Решение № 3239 от 19.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6038/2022
- Вид
- Решение № 3239
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Мария Стойкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 411, ал. 1, изр. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3239 гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
М. Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100506038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3485/15.04.2022 г., постановено по гр. д. № 32659/21 г. по описа на СРС, 127 състав, ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата в размер на 68,80 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 21.08.2020 г. в гр. Силистра на кръстовището, образувано от ул. „31 – ви полк“ и ул. „Бойко Войвода“, между лек автомобил марка „Фолксваген Венто“, с рег. № ****, управляван от Г. Й. Е., и лек автомобил марка „Хонда ЦР – В“, с рег. № ****, управляван от К.Н.С., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба на 09.06.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 560 лв., представляваща сторени съдебни разноски.
Подадена е въззивна жалба от ЗД „Е.“ АД срещу решение № 3485/15.04.2022 г., постановено по гр. д. № 32659/21 г. по описа на СРС, 127 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че удар между двете превозни средства не е настъпил, а водачът на лек автомобил 1
„Хонда“ е предприел спасителна маневра, вследствие на което превозното средство е ударено в бордюр, от който удар са настъпили вреди. Твърди, че показанията на двамата разпитани свидетели са противоречиви по отношение на механизма на настъпване на ПТП и вредите, в т. ч. спиране при знак „Стоп“ от водача на лек автомобил „Фолксваген Венто“, скоростта на движение на автомобилите и момента на възприемането им един от друг. Посочва, че от представения двустранен констативен протокол не се установява постигнато съгласие между водачите по отношение на вината, а от скицата на събитието е видно, че двете превозни средства са навлезли в кръстовището. Поддържа, че съгласно т. 3 и 4 от ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши, както и че необходимо условие, за да е налице спасителна маневра, е опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, в частност – намаляване на скоростта или спиране. Поддържа, че в случая първоинстанционният съд не е установил по безспорен начин механизма на настъпване на процесното ПТП, причините и обстоятелствата около настъпването на събитието, поведението на водачите, както и размера на настъпилите и на избегнатите вреди. Твърди, че по делото не е установено дали поведението на водача на „Фолксваген Венто“ е довело до предприемане на т. нар. „спасителна маневра“, нито дали сблъсъкът е бил предотвратим, в т. ч. и при условията на чл. 20 ЗДвП, както и дали поведението на водача на лек автомобил „Хонда“ не е било противоправно. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че предприетата от свидетеля С. маневра е предотвратила настъпването на по – големи вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗД „Б.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че са установени всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане. Твърди, че е установено по безспорен начин, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е причина за настъпването на ПТП, тъй като той не е спрял на знак „Стоп“ и по този начин е отнел предимството на водача на лек автомобил „Хонда“. Посочва, че от показанията на самия водач на лек автомобил „Фолксваген Венто“ се установява, че първо е навлязъл в кръстовището и едва след това е видял лекия автомобил 2
„Хонда“, поради което счита, че не е налице противоречие между свидетелите относно механизма на настъпване на ПТП – показанията им са еднопосочни в частта, че лекият автомобил „Фолксваген“ е отнел предимството и е принудил лекия автомобил „Хонда“ да направи опит да предотврати удара. Оспорва като неоснователни доводите на въззивника, че не е била налице необходимост от спасителна маневра. Поддържа, че общоизвестен факт е, че спирането отнема повече време от заобикалянето, както и че не е спорно, че човешкият живот и телесна цялост са постановени от законодателя като по – голяма ценност от материалните щети, поради което всяко избягване на увреждане на живот и телесна цялост, каквото неминуемо би имало при сблъсък при този механизъм, с причиняване на материални щети би следвало да се предпочита при всички случаи. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът ЗД „Б.И.“ АД твърди, че на 21.08.2020 г. в гр. Силистра на кръстовище, образувано от ул. „31- ви полк“ и ул. „Бойко Войвода“, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген Венто“, с рег.
