Решение № 397 от 19.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 379/2023
- Вид
- Решение № 397
- Подписан
- 19.06.2024
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- Чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115, ал.1, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 397 гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000379 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260 от 23.02.2023г., постановено по търг. дело № 1016/2022 г., Софийски градски съд, ТО, 21с-в, е отхвърлил предявения от ЕТ“Магдак-Р. М.“ срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД иск по чл.229 КЗ/отм/ за заплащане на сумата от 42 332,43 лв., представляваща сбор от платено от ищеца, в качеството му на застрахован превозвач по сключен с ответника договор за застраховка „отговорност на превозвача“ по полица №3440140510000080/14.12.2015 г. обезщетение за вреди върху превозван товар – алуминиеви профили по възлагане от „Сико Транс“АД в размер на 33 802,02 лв. на 23.09.2021 г. и лихви в размер на 8 530,41 лв.,платени на 26.10.2021 г., за които суми ищецът е бил осъден с влязло в сила решение на РС – Атина, както и на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати разноски в размер на 4843,91 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЕТ“Магдак-Р. М.“, подадена чрез процесуалния представител адв. М. М..
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Твърди се, че не са изследвани всички обстоятелства от фактическа страна, както и че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, в резултат на което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и правните изводи на съда са необосновани.
1
Сочи се че в нарушение на процесуалните правила не са събрани всички посочени от страните допустими и относими доказателства.
Поддържа се да са неправилни изводите на първостепенният съд, че постановеното от Районен съд Атина решение, с което на превозвача ЕТ“Магдак-Р. М.“ е ангажирана отговорността за щети по товара, не обвързва застрахователя му по професионална отговорност ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД и не доказвало съществуването на фактите, които обосновават ангажирането на отговорността на превозвача. Твърди се че този извод на съда бил необоснован поради това, че жалбоподателят своевременно е направил искане пред от Районен съд Атина искане за привличане на застрахователя като трето лице помагач, поради което и на основание чл.223, ал.2 ГПК са обвързващи и имат установително действие в отношенията между превозвача и застрахователя по „професионалната му отговорност“ обстоятелствата отнасящи до причините за увреждането на товара и отговорността на превозвача, които са и основание за ангажиране на регресната отговорност на застрахователя. Поддържа да са неправилни изводите на съда, че решението по прекия иск срещу превозвача няма обвързващо установително действие в отношенията му със застрахователя поради това, че последният не е бил редовно уведомен за заседаниятана съда, като намира този факт са ирелевантен с оглед настъпването на последиците по чл.223, ал.1 и ал.2 ГПК.
Поддържа се и довод за необоснованост в изводите на съда, че изходящите от ответната страна електронни писма, с които се прави предложение за изплащане на застрахователно обезщетение, не представлявали извънсъдебно признание на иска и не ангажирали ответника. Тези изявления изхождали от упълномощен представител на застрахователя, по делото не е имало спор относно авторството им, а в хода на цялостните отношения между страните и по повод водената между тях кореспонденция преди завеждането на делото, никога не е възниквало съмнение относно представителната власт и правомощията на служителите на ответната страна.
Поддържа се и незаконосъобразност на извода на съда относно изтекла погасителна давност като счита че е налице прекъсване на давността с отправянето на горепосочената писмена кореспонденция съдържаща предложение за сключване на споразумение, което обстоятелство имплицитно включвало и признание за съществуването на вземането на ищеца. При условията на евентуалност се поддържа и че е налице основание да се счита, че е налице спиране на давността на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД през времето докато е траел процеса срещу превозвача пред РС Атина, който според жалбоподателя следвало да се счита за „процес относно вземането“ по смисъла на цитираната разпоредба.
Искането към въззивния съд е да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените от ищеца обективно съединени искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД, подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Б.. В отговора се съдържат доводи и твърдения за неоснователността на 2 въззивната жалба поради съображенията изложени в отговора. Искането към въззивния съд е да се потвърди обжалваното решение на СГС като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на ЕТ“Магдак-Р. М.“ срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД, с която при условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.229 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 33 802,02 лв., представляваща платено от ищеца, в качеството му на застрахован превозвач по сключен с ответника договор за застраховка „отговорност на превозвача“ по полица №3440140510000080/ 14.12.2015 г. обезщетение за вреди върху превозван товар – алуминиеви профили по възлагане от „Сико Транс“АД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихви в размер на 8 530,41 лв., за които суми ищецът е бил осъден с влязло в сила решение на РС – Атина. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба и разноските по
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че е осъден и заплатил обезщетение за вреди, причинени по време на извършен от него превоз на товар – алуминиеви профили, извършен от София до Германия, след като при получаването на товара на 12.10.2015 г. е установено, че опаковките на профилите са намокрени, съответно профилите са променили цвета си поради окисляване и са негодни за използване по предназначение, поради което и ответникът, който по силата на застрахователен договор е поел риска да покрива професионалната отговорност на ищеца, в качеството му превозвач, следва да му възстанови платеното обезщетение. Твърди да е уведомил ответника на 13.10.2016 г. за предявените срещу него претенции за ангажиране на отговорността му във връзка с превоза, както и на 20.09.2018 г. относно образувания съдебен процес, в който е поиска привличането на ответника, но поради невръчване на документи искането му не е прието, като счита, че ответникът извънсъдебно е признал основанието на претенцията му, тъй като е предложил заплащането на част от претендираната сума.
