Определение № 50938 от 16.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50938 гр. София, 16.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20211110155410 по описа за 2021 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 338744/24.10.2024 г. депозирана от ищеца по делото – Н. А., с която се иска поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на постановеното по делото Решение № 17878/04.10.2024 г. В молбата се излагат съображения, че в мотивите си (на стр. 4, абзац 2, ред 22 и ред 26 отгоре надолу) съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 14 000 лв., но на стр. 5, ред. 2 и 3 отгоре надолу, в мотивите неправилно е посочена сумата от 12 000 лв., която грешка е допусната и в диспозитива на съдебния акт. По тези причини моли съдът да допусне поправка на ОФГ, като отрази в диспозитива на решението правилния размер на обезщетението, а именно сумата от 14000 лв. В условията на евентуалност е направено искане за тълкуване на Решение № 17878/04.10.2024 г.

Подадена е и молба с вх. № 338747/24.10.2024 г., в която е обективирано и искане за изменение на Решение № 17878/04.10.2024 г., в частта за разноските, като присъдения н аответниците адвокатски хонорар да бъде намален до сумата от 1000 лв., поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, като пропорционално на отхвърлената част от иска, в тежест на ищеца да бъде възложена сумата от 400 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците, изразяват становище за неоснователност на двете молби, за което излагат съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Молбите за поправка на ОФГ и за изменение на решението в частта за разноските са депозирани от активно легитимирана страна - участник в производството и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК), поради което същите са процесуални допустими.

Разгледани по същество, молбите са неоснователни по следните 1 съображения:

По молбата с правно основание чл. 247 ГПК.

Видно от съдържанието на Решение № 17878/04.10.2024 г., действително в мотивите на съда (на стр. 4, абзац 2, ред 22 и ред 26 отгоре надолу), е посочена сума в размер на 14000 лв., която е различна от отразената в диспозитива на съдебния акт – 12000 лв. В случая обаче, допуснатата техническа грешка се отнася до сумата от 14000 лв. Горното се установява от една страна, от факта, че на стр. 5, ред. 2 и 3 - отгоре надолу, в мотивите сумата е посочена в съответствие със сумата в диспозитива на решението – 12000 лв., а от друга страна - при изчисляване размера на дължимите от страните разноски по делото, съдът е съобразил именно сумата от 12000 лв., до която е приел, че искът е основателен и е присъдил разноските пропорционално именно въз основа на този размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. С оглед горното, волята на съда, във връзка с формираните правни изводи по основателността на предявения иск е обективирана вярно в диспозитива на Решение № 17878/04.10.2024 г., поради което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не подлежи на разглеждане искането за тълкуване на съдебния акт (в условията на евентуалност), доколкото производството по реда на чл. 251 ГПК е допустимо единствено при влязъл в сила съдебен акт. В случая е депозирана въззивна жалба с вх. № 338740/24.10.2024 г., която предстои да бъде разгледана от СГС.

По молбата с правно основание чл. 248 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание, проц. представител на ищеца е направил своевременно възражение за прекомерност на адв. възнаграждение заплатено от ответниците, което съдът намира за неоснователно. Видно от представените по делото фактура и платежно нареждане, адв. хонорар заплатен от ответниците възлиза на сумата от 2400 лв. с ДДС, или съответно – 2000 лв. без дължимия данък. Съобразно цената на предявения иск – 15000 лв., (преди неговото изменение, чрез увеличаване на сумата от 24000 лв.), минималният размер на хонорара, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, възлиза на 1750 лв., поради което договорената сума от 2000 лв. не го надвишава значително, а и според настоящия съд съответства на фактическата и правна сложност на делото. По тези причини молбата следва да бъде оставена без уважение. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 338744/24.10.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 17878/04.10.2024 г., подадена от ищеца по делото – Н. Р. А..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 338744/24.10.2024 г., в частта за искане за тълкуване на Решение № 17878/04.10.2024 г., направено в условията на евентуалност.

2

СТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 338747/24.10.2024 г. за изменение на Решение № 17878/04.10.2024 г. в частта за разноските, подадена от ищеца по делото – Н. Р. А..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3