Решение № 76 от 04.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Перник, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500737 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 801 от 25.08.2025 г., постановено по гр.д. № 6079/2024 г. Районен съд - Перник е осъдил Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ: 000695089, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788 сумата 19 981,06 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лева и 06 ст./, съставляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „Мерцедес С500“ с рег.№ ***, причинени на 10.09.2020 г. при движение по автомагистрала Струма, в района на км. 22+500 поради удар във внезапно излязло на пътното платно безстопанствено куче и 20 лева - ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура, с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва в неговата осъдителна част, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. На първо място счита, че оспорения от страна на АПИ механизъм за реализиране на ПТП не е установен категорично в хода на производството. На следващо място се прави анализ на доказателства по 1 делото, като се навеждат твърдения, че от разпита на свидетеля Р.В.Л. /управлявал лекия автомобил при настъпване на ПТП/, както и от заключението по изготвената съдебно автоехническа експертиза, не се установява механизма на реализиране на процесното ПТП. В продължение се сочи, че по делото не е установено и с каква скорост се е движил автомобила. С въззивната жалба се изразява несъгласие и с направената от районния съд констатация за неоснователност на наведения от страна на АПИ довод касаещ „случайно събитие“, като излага съображения в тази насока.

Твърди, че автомагистрала „Струма“ е оградена с предпазна оградна мрежа, с оглед предотвратяване навлизането на диви и други животни в обхвата на магистралата и с цел осигуряване на безопасността на движение, като счита, че с това АПИ е изпълнила напълно законовите си задължения. Въз основа на изложените аргументи за неправилност се моли съда за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагражение на процесуалния представител на въззиваемия. В условията на евентуалност се моли, ако процесуалния представител на въззиваемия е юрисконсулт, съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Автомагистрали“ ЕАД, чрез юрк. К. С., с който се изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Постановеното от районния съд решение се сочи за неправилно и незаконосъобразно, постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не е доказан при условията на пълно и главно доказване механизмът на настъпване на ПТП. Допълва, че дори в случая да се докаже, че ПТП е реализирано при сблъсък с животно, то настъпилото събитие не се дължи на противоправно поведение на ответника по основния иск, а се касае за внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване или обезпечаване е било обективно невъзможно в рамките на ПТП. Твърди, че самото възникване на препятствието не се дължи на действие или бездействие на стопанина на пътя, а е резултат от случайно събитие. Счита, че водачът на автомобила не е спазил законовите разпоредби, по силата на които при избиране на скоростта на движение на превозното средство, същата следва да е съобразена с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, условията на видимост, както и такава, която да предполага, че водача е в състояние да спре при възникване на препятствие или да намали скоростта в случай на необходимост. Моли се съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде уважена, а постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор и от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез юрк. С.Л., с който депозираната въззивна жалба се сочи за неправилна, а постановеното от районния съд решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че АПИ неоснователно оспорва изводите на първата инстанция, като намира изложените доводи за неподкрепени от наличните по делото доказателства и, че дори са в противоречие със заключението по назначената и приета 2 по делото съдебно автотехническа експертиза. В продължение се навеждат съждения, че наличието на безстопанствено куче на магистралата представлява обективно нарушение на задължението за безопасност на пътя, което АПИ е длъжна да предотврати чрез системен контрол и поддръжка на предпазните съображения.

Допълва, че съгласно трайната съдебна практика, наличието на животно на магистралата не е случайно събитие, а резултат от пропуск в организацията и контрола на пътната безопасност. В подкрепа на изложеното сочи и конкретна съдебна практика. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Перник да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на разноски, включително юрисконсулско възнаграждение в размер на 450 лева. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател се представлява от юрк. С.Т., която пледира за уважаване на въззивната жалба по съображенията, изложени в нея.

Оспорва отговора на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемото дружество – ЗК „Лев Инс“ АД, се представлява от юрк. С.Л., която изразява становище, че поддържа отговора на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице - помагач „Автомагистрали“ ЕАД, не изпраща представител.

Депозирана е молба, с която заявява, че не възразява ход на делото да бъде даден и в отсъствието на представителя на третото лице - помагач „Автомагистрали“ ЕАД – юрк. К. С.. Моли депозираната въззивна жалба да бъде отменена, а решението на Районен съд – Перник да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно - същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

3

Настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е установил фактическата страна на спора, респ. релевантните факти и обстоятелство, достигнал е до правилни и законосъобразни правни изводи, поради и което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирана искова молба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание в чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба от страна на ищеца се твърди, че на 10.09.2020 г., около 21:10 ч. при движение по автомагистрала Струма, в района на км. 22+500 лек автомобил, марка „Мерцедес С500“ с рег. № ***, управляван от Р.В.В., внезапно на пътното платно, непосредствено пред автомобила излязло безстопанствено куче. Вследствие на удара били причинени щети на автомобила, съставен бил протокол за пътнотранспортно произшествие № ***/ 10.09.2020 г. Към момента на инцидента автомобилът бил застрахован при ищцовото дружество по договор за имуществена застраховка “Каско” със застрахователна полица № *** със срок на валидност от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г. При застрахователното дружество „Лев Инс“ АД била образувана ликвидационна преписка по щета № ***, извършен бил оглед на превозното средство и били констатирани щети по предната част, след което на 04.12.2020 г. на собственика на автомобила било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 19 961,06 лева. В продължение в исковата молба се навеждат твърдения, че с плащането на застрахователното обезщетение по договора за имуществена застраховка е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Сочи, че пътнотранспортното произшествие е реализирано на пътен участък, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, в чиито задължения е да осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. По изложени съображения, ищецът счита, че в негова полза срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е възникнало вземане за изплатеното застрахователно обезщетение от 19 961,06 лева и 20 лева – ликвидационни разноски за определянето му. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер 19 981,06 лева, включваща 19 961,06 лева - регресно вземане за застрахователно обезщетение и 20 лева - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Агенция „Пътна Инфраструктура“, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил, марка „Мерцедес С500“ с рег. № ***, като твърди, че по делото не е доказано плащането на договорената застрахователна премия. Счита, че ищцовото дружество не е имало основание за заплащане на застрахователно обезщетение и съответно не е встъпило в правата на увреденото лице. Не оспорва твърдението, че автомагистрала Струма е път от републиканската пътна мрежа, който се поддържа от него. Не спори и, че ищцовото дружество е заплатило в полза на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в твърдения размер, но намира, че размерът на същото е завишен. Оспорва, че щетите, за които е заплатено обезщетението, са в причинно-следствена връзка с произшествието от 10.09.2020 г. удар във внезапно появило се на пътя безстопанствено куче. В продължение с отговора 4 се навеждат твърдения, че ответникът не следва да носи отговорност за появата на безстопанствено куче на пътното платно, тъй като съгласно чл. 40, ал. 41 и чл. 59 ЗЗЖ общините са задължени да се грижат за безстопанствените кучета и да осъществяват контрол върху дейността на приютите и организациите за защита на животни, както и че именно общините следва да вземат мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета, за залавянето им, обезпаразитяването и настаняването в приюти. Изразява, че ако съдът не приеме това възражение, то твърди, че пътният инцидент е случайно събитие. Сочи, че Агенция „Пътна Инфраструктура“ е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че са извършени необходимите дейности за обезопасяване на пътя. Допълва, че автомагистрала Струма е оградена с предпазна оградна мрежа с цел предотвратяване навлизането на диви и други животни и осигуряване безопасност на движението.