Решение № 193 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502387 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

С решение № 2253/17.06.2025 г., постановено по ГД № ******** г. по описа на ВРС, е: допусната съдебна делба на следния недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор № ************ по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 - 29/23.04.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, със застроена площ от 88 кв. м., брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, представляваща съгласно удостоверение за търпимост № 16/11.11.2014г., издадено от Община Варна, кметство с. Т.: сграда на два етажа и използваем тавански етаж /складово помещение/, изградена в поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 - 29/23.04.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Т., общ. Варна, ул. „А.Д.” № 29, с площ от 657 кв.м., урбанизирана територия, при съседи: имоти с идентификатори №№ *********, *********, **********, ***********, ************* и *********** МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ и ПРИ КВОТИ: - 1/4 ид.ч. за М.

Д. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „Св. И. Р.“, бл. 61, вх. А, ет. 3, ап. 4; - 1/4 ид.ч. за Г. Б. Г., ЕГН **********, от с. Т., ул. „А.Д.“, № 29; - 1/4 ид.ч. за Ж. Б. А., ЕГН **********, от с. Т., ул. „А.Л.“, № 29; - 1/4 ид.ч. за И. Г. А., ЕГН **********, от с. Б., община В., ул. „В.“ № 2, на основание 1 чл. 34 ЗС. е отхвърлен предявеният от М. Д. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к.

„Св. И. Р.“, бл. 61, вх. А, ет. 3, ап. 4, срещу Г. Б. Г., ЕГН **********, от с.

Т., ул. „А.Д.“ № 29, Ж. Б. А., ЕГН **********, от с. Т., ул. „А.Л.“, № 29 и И. Г. А., ЕГН **********, от с. Б., община В., ул. „В.“ № 2, иск за делба на поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР, одобрени със Заповед РД - 18 - 29/23.04.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Т., общ. Варна, ул. „А.Д.” № 29, с площ от 657 кв.м., урбанизирана територия, при съседи: имоти с идентификатори №№ *******,*******,********,******,******* и ************.

Срещу решението са подадени въззивни жалби, както следва:

1. Въззивна жалба с вх. № 59258/01.07.2025 г. по описа на ВРС, подадена от Ж. Б. А. чрез процесуален представител, с която е обжалвано решението в частта, с която е уважен искът за допускане на делба на жилищна сграда с идентификатор № ************. Излага оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Посочва, че ищцата се е позовала на едно придобивно основание за сградата – по приращение, а не в резултат на принос при изграждането на сградата.

Навежда твърдения за необоснованост на решението в обжалваната част.

Твърди, че необосновано съдът е приел, че не е направено възражение за придобИ.е по давност на сградата. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото показания от разпити на свидетели, както и че не се е произнесъл по възражения за допустимост на исковата претенция.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за делба на сградата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

2. Въззивна жалба с вх. № 65057/22.07.2025 г. по описа на ВРС, подадена от Г. Б. Г., с която е обжалвано решението в частта, в която е уважен искът за допускане на делба на жилищна сграда с идентификатор № ************. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че прехвърлянето на правото на собственост върху поземления имот включва и прехвърляне на всички постройки и насаждания, освен ако не е уговорено друго при сключването на договора. Намира, че през 2014 г. наследодателят Н. Г.а е придобила собствеността както върху поземления имот, така и върху процесната сграда, предмет на иска за делба. Следователно намира, че ищцата не е собственик на идеална част от сградата. Твърди, че съдът се е произнесъл без да съобрази възражението за придобивна давност, направено от въззивника с отговора на исковата молба. Посочва, че наведените възражения с отговора на исковата молба или не са обсъдени, или са отхвърлени неправилно от първоинстанционния съд. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск за делба на сградата. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба с вх. № 75052/02.09.2025 г. по описа на ВРС от Ж. А., с който моли същата да 2 бъде уважена.

3. Съдът е сезиран и с насрещна въззивна жалба с вх. № 75975/05.09.2025 г. по описа на ВРС, подадена от М. Д. В. чрез процесуален представител, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземления имот, както и в частта, с която е допусната делба на сградата с втория и третия ответник при квоти 1/4 ид. ч. за Ж. А. и 1/4 ид. ч. за И. А., като е посочила, че намира решението за неправилно в обжалваната част. Моли за отмяна на решението в частта, с която не е допусната делба на поземления имот и вместо него да бъде постановено друго, по силата на което да бъде допусната делба при посочените в исковата молба квоти. Моли да бъде изменено решението по отношение на допуснатата делба на сградата, като бъде допусната делба между нея и Г. Г. при равни квоти.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е подаден отговор на насрещна въззивна жалба с вх. № 83411/06.10.2025 г. по описа на ВРС от Ж. А. чрез процесуален представител. Излага становище за недопустимост, в условията на евентуалност за неоснователност на жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е подаден отговор на насрещна въззивна жалба с вх. № 88587/22.10.2025 г. по описа на ВРС от Г. Г. чрез процесуален представител, с който е изразил становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Моли за присъждането на разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на Ж. А. излага, че първоинстанционният съд е уважил иск на основание, което не е твърдяно – законовата презумпция за придобИ.е по време на брака. Посочва, че в производството пред районния съд е заявено, че сградата е придобита чрез приращение. Излага още, че ищецът не е твърдял, че е участвал в изграждането на сградата. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за делба на сградата, както и за присъждане на разноски.

Въззивниците А. и Г. поотделно заявяват, че поддържат въззивните си жалби по съображенията, изложени в тях.

