Решение № 4520 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4520 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100503649 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 369493 от 21.12.2023 г. на К. В. Д. срещу решение № 20069/05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 8449/2022 г. на СРС, ГО, 58 състав. С решението е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. Д., че дължи на „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, на основание чл. 535 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ вр. чл.

466, ал. 1 ТЗ, сума в размер на 1 030,90 лева - представляваща част от главница по запис на заповед от 19.02.2019 г., издаден в полза на „Кредихелп“ ООД за сумата от 1 842,30 лв. и прехвърлена с джиро на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2020 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7266/2020 г. по описа на СРС, 150 състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Сочи, че още с възражението срещу заповедта длъжникът е въвел възражение за конкретно каузално правоотношение, с което каузата е разкрита. Наименованието на ищеца подсказвало, че е отпуснат договор за кредит.

Сочи, че съдът е следвало служебно да изиска договора за кредит при липса на искане на страните за това. Оспорва записът на заповед да й е предявен за плащане.

Въззиваемият „Кредит респект“ ООД не е подал отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 1 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно поради следните мотиви.

Ищецът и бенефициер по запис на заповед от 19.02.2019 г., издаден в полза на „Кредихелп“ ООД за сумата от 1 842,30 лв., предявява иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът – издател на ефекта му дължи част от сумата по него, а именно 1 030,90 лева. Ищецът претендира сумата като главница по запис на заповед без да се позовава по какъвто и да било начин на конкретно каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записът на заповед. Навежда, че последният съдържа всички необходими реквизити по ТЗ, издаден е ответника и му е предявен за плащане на 21.10.2019 г. Твърди, че записът на заповед му е джиросан с джиро от 11.12.2019 г. от „Кредихелп“ ООД /ново наименование “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД/.

С молба по ч.гр.д. № 7266/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, с възражението срещу заповедта, с отговора на исковата молба и с молба от 02.11.2023 г. ответникът – длъжник последователно твърди, че не дължи суми по записа на заповед, понеже оспорва датата на предявяването му. Длъжникът не оспорва да е издател на ефекта, но оспорва посочената в него дата на предявяване. Противно на изложеното във въззивната жалба длъжникът не навежда конкретни твърдения относно конкретна каузална сделка, във връзка с която записът на заповед да е издаден. Конкретни оспорвания в тази насока не са изложени. Длъжникът цитира части от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, които не заместват и не се равняват на конкретни и обосновани твърдения за определено каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записът на заповед. Не са наведени и твърдения за плащане или погасяване на вземането по друг начин.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че е бенефициер по валиден и редовен от външна страна запис на заповед с издател ответника за претендираната сума сумата, като падежът на вземането е настъпил.

Със запис на заповед от 19.02.2019 г., издаден в полза на „Кредихелп“ ООД за сумата от 1 842,30 лв., ответникът се е задължил като издател безусловно и неотменимо да заплати на падежа – на предявяване, на „Кредихелп“ ООД сумата.

Представеният запис на заповед в оригинал е валиден и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ. Ответникът не оспорва да е издател на записа на заповед.

Ответникът оспорва единствено посочената дата на предявяване на записа на заповед. Възраженията му са останали недоказани /при неоспорване на подписа относно предявяване на записа на заповед/, а и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, то не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува 2 като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане.

Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица -джирантите и техните авалисти, но това не се отнася за издателя на записа на заповед или неговия авалист. В случая ответникът издател на записа на заповед не оспорва ефектът да му е предявен, а само датата, на която това е сторено, като възраженията му са останали недоказани.

Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от страна на ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото менителнично задължнение и да доказва съгласно правилата на чл. 154 ГПК наличието на конкретно каузално правоотношение, във връзка с което е издаден ефектът. В същия смисъл е и Решение № 133/ 5.07.2013 г. по т. д. № 104/ 2011 г.на ВКС, II т. о. С оглед наведеното в отговора на исковата молба общо твърдение и цитиране преимуществено на самото тълкувателно решение, то в тежест на ищеца е било да докаже единствено, че е поемател по валиден и редовен от външна страна запис на заповед.

Правилно искът е бил уважен при наличие на валиден и редовен от външна страна запис на заповед, относно който ответникът не оспорва да е издател.

Решението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20069/05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 8449/2022 г. на СРС, ГО, 58 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3