Решение № 257 от 30.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. С., 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201143 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „......., представлявано от управителя ...... чрез пълномощника адв. В. М. от САК, против Електронен фиш № 8505617156 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с който за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Жалбата е подадена чрез АНО до РС- С..

В жалбата е посочено, че ЕФ е незаконосъобразен, необоснован, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като излага подробни аргументи. Поради това се иска отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща представител. От упълномощен адвокат е постъпила молба в която се подържа жалбата, излага становище по същество, в което сочи аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от 1 процесуален представител-юрисконсулт, оспорва жалбата, представя писмено становище, с което се излага обосновано становище за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 04.08.2022 г. в 09: 54 часа, било установено нарушение № E63065C95ЕD07B61E053041F160A3FC7, с ППС ВЛЕКАЧ "СКАНИЯ Р500" с рег. № ....., с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община С., за движение по път I-6 км 407+136, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 40542, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-6 км 407+136.

Установено било, че собственик на ППС е дружество „....., чиито законен представител към инкриминираната дата бил ......, на което ЮЛ е и регистрирано ППС.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружествотожалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл. 179, ал.

3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл. 10б ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 167, 00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 540, 00 лева при спазване на чл. 189е ал. 3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на 2 компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.

10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 12.08.2025 г. по пощата, видно от известие за доставяне, приложено по АНП, а жалбата против ЕФ е подадена на 19.08.2025 г. от надлежно упълномощен от законния представител на наказаното дружество адвокат, чрез АНО до СлРС, поради което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА като подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При установената фактология и анализ на доказателствения материал по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на направените в жалбата възражения за процесуална неизправност на издадения ЕФ, съдът счита следното:

ЕФ се издава и за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в случаите, когато нарушението е заснето и установено от електронната система по чл.

167а ал. 3 от ЗДвП. Този извод може да бъде направен като се има предвид систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал. 4 от ЗДвП и чл. 189ж ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП. В чл. 167а от ЗДвП е регламентирана процедурата чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата (ЗП) чрез електронната система за събиране на пътни такси, в това число и правомощията на органите на агенцията и актовете, с които те се произнасят при упражняването им. Така в чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е посочено, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП. Освен това разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП също визира ЕФ за нарушения по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, като гласи, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, а ал. 8 на същия член пък разписва редът за връчване на ЕФ от контролните органи, в т. ч. и за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Също така анализът на разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, които регламентират правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП, да се освободи от административно наказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на АУАН или на ЕФ.

3

Имайки предвид изложеното, то следва несъмнения извод, че законодателят е регламентирал възможността да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на съответните правни субекти чрез издаване на ЕФ и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с налагане на санкция, в случаите когато нарушенията са установени и заснети от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП разписва приложимия ред за установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП, а не само по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и този ред следва да бъде спазван, но в случаите когато нарушението не е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, като например при спиране на водача от контролните органи на АПИ и извършване на проверка, при която е констатирано нарушение от посочения вид. Тогава се съставя АУАН и съответно деецът се санкционира с издаване на НП.

Затова в случая настоящият съдебен състав счита, че редът за санкциониране на дружеството с издаване на ЕФ не е нарушен и е спазена процедурата по закон. В процесния ЕФ изискването за съдържание е спазено, като е посочено конкретно в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Посочени са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер, мястото на нарушението и ППС, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „..... в качеството на собственик на процесното ППС.

От доказателствата по делото се установява и това, че е изпълнено изискуемото по закон условие и към ЕФ е приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП (приложен по АНП), съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (съдържащи се в АНП). Същите дават информация и относно регистрационния номер на ППС, тол секцията, в която е засечено нарушението и географските координати, дата и час на нарушението. От приложения снимков материал се установят и данните за дата, час и тип записващо устройство.

Възражението направено от пълномощника на въззивника относно неспазването на процесуалните срокове за издаване на санкционния акт, според съда са неоснователни.

ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл. 189, ал. 8 и ал. 11 от ЗДвП, т. к. се издават за констатирани административни нарушения.

4

При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

Императивната разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства, по силата на чл. 11 от ЗАНН. В чл. 82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.

В случая АНП е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 04.08.2022 г. ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.

Така датата на издаване на ЕФ е тази, на която е извършено нарушението.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на ЕФ, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове.

Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез 5 заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението (04.08.2022 г.) е задължителен реквизит и релевантно при преценка за давностния срок, изключващ последващото разследване за това нарушение.