Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 26.11.2025, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Административно наказателно дело 100/2025
Вид
Решение № 15
Подписан
26.11.2025
В сила
12.12.2025
Състав
Росен Минков Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140 ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Г.Т., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Марияна Т. Ганчева като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20253220200100 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на А. Д. Д. с ЕГН – ********** от гр. Г.Т., обл. Д., ул. „М., срещу Наказателно постановление № 25-0265000197/01.09.2025г. на ВПД Началник група в ОД на МВР – Д., РУ – Г.Т..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 6/шест/месеца.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява. В приложеното становище се моли да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок.

С акт за установяване на административно нарушение с бланков номер серия GA № 1037425/31.07.2025г. е констатирано, че:

На 31.07.2025г. около 00:47 часа, в гр. Г.Т. по ул. „Д.О.“, до ЖП гара гр. Г.Т., при извършена проверка е установено, че управлява л.а. „Ауди А3“ с peг. номер *** - собственост на Ц.М.П., като МПС е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП от 16.06.2025г. съставен АУАН бл.№ GA/1037425 по чл.140 ап.1 от ЗДвП.

Актът е съставен от св. Ж. Й., в присъствието на свидетелят Я. С..

Жалбоподателя подписал акта собственоръчно без да сочи възражения.

Извършена била проверка по ЗМ № 108/2025 за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, която е докладвана в РП - Д., ТО - Г.Т.. Районната прокуратура с Постановление № 3503/2025г. е отказала да образува досъдебно производство.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган/визираната в НП заповед е предоставена за служебно ползване в Районен съд – Г.Т./.

В наказателното постановление е приета за установена посочената в АУАН фактическа обстановка, като на жалбоподателят А.ов е наложена глоба в размер на 200.00 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На основание Наредба N 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение, 2 актосъставителят е описал правилно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба водачът е следвало да управлява моторно превозно средство, което е регистрирано по надлежния ред.

В настоящият случай по несъмнен начин от показанията на актосъставителят и свидетеля, които съдът кредитира изцяло, събраните и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а и от жалбоподателя в жалбата се установи, че на 31.07.2025г., в гр. Г.Т., при изпълнение на служебните си задължения по контрол над движението по пътищата, полицейски служители Ж. Й. и Я. С., спрели за проверка л.а. „Ауди А3“, с peг. № ***, управлявано от жалбоподателят А. Д. А.ов. Автомобилът бил с прекратена регистрация, предвид чл. 143 ал. 15 от ЗДП. Съставен е АУАН бланков номер серия GA № 1037425/31.07.2025г. за нарушение на чл.

140 ал. 1 от НК на водача А.ов. В писмено обяснение/л.17 от делото/ той е посочил, че тъй като автомобилът не е негова собственост не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена.

Моторното превозно средство, видно от приложената справка за регистрацията, с собственост на Ц.М.. На 14.04.2025г. автомобилът е бил продаден от М. на бащата на А.ов, което се установява Договор за покупкопродажба на моторно превозно средство/л.24/. Новият собственик е пропуснал двумесечния срок за пререгистрация, поради което, на 16.06.2025 г., регистрацията на автомобила е била прекратена служебно.

От събраните в кориците по делото доказателства не би могло да се направи безсъмнен извода наличието на съзнание у жалбоподателят А.ов, че управлява автомобил, който е дерегистриран служебно. А.ов е правоспособен водач и никога не е санкциониран административно за нарушения на ЗДП.

Съдът намира, че наказващият орган без да обсъди всички доказателства по административно – наказателната преписка е пристъпил към издаване на атакуваното НП. Настоящият съдебен състав намира, че от субективна страна не е осъществен състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят А.ов не е предполагал и не знаел, че управляваният от него л.а. „Ауди А3“, с peг. № *** е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.11 от ЗДвП от 16.06.2025г. Жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения и дадените от работодателя му указания да придвижи закупения от него трактор.

3

Регистрацията и дерегистрацията на МПС са уредени в Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, но за да бъде законосъобразно каквото и да е действие по реда на тази Наредба винаги следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.

От събраните по делото доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че моторно превозното средство управлявано от жалбоподателя, е с прекратена регистрация, но липсват данни собствениците стар и нов да са уведомили за това жалбоподателя или пък той да е бил наясно с това обстоятелство, напротив за това обстоятелство жалбоподателя научава в при извършване на проверката.

При извършеното прекратяване на регистрацията органа не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, прави деЯ.ето извършено от жалбоподателя несъставомерно.

Като е приел обратното наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт и в тази му част, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

По разноските:

В хода на производството от жалбоподателят не е направено искане за присъждане, както и не са приложени доказателства за сторени разноски, поради което такива не се дължат.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0265-000197/01.09.2025г. на 4

ВПД Началник група в ОД на МВР – Д., РУ – Г.Т., с което на А. Д. Д. с ЕГН – ********** от гр. Г.Т., обл. Д., ул. „М., за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 6/шест/месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 5