Ответникът е оспорил исковете, като не оспорва сключването на договорите за застраховка професионална отговорност, настъпването на щетите, както и изплащането на обезщетение, но счита че не дължи плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва да е налице покрит застрахователен риск като се позовава на т.12.12 от подраздел „Изключения“ на общите условия към застрахователния договор като излага твърдения, че вредите са в резултат на проявена груба небрежност от страна на водача при осъществяване на превоза.
3
Конкретните проявления на тази груба небрежност с непредприемане на необходимите мерки по опазване на товара са на първо място наличието на недобри условия за претоварване, които са дали възможност на стоката да се намокри, като при правилно разтоварване- в закрито помещение, под навес или в подходящи метереологични условия не би се стигнало до реализирането на вредата. На следващо място, позовавайки се на доклада на авариен комисар се обосноват твърдения, че вида и състоянието на превозното средство с което е извършен превоза- поради това че не е бил поставен защитен брезент е станало причина за намокрянето на това при извършването на превоза, вследствие на което и стоката е била тотално увредена.
Поддържа се и алтернативно довод за това, че вредите съставляват основание за освобождаване отговорност на застрахования по см. на чл.17, т.4, б.“в“ и „г“ от Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки /CMR/, съгласно която е предвидено, че застрахователя се освобождава от отговорност за всички случаи, при които и превозвачът се освобождава от отговорност. В случая естеството на повредата била „ръждясване“ на материала и обуславя освобождаване на ответника от отговорност, тъй като от отговорност би следвало да се освободи и ищеца в качеството му на превозвач. Сочи се че непозоваването на това основание за освобождаване от отговорност предвидени в CMR във водения срещу превозвача процес пред Районен съд Атина се явява индикация за недобре воден процес от страна на ищеца в производството в Република Гърция, където той е могъл да заяви и да докаже, че вредата представлява специална хипотеза на изключване от отговорност причинена или от естеството на вредата/ръждясване/ или от обстоятелства около нейното причиняване, а именно вреди причинени при натоварването от лица действащи за сметка на изпращача или получателя.
Във връзка с този довод, ответникът счита, че тъй като не е надлежно привлечен и не е участвал в съдебния процес, в който е ищецът е осъден, то решението не може да му бъде противопоставено. Евентуално поддържа възражение за погасяването на вземанията по давност. Оспорва да дължи лихвите, които ищецът е заплатил по гръцкия закон, който счита за неприложим с оглед разпоредите на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки. Оспорва представената от ищеца кореспонденция относно предложение за частично плащане да има характер на признание, тъй като изхожда от лица без представителна власт.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното :
Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Застрахователен договор по полица „Отговорност на превозвача“ № 3440140510000080, както и от добавък №8/23.06.2015г. между ЕТ “Магдак-Р. М.“ превозвач и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД, като застраховател, че между страните е съществувало застрахователно правоотношение за срок до 14.12.2015г. по отношение професионалната отговорност на превозвача за цялостна или частична липса и/или повреда на превозвания с автомобилен транспорт товар. Не е спорно, а и се установява, че с добавък №8 са включени новопридобити/новозакупени/ от превозвача МПС 4 и конкретно влекач с рег. № ******** и ремарке рег.№ ********.
Съгласно т.1 и т.2.12, Раздел 4 от Общите условия към договора за застраховка изключени по тази полица са случаите, при които превозвачът се освобождава от отговорност съгласно Конвенция CMR, както и поради умишлени действия или груба небрежност от застрахования, негови служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършване на превоза.
Не е спорно, а и се установява, че между ищеца ЕТ “Магдак-Р. М.“ – като превозвач и дружеството „Сико Транс“АД- възложител на превоз, е възникнало правоотношение по силата на договор за международен превоз на товари. Видно е от представената по делото и приета като доказателство заявка № 50151007115-06/10/2015, че на ищеца е било възложено извършването на превоз на алуминиеви пръти с дължина 13,6м, общо 22 000кг. от товарен адрес в София до разтоварен адрес на територията на ФР Германия. Установява се, че превозът е извършен от превозвача със застрахованите при ответника влекач с рег. № ******** и ремарке рег.№ ********.