Решение № 128 от 25.05.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Сливен, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100369 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на активно, кумулативно съединяване искове с правно основание в чл. 432 от КЗ.

Ищците М.Б. И. и С. Й. Б. твърдят в исковата си молба, че са съответно майка и сестра на Б.Й.Б. – починал на 18.11.2020 г. Твърдят, че на същата дата, около 17.25 ч., по път II-55 при 93+100 км. Област Сливен настъпило ПТП, при което лек автомобил с марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. № ********, управляван от М. ЕНЧ. К. ударил Б.Б., който управлявал велосипед.

Твърдят, че водачът управлявал лекия автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена скорост, не се съобразил с атмосферните условия и пътната обстановка и виновно причинил процесното ПТП. Твърдят, че в резултат на травмите от удара между лекия автомобил и тялото на велосипедиста, същият е починал. По отношение на същото било образувано наказателно производство прокурорска преписка 2194/2020 г. по описа на ОП – Сливен, ДП № 539/2020 г. по описа на РУП – Нова Загора, което към настоящия момент не било приключило. Твърдят, че отговорността на водача управлявал МПС, с което е причинено увреждането, била застрахована по застраховка „Гражданска 2 отговорност на автомобилистите“ при ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД към датата на ПТП. Твърдят, че на 25.11.2020 г. предявили пред ответника застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, като 1 представили необходимите документи. Твърдят, че застрахователят изисквал допълнително представяне на доказателства от досъдебното производство и банкова сметка, като с молба от 22.12.2020 г. му представили всички материали, с които разполагат. Последвал отговор от 06.01.2021 г. за изискване на допълнителни доказателства, които не могли да му представят, поради липсата на такива, поради което не се стигнало до извънсъдебно уреждане на спора. Твърдят, че в резултат на смъртта на техния син и брат преживели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта, че са загубили същия. Твърдят, че тримата заедно са живели в едно общо домакинство, като нито починалият, нито ищцата са имали собствени семейства и тримата са се грижили един за друг, като починалият е работил, с добро възнаграждение и осигурявал комфорта в семейството. Твърдят, че са разчитали за всичко на неговата подкрепа като мъж и той бил глава на семейството им. Твърдят, че много тежко преживели загубата му, като имали нарушения на съня, кошмари, тревожност и чувство за преживяване на събитието отново и отново, силно сърцебиене, учестено дишане, гадене и изпотяване. Преживяли стрес и силен дискомфорт. Имали лоша концентрация, раздразнителност и главоболие. Считат, че и двете попадат в кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване за претърпените неимуществени вреди от описаното непозволено увреждане, като молят съда да осъди ответника да заплати на първата от тях сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен иск от 250 000 лв., законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й изплащане и законната лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ, считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция, а именно от 17.12.2020 г. до окончателното им изплащане. Да осъди ответника да заплати на втората от тях сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен иск от 100 000лв., законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й изплащане и законната лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ, считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция, а именно от 17.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените разноски.

2

Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.

В с.з. ищците, чрез писмено становище поддържат исковете, така както са предявени. Претендират разноски по чл. 38 от ЗА и представят списък на същите.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител в с.з. Чрез писмено становище от упълномощен представител юрисконсулт Д. З., оспорва иска по основание и размер. В становището е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия наследодател на ищците, което съдът е отказал да приема за разглеждане, тъй като е било заявено извън срок за това по чл. 133 от ГПК.

В хода на производството делото е било спряно до приключване на НОХД № 469/21 по описа на СлОС.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата М. Б. ИВ. е майка на Б.Й.Б., а ищцата С. Й. Б. е негова сестра.

Б.Й.Б. е починал на 18.11.2020г.

С Присъда № 2/21.01.2022г. по НОХД № 464/21 по описа на Окръжен съд Сливен, М. ЕНЧ. К. е признат за виновен в това, че на 18.11.2020г. по път II -55 км. 93+080м. в землището на гр. нова Загора, при управление на лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“ рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал.2 изр. първо от ЗДвП и чл. 15 ал.1 от ЗДвП, като в резултат на това предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Й.Б., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дена година и четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Същият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Присъдата е влязла в сила на 16.02.2022г.

От събраните гласни доказателства се установява, че ищците М. Б. ИВ. и С. Й. Б., както и починалия техен син и брат Б.Й.Б. живеели в село Р., общ.

Н.З. в обща семейна къща в общо домакинство. Бащата на С. и Б.Б.и бил разведен с майката и не живеел с тях от около 1986г. С.Б. работела на смени в град Нова Загора, поради което разполагала с квартира в този град, в която пребивавала, когато е на робота последователни дни и нямала удобен превоз до селото, но веднага след това се прибирала в с. Р. в общия им дом.