№ ****, управляван от Г. Й. Е., и лек автомобил марка „Хонда ЦР – В“, с рег. № ****, управляван от К.Н.С.. Посочва, че ПТП е възникнало вследствие на виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Венто“, който в нарушение на правилата за движение не е спрял на знак „Б – 2“, т. е. знак „Стоп“, като по този начин е отнел предимството на лек автомобил марка „Хонда ЦР – В“, управляван от К.Н.С., който за да избегне удар между двете превозни средства, е завил рязко вляво и се е ударил с предната гума в бордюра на тротоара. Твърди, че в резултат на ПТП са нанесени щети върху автомобил марка „Хонда ЦР – В“, изразяващи се в повредена дясна джанта, повредена предна дясна гума и повреден преден десен носач. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП ищецът и собственика на увреденото ПТП са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Автокаско“, както и че ищецът е заплатил сумата, необходима за възстановяване на МПС. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника, който към датата на настъпване на процесното ПТП е бил в облигационно правоотношение с виновния за настъпването на инцидента водач, произтичащо от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
3
Поддържа, че ищецът е отправил покана до ответното дружество за заплащане на сумата в размер на 68,80 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, но ответното дружество е отказало да я заплати. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 68,80 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 21.08.2020 г. в гр. Силистра, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.06.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗД „Е.“ АД оспорва механизма на настъпване на ПТП, че вредите по застрахования при ищеца автомобил не са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, както и че застрахователното обезщетение е завишено и не отговаря на стойността, необходима за отстраняване на повредите по лекия автомобил. Поддържа, че водачът на лек автомобил марка „Хонда ЦР – В“ сам е предприел маневра и е ударил автомобила в крайпътен бордюр. Твърди, че вина за настъпване на инцидента, респ. за реализиране на щетите, носи единствено водачът на лек автомобил „Хонда ЦР – В“, който е управлявал МПС с несъобразена скорост. При условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като водачът на увреденото МПС съществено е допринесъл за настъпване на пътния индидент, респ. за материалните щети по автомобила. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в 4 правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти – че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че на 21.08.2020 г. в гр. Силистра на кръстовището, образувано от ул. „31 – ви полк“ и ул. „Бойко Войвода“, е настъпило ПТП; че към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Хонда ЦР – В“, с рег. № ****, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“; че към момента на настъпване на събитието водачът на лек автомобил „Фолксваген Венто“, с рег. № ****, е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 2003025041; че ищецът е заплатил на „Червена зона – 13“ ЕООД за извършен ремонт на лек автомобил „Хонда ЦР – В“, с рег. № ****, сумата в размер на 28,80 лв., както и на собственика на лекия автомобил сумата в размер на 40,00 лв., представляваща разходи за регулиране на преден и заден мост.
Спорните въпроси във въззивното производство касаят механизма на настъпване на процесното ПТП и налице ли е била необходимост от спасителна маневра от страна на водача на увредения автомобил.
За установяване на механизма на настъпване на процесния инцидент по делото са събрани главни доказателства /показания на св. К.Н.С. и на св. Г. Й. Е./, писмени доказателства /двустранно подписан констативен протокол за ПТП от 21.08.2020 г./, както и две заключения на САТЕ /в първоинстанционното и във въззивното производство/.
От съвкупния им анализ се установява по безспорен начин по делото, че е 5 налице застрахователно събитие, настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Действително не се установява между двата автомобила да е настъпил директен сблъсък, но ударът на лекия автомобил „Хонда ЦР – В“ в крайпътния бордюр, при който са му били причинени материални щети, е вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Венто“. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Венто“, не е спрял на пътен знак „Стоп“ /показанията и двамата разпитани свидетели в тази им част са еднопосочни/, поради което водачът на движещия се по път с предимство лек автомобил „Хонда ЦР – В“ е предприел спасителна маневра - за да избегне удара между двата автомобила, е завил плътно вляво, при което управляваният от него автомобил се e ударил в крайпътен бордюр, вследствие на което е била увредена дясната гума и джантата на автомобила.
Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d28b682-fab0-4aea-8286-88b4dd5e3069