Решение № 260188 от 27.07.2021, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 260188 гр.Поморие, 27.07.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: Димитър Димитров при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 140 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от А.В.Т., гражданка на Руската Федерация, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Б.Т., против Н.М.Д. *** и С. В.П., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Германия, за установяване по отношение на ответниците, че 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор 57491.501....по КККР на гр.Поморие, върху който имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198000040003 по описа на ЧСИ И.Б.,*** действие Окръжен съд – Бургас, не принадлежи на длъжника в изпълнителното производство и втори ответник С. В.П..

Претендират се от ищцата и разноските по делото.

Правното основание на предявения иск е чл.440, ал.1 ГПК.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответницата Н.Д., която е подала отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Ответникът С. П., чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.А.Й., също е подал отговор, с който признава иска.

В съдебно заседание ищцата А.Т. се представлява от пълномощника си адв.Б.Т., който поддържа предявената претенция.

Ответница Н.Д. не се явява и не се представлява в съдебно заседание, редовно призована.

Ответникът С. П. в съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.А.Й., който поддържа заявеното с отговора признание на иска.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа следното.

По делото е представено свидетелство за сключен граждански брак от 01.08.2007 г., издадено от отдел „ЗАГС“ към Министерството на правосъдието на Република Башкортостан (Башкирия), Руска Федерация, представено на руски език, придружено с точен превод на български, заверен от страната, от което се установява, че ищцата и вторият ответник С. П. са съпрузи по силата на акт за брак от 01.08.2007 г.

Представен е заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4/27.11.2012 г., нот. дело № 975/27.11.2012 г., съгласно който вторият ответник С. П. е придобил съсобствеността върху самостоятелен обект с идентификатор 57491.501....по КККР на гр.Поморие, с предназначение жилище апартамент, с площ 68 кв.м., с прилежащи части 6.60 кв.м. в ид.ч. от общите части на сградата.

По делото е представена декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, датирана от 26.11.2012 г., изходяща от ответника П., в която същият е декларирал наличието на граждански брак с ищцата Т..

Установява се от представения заверен препис от разпореждане от 07.01.2019 г., на ЧСИ И.Б., че по молба на взискателя и първи ответник Н.М.Д. е образувано изпълнително дело № 20198000040003 по описа на ЧСИ, срещу длъжника и втори ответник С. П..

Видно от приложените по делото материали от изпълнителното производство по посоченото дело, в това число обявление изх. № 448/12.01.2021 г., върху процесния СОС с идентификатор 57491.501..., е насочено принудително изпълнение по искане на взискателя и първи ответник Д. за задължение на втория ответник и длъжник П..

Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

На съпруга-недлъжник, който заявява права в режим на съпружеска имуществена общност спрямо вещ, третирана като лично имущество на съпруга-длъжник, както е в случая, следва да се признае правото на иск по чл. 440 ГПК, поради което настоящата претенция е допустима – Решение № 69 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2016 г., II г. о., ГК.

По съществото на претенцията съдът намира следното.

Съгласно чл. 79, ал. 3, вр. ал. 1 КМЧП, имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а последните се уреждат от тяхното общо отечествено право, което в случая е правото на Руската Федерация.

По силата на чл. 34, ал. 1 от Семеен кодекс на Руската Федерация (СКРФ), имуществото, придобито от съпрузите по време на брака е тяхна съвместна съсобственост, а съгласно чл.39, ал.1 СКРФ, при подялба на общото имущество на съпрузите и определянето на дяловете в това имущество дяловете се признават за равни, ако друго не е предвидено с договор между съпрузите.

Предвид посочените разпоредби придобитият от втория ответник С. П. по време на брака му с ищцата А.Т. недвижим имот с идентификатор 57491.501....по КККР на гр.Поморие, върху който имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198000040003 по описа на ЧСИ И.Б., е съсобствен между съпрузите при равни дялове, по ½ идеална част за всеки от тях.

Съгласно чл. 504, ал. 2 вр. чл. 500, ал. 1 ГПК за личен дълг на единия съпруг може да се продаде само неговата идеална част от имота или в случая 1/2 ид. ч.

В случая публичната продан е насочена върху целия процесен имот, с което се засягат правата на ищцата като съпруга-недлъжник и трето за изпълнението лице върху 1/2 ид. ч. от имота, ето защо предявеният иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение разноските по делото съдът намира следното.

Ответникът С. В.П. с поведението си не е дал повод за завеждане на делото – изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, а в нотариалното производство ответникът е изпълнил задължението си да декларира наличието на граждански брак с ищцата, както и признава иска, поради което и на основание чл.78, ал.2 ГПК, разноски в негова тежест не следва да се възлагат.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата Н.М.Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в общ размер 3 204.10 лв., от които 180.10 лв., заплатена държавна такса за образуване и водене на делото, 6 лв., такса за банков превод, 18 лв., такса за вписване на исковата молба и 3 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед основателността на предявения иск разноски на ответницата Н.М.Д. не се дължат, поради което искането й за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

Р

Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО по иска на А.В.Т., гражданка на Руската Федерация, род. на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.Б.Т., по отношение на ответниците Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** и С. В.П., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., с адрес Германия, гр. ..., чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.А.Й., че С. В.П., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., с адрес Германия, гр. ..., не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, представлявлаващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.501....по Кадастралната карта и кадастралните регистри гр.Поморие, с адрес гр...., с предназначение жилище апартамент, с площ 68 кв.м., с прилежащи части 6.60 кв.м. в ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор 57491.501...., под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 57491....и над обекта – няма.

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.В.Т., гражданка на Руската

Федерация, род. на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.Б.Т., сума в размер 3 204.10 лв. (три хиляди двеста и четири лева и десет стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.М.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :