Решение № 955 от 01.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Русе, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520105524 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът „Юробанк България“ АД, в коригираната си исковата молба на л.37-38 от делото твърди, че въз основа на Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено д о Районен съд-Русе, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3452/2023 г. срещу Г. Б. Н., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Поради това съдът дал указания на заявителя за предявяване на иск относно съществуване ва вземането му. Поради това и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК „Юробанк България“ АД предявява настоящия установителен иск и излага следните фактически обстоятелства:

На 10.01.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс" като кредитор и Г. Б.

Н. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № EMLN19091247 с разрешен размер 8000 лева и срок на ползване и погасяване до 01.02.2029 г.

По кредита била договорена и начислена застрахователна премия с оглед сключената застраховка в размер на 2170,56 лева и приложения застрахователен сертификат, както и такса в размер на 160 лева. Била уговорена месечна вноска в размер на 208,33 лева, при приложим лихвен процент 20,55 %, като кредитът следвало да се издължи на 84 броя месечни вноски. На 01.09.2022 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски и изпаднал в забава. С оглед формираното просрочие, на 01.10.2022 г. кредитът бил направен предсрочно изискуем, като били начислени вземанията по договора. На 13.12.2022 г. била изпратена покана до кредитополучателя, с която бил уведомен за размера на вземането по кредита и предсрочната изискуемост, като му бил 1 предоставен срок и възможност за доброволно изпълнение, каквото не последвало.

„Юробанк България" АД придобило вземанията по настоящия кредит, с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. придобиване на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България. Към датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК пред съда размерът на задължението по договора бил: а) предсрочно изискуема главница в размер на 7 924,61 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; б) възнаградителна лихва в размер на 6 412,97 лева, дължима за периода 01.09.2022 г. - 01.02.2029 г. и в) мораторна лихва в размер на 631,68 лева, дължима за периода 01.10.2022 г. 21.06.2023 г. Посочените сумите „Юробанк България" АД претендира като изцяло и предсрочно изискуеми, като предсрочната изискуемост настъпила на 13.12.2022 г.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено горното вземане на „Юробанк България" АД срещу Г. Б. Н.. Претендира и присъждане на разноските за двете производства.

Ответницата, чрез назначения й особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на иска и моли производство да бъде прекратено, а издадената Заповед за изпълнение по ЧГД № 3451/2023 г. по описа на РС - Русе - обезсилена изцяло, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

В случай, че с ъ д ъ т счете предявените обективно съединени искове за процесуално допустими, счита същите неоснователни и като такива ги оспорва изцяло по основание и размер.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По приложеното ч.гр.д.№ 3452/2023 г. по описа на РС-Русе, “Юробанк България”АД се е снабдила със Заповед № 1685/03.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. Б. Н. за сумите: 7924.61 лева главница, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г., 6412.97 лв. възнаградителна лихва за периода 01.09.2022 г. - 01.02.2029 г., 631.68 лв. мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. – 21.06.2023 г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит EMLN-19091247, 299.28 лв. държавна такса и 1254.99 лв. адвокатско възнаграждение.

В заповедното производство е представен самият Договор за потребителски кредит EMLN-19091247, сключен на 10.01.2022 г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон България“ и кредитополучателя Г. Б. Неделечева, по силата на който първият предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 8 000 лв. при следните параметри: застрахователна премия 2170.56 лв., такса ангажимент 160 лв., брой погасителни вноски 84, месечна погасителна вноска – 208.33 лв., общо стойност на плащанията 17 499.72 лв., ГПР - 23.50 % и лихвен процент 20.55 %.

2

Съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава.

В заповедното производство е приложен документ, нар. „Последна покана“, адресиран до длъжника Г. Н., с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ уведомява същата за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит и за размера на задълженията за главница, договорна и обезщетителна лихви. На длъжника се дава седмодневен срок от получаване на уведомлението да погаси задълженията си, в противен случай кредиторът ще прибегне към съдебното им събиране. Липсват данни по някакъв начин поканата да е изпратена и връчена на ответницата.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че редовното погасяване на дълга по процесния договор е преустановено на 01.09.2022 г. Постъпилата до тогава обща сума от ответницата възлиза на 1249.98 лв. С нея са погасени: 155.04 лв. застрахователни премии за периода 01.03.2022 г. – 01.08.2022 г., 916.19 лв. договорна лихва, начислена за периода 10.01.2022 г. – 31.07.2022 г. и дължима в периода 01.03.2022 г. – 01.08.2022 г. и 178.75 лв. главница, падежирала в периода 01.05 – 01.08.2022 г. Вещото лице изчислява, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК дългът на ответницата по договора за кредит възлиза на: 7 821.25 лв. главница, от която редовно падежирала в периода 01.09 – 01.12.2022 г. в размер на 199.11 лв. и предсрочно падежирала главница от 13.12.2022 г. в размер на 7622.14 лв. Договорната лихва, начислена за периода от 01.08 до 12.12.2022 г. и дължима в периода 01.09 – 13.12.2022 г. възлиза на 583.07 лв.

Ответницата дължи и мораторна лихва върху изискуема главница от 7821.25 лв. за периода 02.09.2022 г. – 21.06.2023 г. в размер на 471.13 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е установителен за вземането на “Юробанк България”АД към ответницата, с правно основание чл.422 ГПК.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът 3 може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В настоящия случай ищецът твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 13.12.2022 г. с изпращането на покана до кредитополучателя. Освен, че самата покана е с дата 13.12.2022 г., както беше посочено вече липсват доказателства същата да е получена от адресата преди образуване на заповедното производство и от датата на получаването й да е изтекъл 7-дневен срок, след който да е настъпила предсрочната изискуемост на всички задължения по кредита.

Със заявлението и исковата молба вземанията за главница по договора за кредит, договорната лихва и лихвата за забава с наказателната надбавка се 4 претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е ясно кои вноски са включени в общия размер на претендираната главница, с настоящото решение съдебният състав не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Още повече, че крайният падеж за връщане на кредита и към настоящия момент не е настъпил. На основание т. 11.б от посоченото Тълкувателно решение е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.

Предвид недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на заповедта за изпълнение, предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Предвид изхода на спора, разноските, направени от ищеца в двете производства, остават за негова сметка.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ул.”Околовръстен път” 260, установителен иск срещу Г. Б. Н., с ЕГН **********, за дължимост на сумите: 7 924,61 лева предсрочно изискуема главница, със законна лихва о т 30.06.2023 г., 6 412,97 лева възнаградителна лихва за периода 01.09.2022 г. 01.02.2029 г. и 631,68 лева мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. - 21.06.2023 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3452/2023 г. по описа на РС-Русе.