Решение № 3504 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3504 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Г. М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100512461 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20056156 от 02.09.2022 г., постановено по гр. д. № 16266/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Д. К., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2257,69 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 29,71 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 499,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г., за които суми на 15.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 64683/2020 г. по описа на СРС, 47 състав.

Със същото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 2257,69 лв. до пълния предявен размер от 2765,84 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 01.10.2017 г., като погасен по давност, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата „делово разпределение“ за периода от 31.12.2017 г. до 14.12.2020 г.

Срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е подадена въззивна жалба от ответника Г. Д. К., чрез адв. И..

В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че за процесния период ответникът не дължи обезщетение за забава върху главницата за 1 топлинна енергия, тъй като по делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането му в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Д. К., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2257,69 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 29,71 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределени“ за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 2257,69 лв. до пълния предявен размер от 2765,84 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 01.10.2017 г., като погасен по давност, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата „делово разпределение“ за периода от 31.12.2017 г. до 14.12.2020 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът Г. Д. К., като собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******0, аб. № 247359, има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, както и, че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяните в исковата молба количества.

Предвид изложеното, спорен между страните е единствено въпросът дали купувачътответник дължи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия.

2

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016. Съгласно чл.

33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.

Видно от справка от счетоводната система на ищеца, общата фактура за отоплителен сезон 2017 -2018 г. е издадена на 31.07.2018 г., а общата фактура за сезон 2018-2019 г. – 31.07.2019 г. Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за първия отчетен период, считано 15.09.2018 г., за втория отчетен период – считано от 15.09.2019 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, въззивният съд приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г. възлиза на сумата от 499,73 лв.

Предвид изложеното, претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г. е основателна за целия претендиран размер от 499,73 лв.

С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решение № 20056156 от 02.09.2022 г., постановено по гр. д. № 16266/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, следва да се потвърди.

По разноските:

Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В качеството си на въззиваема страна ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал по делото единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, без да излага каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба. Ето защо липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20056156 от 02.09.2022 г., постановено по гр. д. №

16266/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

3

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4