпълнение било образувано изпълнително дело № 386/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Враца. Наложен бил запор върху трудовото възнаграждение на поръчителите по кредита, от който бил погасяван част от дълга.

Многократно ищецът искал погасяване на задължението и издължаването му на равни месечни вноски съобразно възможностите му и въпреки липсата на доходи, но му било отказвано. Изпълнителното дело не било спряно и не били вдигнати запорите до промяна на законодателството. С договор от 15.11.2010 г. всички вземания на „Уникредит БулБанк“ АД били цедирани на нов кредитор - "Макроадванс" АД, за което длъжникът бил уведомен и било сключено ново споразумение на 04.11.2016 г., съгласно което дългът бил в общ размер на 4157,64 лева, от които 3182,04 лева главница. Със съобщение от 22.05.2019 г. ищецът бил уведомен, че изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция. Ищецът твърди, че от няколко години не е извършвал плащания, тъй като не бил съгласен размера на начисляваната лихва. При тези доводи е поискал да бъде установено, че задължението е погасено по давност съгласно чл. 110 ЗЗД, считано от образуване на изпълнителното дело през 2006 г., от който момент кредитът не е обслужван своевременно и взискателят не е изявил претенции към ищеца в петгодишен срок.

В срок ответника "Макроадванс" АД гр. София е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като недопустим, а при евентуалност – ако не бъде прието възражението за недопустимост, като неоснователен. Недопустимостта на иска е обоснована с липса на правен интерес от страна на ищеца да завежда такъв иск, тъй като не е налице спор между страните за вземането, защото изпълнителното дело е прекратено, а други действия по принудителното събиране на вземането не са били предприети. Ответникът е посочил, че с договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство, сключен на 05.04.2005 г. между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /чийто частен правоприемник е „Уникредит БулБанк“ АД/ и ищеца, на последния е отпуснат потребителски кредит в размер на 7000,00 лева с краен срок на погасяване 25.03.2010 г. при равни месечни вноски 59 на брой в размер от по 154,00 лева, дължими до 25-то число на всеки месец, без отделен погасител план. Сключен бил на същата дата и договор за поръчителство между кредитора и М. Р., М. Г. и Р. Г.. Осем месеца след подписването на договора кредиторът пристъпил към производство по издаване на изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителите поради преустановяване плащанията на кредита. На 06.02.2006 г. бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 85/2006 г. по описа на ДСИ-Оряхово, което по молба на взискателя било изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ М. Н. и 3 образувано под нов № 381/2006 г. На 30.03.2007 г. било сключено допълнително споразумение към договора между ищеца и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, с което са уточнили размера на дълга към този момент и било разсрочено плащането му до 25.03.2011 г. На 15.11.2010 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Уникредит БулБанк“ АД и „Макроадванс“ АД, с който договор на последния било прехвърлено вземането на банката срещу ищеца О.Р., за което прехвърляне последният бил уведомен. След уведомяването за договора за прехвърляне на вземане на 16.12.2010 г. ищецът подал заявление до ответника, с което признал основанието и размера на задължението му и се задължил да го погаси на шест равни месечни вноски от 18.01.2011 г. до 18.06.2011 г. Предложението на ищеца било прието от ответника, следствие на което била постъпила на 30.06.2011 г. сума от 50,00 лева. Между страните били сключени още две споразумения на 30.06.2015 г. и на 04.11.2016 г., с които ищецът признал основанието и размера на задължението му и е постигнато съгласие за разсрочване на погасяването му.

След сключване на споразуменията са постъпвали плащания, които били преустановени след последната вноска на 02.03.2017 г. След изложената хронология на събитията ответникът е посочил, че на ищеца са дадени възможности да изпълни доброволно задължението си, което не било сторено. Изложени са твърдения, че при тези факти и характера на сключените споразумения предвидената в закона и приложима в случая 5годишна давност не е изтекла, тъй като е многократно прекъсвана по смисъла на чл. 116, б.

„а“ ЗЗД както със сключването на всяко едно от споразуменията, така и с всяко едно от извършените плащания. Отделно ответникът е изложил доводи, че погасителната давност не е изтекла, тъй като е била спряна по време на образуваното на 14.04.2006 г. изпълнително производство съгласно постановките на ПП на Върховния съд № 3/1980 г., приложимо в случая до постановяването на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС. Относно оспорване размера на дълга ответникът е изложил твърдения, че това оспорване е заявено едва след признаване на вземането, а по същество това оспорване представлява искане на ищеца до ответника за отказ от част от вземането.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от от 3182,04 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 148/05.04.2005 г., сключен между ищеца и "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД. Доклад по делото е изготвен и обявен за окончателен, а доказателствената тежест по иск е разпределена между страните, които не са възразили нито пред районния, нито пред въззивния съд за нарушения в тази дейност на съда.

По основателността на предявеният иск районният съд се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, отхвърляйки го. За да постанови този резултат след анализ на събраните по делото доказателства съдът е изследвал валидността на договора за потребителски кредит, допълните споразумения към него и изпълнението им от страните, заключвайки наличието на валидна облигационна връзка между ищецът и банката, по силата на която банката е изпълнила всичките си задължения, докато ищецът, в качеството му на кредитополучател, е изпаднал в забава, въпреки разсрочванията, поради което 4 кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а банката се е снабдила с изпълнителен лист.