Решение № 1765 от 05.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.03.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 6369 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 71278 от 21.03.2019 г., постановено по гр. д. № 59233/2018 г., по описа на СРС, 79-ти състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Р.Г.Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Р.Г.Д. дължи на Т.С. ЕАД сумата от 1094,08 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 24.11.2014 г. – 30.04.2017 г., както и сумата от 18,84 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода 24.11.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от 24.11.2017 г. до окончателното им изплащане, за които суми на 08.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 82996/2017 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав.

Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главница за цена за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1094,08 лева до пълния предявен размер от 1292,74 лева /или за сумата от 198,66 лева/ и за периода 01.05.2014 г. – 23.11.2014 г.; иска за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 23.11.2014 г.; иска за мораторна лихва върху задължението за главница за цена на доставена топлинна енергия в размер на 171,23 лева за периода 16.09.2015 г. – 17.11.2017 г.; иска за мораторна лихва върху главница за цена на услугата дялово разпределение в размер на 1,62 лева за периода 16.09.2015 г. – 17.11.2017 г.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Г.Д. е осъдена да заплати в полза на Т.С. ЕАД сумата от 59,79 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 247,40 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на Р.Г.Д. сумата от 74,88 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба с вх. № 5057200/02.04.2019 г. срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството искове. В жалбата се излагат съображения, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, в който е уреден реда и срока, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че погасени по давност са част от дължимите суми по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. В тази връзка се сочи, че СРС не е съобразил, че сумите по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. стават изискуеми едва на 16.09.2015 г., поради което и оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.11.2017 г./ извода на съда за погасяване по давност на част от сумите по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. е неправилен.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.

263, ал.1 от ГПК от името на въззиваемата страна Р.Г.Д., чрез адвокат В.П. е депозиран отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че правилно СРС е приел, че по отношение на част от сумите през исковия период е изтекла кратка тригодишна погасителна давност, като са изложени подробни доводи в този смисъл. Посочва се, че от страна на ищцовото дружество не са представени доказателства за датата на публикуване на общите фактури на интернет страницата си в съответствие с разпоредбите на общите условия на дружеството от 2014 г., поради което и предвид липсата на данни, че ищецът е изпълнил това свое задължение, следва да се приеме, че не е настъпил падежа на тези задължения и ответницата не е изпаднала в забава за тях.

Моли се за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл.

263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба и от конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач – Т.С. ЕООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 24.11.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р.Г.Д. за следните суми: 1/ сумата от 1292,74 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 171,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода 16.09.2015 г. – 17.11.2017 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия; 3/ сумата от 18,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ сумата от 1,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода 16.09.2015 г. – 17.11.2017 г., върху задължението за услугата дялово разпределение.

На 08.12.2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 82996/2017 г., по описа на СРС, 79 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.

Издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена лично на Р.Г.Д., ЕГН ********** на 02.07.2018 г., като в законоустановения срок същият е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Р.Г.Д., ЕГН ********** за претендираните в заявлението суми.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника Р.Г.Д., ЕГН **********. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника Р.Г.Д., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба. В отговора се прави изявление, че ответницата не оспорва посоченото в исковата молба количество топлинна енергия, доставено в топлоснабдения имот, както и нейната стойност, а се възразява единствено, че по отношение на част от сумите през исковия период е изтекла кратка тригодишна погасителна давност. Моли се за частично отхвърляне на предявените искове, като бъде съобразено направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищеца суми.

Оспорва се, че до ответницата са изпращани покани и фактури от ищцовото дружество за доброволно изпълнение във връзка с процесните вземания.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 79-ти състав, решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.

150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.