Решение № 554 от 20.02.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 554

Плевен, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20257170700973 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 171 т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. Б. П. с [ЕГН], адрес: [населено място], обл.Плевен, [улица], чрез адв. К. К. – ВАК, адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0285-000141/05.10.2025г. на полицейски инспектор към РУ Кнежа при ОД на МВР-Плевен.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. Посочва, че се съгласно чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е регламентирано, че принудителната административна мярка се прилага за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В случая с обжалваната заповед е наложена на нарушителя принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок до решаване на отговорността, но за не повече от 18 месеца. Твърди се, че органът действа при условията на оперативна самостоятелност и има правомощия да определи срока на наложената ПАМ в рамките на предвидения срок в ЗДвП но не повече от 18 месеца, като се съобрази с характера, тежестта и обществената опасност на нарушителя и на извършеното нарушение, както и с всички други обстоятелства в конкретния случай. Сочи се, че органът е задължен да определи конкретен срок за приложение на ПАМ на нарушителя, както и да изложи мотиви. Твърди, че в случая липсват мотиви и определен конкретен срок на ПАМ, поради което съдебният контрол за съответствие на акта с целта на закона е възпрепятстван и е налице незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 168 ал.1 вр. чл. 146 т.5 от АПК.

Посочва се още в жалбата, че за извършеното деяние Г. Б. П. е привлечен в качеството на обвиняем по Бързо производство № ЗМ-16982025г. по описа на РУ-Кнежа. Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.12.2025г. по описа на ВКС деецът не следва да носи едновременно наказателна и административно наказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административно наказателна норма с различни обекти на защита.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна ЗППАМ №25-0285-000141/05.10.2025г. на полицейски инспектор към РУ Кнежа при ОД на МВР-Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К. К. с пълномощно по делото, който моли съда да уважи жалбата и отмени оспорения индивидуален административен акт.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Видно от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) ф.№4677206/05.10.2025г., на процесната дата около 00.01 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]Г. Б. П. управлявал лек автомобил “Фолксваген голф“ с рег.№ [рег. номер], негова собственост.

Служители на РУ – Кнежа възприели управлението на МПС-то и спрели за проверка жалбоподателя. Установили, че превозното средство не било представено за задължителен годишен технически преглед към дата и час на проверката, превозвал пътник на задна лява седалка без поставен обезопасителен колан – нарушения на чл. 147, ал.1 и чл. 183, ал.4 т.7 от ЗДвП. Водачът бил тестван за наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с № [Наименование], като уредът отчел положителен резултат от метамфетамин номер на пробата 139 – нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Издаден бил талон с номер 262971 и 8 броя холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата с номер А1122064.

АУАН № 4677206/05.10.2026г. бил връчен на 05.10.2025г. на Г. Б. П., като последният отбелязал, че няма възражения.

Била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0285-000141/05.10.2025г. на полицейски инспектор към РУ Кнежа при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на Г. Б. П. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със ЗППАМ било отнето СУМПС № 23АК47795 френски образец.

С мотивирана резолюция № 25-0285-[рег. номер]/25г. на Началник на РУ –Кнежа било прекратено административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН № 4677206/05.10.2025г. относно констатираното нарушение на чл.5 ал.3 т. 1 пр.2 от ЗДвП с мотив, че е образувано ЗМ -83/2022г. по описа на РУ –Кнежа за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, поради което производството по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП следва да се прекрати, а материалите следвало да се изпратят в Районна прокуратура.

Видно от справка за нарушител от АИС на КАТ при ОД на МВР-Плевен, на Г. Б. П. са издадени шест наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.

Установява се от заверено копие на Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, че сред оправомощените служители на МВР да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП в т. 1.5 са и полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ на ОД на МВР-Плевен за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед на прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. Директорът на ОД на МВР-Плевен е оправомощил полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ на ОД на МВР-Плевен за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР, какъвто е и издателят на ЗППАМ, поради което заповедта е издадена от материално компетентен орган.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е в заповедта, че нарушението на водача на автомобила е такова по чл.5 от ЗДвП т.е. управление на моторно превозно средство след употреба на наркотици или техните аналози. Изложени са и мотивите за налагане на принудителната административна мярка вкл. е направена препратка към АУАН ф.№4677206/05.10.2025г.

Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на оспорващия.

Оспорената ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.

Според чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Същевременно съгласно чл.171, ал.1 т.1 б.“б от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че в случая с кумулираните процедури за търсене на наказателна и административна отговорност е нарушен принципът на пропорционалност.

Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, включително и чл. 70, б. "г" ЗАНН. Цитираните норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 КЗПЧОС поради отсъствието на дублиращи се процеси. При конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт (виж мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСНК).

Относно спазването на принципа на пропорционалност, той изисква предвиденото в националната правна уредба кумулиране на производства и санкции да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на законосъобразните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.

В своята практика по чл.50 от ХОПЕС СЕС приема, че за преценката дали съответните процедури за търсене на отговорност и административни санкции имат наказателноправен характер водещи са три критерия: правната квалификация на нарушението във вътрешното право, самото естество на нарушението и степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице. Наказателно правния характер може да произтича от самото естество на въпросното нарушение и от степента на тежест на санкциите, до които то може да доведе. Същевременно естеството на нарушението предполага да се провери дали разглежданата мярка преследва по-специално репресивна цел, без преследването от нея и на превантивна цел да може само по себе си да я лиши от квалификацията й като наказателноправна санкция. Всъщност присъщи за наказателноправните санкции са както репресията, така и превенцията на противоправните деяния.