Решение № 864 от 02.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Пазарджик, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220103881 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от В. П.

М. и Я. М. М., двамата от с. Г. , общ. П., срещу "Еос Матрикс" ЕООД - гр. София, за признаване за установено, че е погасено по давност след издаването на изпълнителния лист задължението на ищците към ответника, придобито от него по силата на цесия, извършена от "ОББ" АД, произтичащо от договор за потребителски кредит от 09.04.2008 г., в размер:

9202,25 лв. главница, 359,41 лв. и 1476,71 лв. лихви и 785,68 лв. разноски, за което е образувано изпълнително дело пред ЧСИ Г. З - Пазарджик.

Поискано е и е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. Заявява, че за договора за кредит е приложим общият 5-годишен давностен срок, който е бил спрян от образуването на предходното изпълнително дело пред ЧСИ Петко Илиев през 2013 г. до 25.06.2015 г., съобразно разрешението на ТР 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Новата давност, започнала да тече на 26.06.2015 г., е прекъсната с образуването на настоящото изпълнително производство през 2019 г. До предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по него, което е попречило нова давност да изтече. На 07.07.2023 г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки, което, дори да се окаже, че длъжникът няма сметка в тази банка, според ВКС прекъсва давността. Сочи се и практика на ВКС, според която след настъпването на перемпцията по изпълнителното дело е поискано прилагане на нов способ, това ново искане прекъсва давността, и то независимо дали СИ е образувал ново дело, както е следвало, или не. Накрая ответникът сочи, че погасяването по давност не 1 погасява самото вземане, а само правото на принудително изпълнение, затова когато длъжникът се позовава на давност, предмет на иска трябва да бъде не съществуването на вземането, а съществуването на правото на принудително изпълнение.

С допълнителна молба преди първото съдебно заседание ищците са поискали да се допусне изменение на иска, "като същият се счита предявен алтернативно" и с искането за признаване, че за ответника се е погасило по давност правото на принудително изпълнение.

Излагат доводи за това, че от 2015 до 2021 г. няма прекъсващи давността действия прехвърлянето на изпълнителното дело към друг съдебен изпълнител не е такова.

По отношение на искането за изменение на иска съдът счита, че то изобщо не представлява изменение на иска. Очевидно е, че позовавайки се на изтекла погасителна давност, длъжникът има предвид установяване на нейното единствено предвидено от закона действие по отношение на едно парично задължение, както и да се схваща това действие теоретично. В практиката така или иначе е прието да се установява несъществуване на притезателното право при погасяването му по давност, независимо от безспорно приетото в теорията, че се изгубва единствено правото на принудително изпълнение.

По делото се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителен лист за процесното вземане срещу двамата ищци, които са съпрузи, в полза на "ОББ" АД е издаден на 12.09.2013 г. заедно със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

На 01.10.2013 г. по молба на банката - заявител по заповедното производство е образувано изпълнително производство срещу тях пред ЧСИ Петко Илиев с район на действие този на Окръжен съд - Пловдив. През 2016 г. по молба на взискателя изпълнението е прехвърлено на ЧСИ Петя Иванова, но в края на същата година този ЧСИ е предал архива си на ЧСИ Петко Илиев. На 31.01.2018 г. е извършена цесията, с която вземането е прехвърлено от "ОББ" АД на "Еос Матрикс" ЕООД. През 2019 г. по искане на новия кредитор изпълнителното производство е прехвърлено по искане на взискателя на ЧСИ Г. З с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, на основание чл. 427 от ГПК - по териториална компетентност.

До 16.04.2021 г. срещу длъжниците не са налагани обезпечителни мерки. На тази дата взискателят е поискал запор на техни сметки в "Банка ДСК" АД и са изпратени запорни съобщения до банката, но е получен отговор от нея, че никой от двамата няма сметки в тази банка и поради това не е наложен запор.

В нито един момент на длъжниците (ищците) не им е била реално връчена покана за доброволно изпълнение заедно с издадената заповед за изпълнение - всички изпратени съобщения са върнати с отбелязване, че адрекатът не е намерен или по данни на близки, които отказват да получат съобщението, се намира в чужбина. На 17.10.2014 г. на адреса на длъжниците е залепено за пръв път уведомление по чл. 47 от ГПК, като в него е отбелязано, че то се залепва след многократни посещения на длъжностното лице на адреса, при които длъжниците не са открити. Направени са справки, от които е видно, че към 25.09.2013 г., съответно 03.10.2013 г. и двамата длъжници нямат регистриран друг адрес и нямат настоящ 2 работодател в България. На 04.12.2015 г. отново дса направени справки със същия резултат.

На 10.08.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от упълномощен от ищците адвокат за прекратяването му поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), евентуално за уведомяване на взискателя, че е изтекла погасителната давност и може да бъдат заведени установителни искове с допълнителни разноски за установяването на това обстоятелство.

В самата искова молба, подадена на 30.10.2023 г., се сочи, че ищците са научили случайно за изпълнителното дело и след справка от адвоката в кантората на ЧСИ е станало ясно за какво задължение е водено изпълнителното производство.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Съобразно редакцията на чл. 415 от ГПК преди 2017 г., с изтичането на 14-дневния срок от залепването на уведомление по чл. 47 от ГПК започваше да тече срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение, също 14-дневен, и след изтичането му тя се считаше за влязла в сила. Тази норма се прилага към извършеното на 17.10.2014 г. залепване на уведомление, и това означава, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.11.2014 г.

До 25.06.2015 г., съобразно цитираното в отговора тълкувателно решение по тълк. дело 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради образуваното изпълнително производство не е текла новата погасителна давност за вземането, след като веднъж е била прекъсната с влизането в сила на заповедта. От 26.06.2015 г. започва да тече новата давност, но до м. април 2021 г. не са предприети никакви действия от естество да я прекъснат и тя е изтекла на 26.06.2020 г., т.е. задължението е погасено по давност. Прехвърлянията на изпълнителното дело от един съдебен изпълнител на друг не са действия, годни да прекъснат давността, след като дори и първоначалното образуване на изпълнително производство не я прекъсва според приетото в ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. дело 2/2013 на ОСГТК на ВКС.

Искът следва да се уважи изцяло с присъждане на всички разноски, а държавната такса, която не е събрана от ищците, да се възложи на ответника.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ищците В. П. М., ЕГН **********, и Я. М. М., ЕГН **********, двамата от с. Г. , общ. П., ул. "27-ма" № 35, не дължат на ответника "Еос Матрикс" ЕООД гр. София, ЕИК 131001375, поради погасяване по давност следните суми по вземане, придобито от ответника по силата на цесия, извършена от "ОББ" АД, и произтичащо от договор за потребителски кредит от 09.04.2008 г.: 9202,25 лв. главница, 359,41 лв. и 1476,71 лв. лихви и 785,68 лв. разноски, за което е издадена заповед за изпълнение № 2152 и изпълнителен лист от 12.09.2013 г. по ч.гр.дело № 3338/2013 г. на Районен съд - Пазарджик и е образувано изпълнително дело № 333/2019 г. пред ЧСИ № *** Г. З с район на действие ОС - Пазарджик.

Осъжда "Еос Матрикс" ЕООД - гр. София да заплати на В. П. М. и Я. М. М. разноски по 3 делото в размер 1574 лв.

Осъжда "Еос Матрикс" ЕООД - гр. София да заплати по сметката на Районен съд Пазарджик сумата 491,53 лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4