3

Б.Б. работел непрекъснато, като той бил основния източник на финансови средства за семейството. През последната година и и половина преди смъртта си работел в град Нова Загора във фирма „Градус“, като пътувал всеки ден до и от работа до с. Р. с велосипеда си. Там получавал възнаграждение в размер около 1 000 - 1500лв., което задоволявало нуждите не само на него, но и на неговата майка и сестра. Той бил мъжа в семейството, стожер на семейството, грижил се за майка си и сестра си, вършил типично мъжката работа, ремонтирал къщата, осигурявал отопление, сменил дограмата на къщата, купил перална машина. Работил допълнително като пазач на язовир или друга работа, която намери. В определени моменти М.И. и С.Б. оставали без работа и средства за препитание, като през тези периоди Б. ги издържал със спечеленото от него. Финансите им били общи, домакинството също.

Отношенията между Б.Б. и майка му били много близки. Поради липсата на баща му, той се грижил за нея, тя разчитала много на него и била изключително привързана към сина си, още повече че цял живот са живели заедно. Внезапната му смърт и причинила шок. Свидетелката Н., която лично съобщила новината на майка му, посочва, че тя започнала да плаче, останала без думи. На следващия ден, на погребението, била неадекватна, имала некоординирани движения. Изпаднала в много силно отчаяние, поради което се наложило дъщеря й да остане с нея и да не ходи на работа. Двете се подкрепяли взаимно. И до сега майката много често ходила на гроба на сина си – през ден, понякога с дъщеря си и тъгувала. Станала разсеяна, унила, това се отразила на работата и, налагало се да и повтарят задълженията и.

По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А., в която е направено заключение, че към момента на научаване за настъпилата смърт на сина си в резултат на ПТП, М. И. е изпаднала в остра стресова реакция с продължителност до няколко часа. Покъсно при нея се развива разстройство в адаптацията, постепенно преминаващо в трайна промяна на личността след загуба на близък човек.

Промяната на личността при нея е трайна и необратима, като е възможно влошаване на състоянието с времето. И в момента на изготвянето на експертизата при И. се наблюдават симптоми на личностова промяна след загуба на близък човек.

4

Отношенията между починалия Б.Б. и сестра му С.Б. били изключително близки. Двамата винаги са живели заедно, учили са заедно, не са се разделяли, не са имали собствени семейства, а са живели в общо домакинство. Тези близки отношения между тях се дължали на факта, че в семейството липсвал бащата и починалия Б. го замествал. Видно от събраните доказателства те винаги излизали заедно на кафе, да пазаруват, споделяли общи интереси, били си опора един на друг. С. разчитала на брат си, както за средства, така и за помощ и подкрепа. След като разбрала за смъртта на брат си в ПТП, С.Б. била изключително разстроена. Тя постоянно плачела, станала затворена, мълчала, не контактувала пълноценно с други хора, била разсеяна и не можела да се концентрира. Постоянно споменавала брат си. Според свидетелските показания тя сякаш не можела да продължи живота си, не можела да се справи със загубата му. Според показанията на свидетелите отношенията и с брат и били по-близки отколкото между брат и сестра, защото той бил за нея приятел, закрила и опора.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А., неоспорена от страните се установява, че след като С.Б. научава за смъртта на брат си преживява психичен стрес, който предизвиква появата на разстройство в адаптацията протрахирана реакция на скръб. Тежестта на последното е била значителна в първите седмици след инцидента и постепенно настъпва подобрение, но без да се достигне до пълно преминаване на симптомите. При С.Б. са настъпили съществени психичните и психологични нарушения, които могат да се повлияят с помощта на медикаменти, но препоръчителното лечение е психотерапевтично. Възможно е настъпване на пълно оздравяване, но повероятно е персистиране на оплакванията за дълги години. Към момента при ищцата се наблюдават симптоми на разстройство в адаптацията протрахирана реакция на скръб преминаващо в хронично смесено тревожнодепресивно разстройство.

Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ рег. № ******** е била застрахована по валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника към 18.11.2020г., което не е спорно между страните.

Двете ищци са отправили застрахователни претенции до ответника за 5 заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди на 25.11.2020г. за сумата 250 000лв. за ищцата М.И. и 75 000лв. за ищцата С.Б..

По тези претенции е образувана при ответника щета № 43072952000218. По нея ответникът е изискал допълнителни доказателства. С писмо от 22.12.2020г. ищците са представили всички доказателства, с които разполагат.

До момента на ищците не са определени обезщетения и не е направен изричен отказ.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира заключенията на вещото лице А., в чиято безпристрастност и обективност няма основание да се съмнява. Съдът е отменил назначаването на съдебномедицинска и автотехническа експертизи, тъй като в хода на производството част от подлежащите на доказване обстоятелства относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязлата в сила присъда, която е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието на основание чл. 300 от ГПК. Съдът е отменил и допуснатия въпрос за наличие на виновно поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, тъй като това възражение е преклудирано, тъй като не е било заявено в срок с писмения отговор на исковата молба и не следва да бъде разглеждано.