Адв. Г. – процесуален представител на въззиваемия И. А., излага становище, че подадените от Ж. А. и Г. Г. въззивни жалби са основателни, а насрещната въззивна жалба – неоснователна. Счита, че неправилно е допусната делба на процесната сграда. В тази връзка намира, че следва да бъде постановено ново решение в този смисъл.

Адв. Ф. – процесуален представител на М. В., излага становище за неоснователност на подадените въззивни жалби и за основателност на насрещната въззивна жалба.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № ******** г. по описа на ВРС е образувано по предявен иск от М. Д. В. срещу Г. Б. Г., Ж. Б. А. и И. Г. А., с правно основание чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на следните съсобствени между страните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР, одобрени със 3

Заповед РД – 18 – 29/23.04.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Т., общ. Варна, ул. „А.Д.” № 29, с площ от 657 кв. м., урбанизирана територия, при съседи: имоти с идентификатори №№ *********, *********, **********, ***********, ************* и ***********; заедно с построената в имота:

- жилищна сграда с идентификатор № ************ по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 29/23.04.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, със застроена площ от 88 кв. м., брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, представляваща съгласно удостоверение за търпимост № 16/11.11.2014г., издадено от Община Варна, кметство с. Т.: сграда на два етажа и използваем тавански етаж /складово помещение/, състояща се от: на първи етаж: входно антре, кухненски бокс със столова, дневна, спалня, баня, тоалетна и стълбищна клетка; втори етаж, състоящ се от входно антре, кухненски бокс със столова, дневна, спалня, баня, тоалет, балкон по източната фасада, балкон - лоджия към столовата и дневната, балкон към кухненския бокс и дневната и стълбищна клетка; използваем тавански етаж - състои се от едно помещение - складово помещение с балкон по източната фасада.

Ищцата твърди, че е съсобственик с ответниците на горепосочените недвижими имоти. Посочва, че по силата на нотариален акт №**, том 9, дело № ********г. на нотариус, наследодателите на Г. Г. и Ж. А. – Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а придобили собствеността върху дворно място, представляващо парцел № ****** в кв. 7 в с. Т., общ. Варна, с площ от 460 кв. м. Впоследствие, с нотариален акт №**, том 1, дело № ******** г., Б. Г. бил признат за собственик по регулация на 576 кв. м. празно дворно място, представляващо парцел № ****** в кв. 7 по плана на с. Т., общ. Варна.

С договор за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт №**, том 21, дело ********** г., Н.Ж. Г.а прехвърлила на дъщеря си Ж. А. и сина си Г.

Г. 1/2 идеална част от празно дворно място, находящо се в с. Т., цялото с площ от 640 кв. м., представляващо парцел ****** в кв. 43. Поддържа, че така придобитите права са били под режим на съпружеска имуществена общност, доколкото към момента на сключване на сделката Ж. А. била в брак с ответника И. А., прекратен на 04.03.2003 г., а Г. Г. бил в брак с ищцата М. В., чийто брак бил прекратен с решение по ГД № ***** г. по описа на ВРС.

Твърди, че през 1998 г. в поземления имот била изградена процесната сграда с идентификатор ************, която на основание чл. 92 ЗС станала собственост на притежателите на имота към онзи момент.

Посочва, че по силата на нотариален акт №**, том 2, peг. № *****, дело № *********** г. по описа на нотариус Т.М., ответниците Г. Г. и Ж. А. дарили на майка си Н. Г.а УПИ с площ от 640 кв. м. от парцел ***** в кв. 43, находящ се в с. Т., с която сделка същите са се разпоредили с обем права, които не притежават.

Моли за постановяване на решение, с което да бъде допусната делба между нея и ответниците по отношение на гореописаните имоти.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Б. Г. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните на посочените недвижими имоти. Излага, че с ищцата са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 14.11.1993 г. и прекратен с развод на 26.07.2013 г., 4 като преди това, още от 2006 г., били във фактическа раздяла. Не оспорва, че през 1996 г. между Н. Г.а от една страна и ответника Г. и А., от друга, е сключен договор, с който на последните е прехвърлена собствеността върху 1/2 ид. ч. от процесния имот. Оспорва обаче Ж. А. да се е легитимирала като собственик на посочените идеални части към датата на горната сделка. В тази връзка твърди, че придаваемите части от 576 кв. м. към придобития през 1974 г. от Н. Г.а и Б. Г. Г. парцел ****** в кв. 7, находящ се с. Т., с площ от 460 кв. м., са заплатени изцяло с лични на Б. Г. средства, дарени му от неговия баща Г.

Д. и в този смисъл били лична негова собственост. Твърди, че придаваемите части попадали изцяло в парцел *****, в кв. 43 по действащия от 1992 г. план на с. Т., образуван след разделянето на парцел ****** в кв. 7 на два имота.

Твърди, че след смъртта на съпруга й през 1985 г. Н. Г.а не го е наследила с оглед действието на СК от 1968 г., съобразно който преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг, когато наследява с деца на последния, каквато е настоящата хипотеза.

В условията на евентуалност, оспорва ищцата да е придобила права върху парцела. Твърди, че договорът е сключен с оглед личността на приобретателите, които са поели задължението за гледане и издръжка на своята майка. На следващо място поддържа, че приносът за придобИ.е на собствеността се изразява в полагането на грижа и даването на издръжка и в този смисъл твърди, че М. В. няма принос в грижата и издръжката на Н. Г.а.