Решение № 323 от 31.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Ямбол, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Г. Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Г. Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500352 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 от ГПК.

Депозирана е жалба от Т. М. Б. от гр.****, обл.****, длъжник по ИД № 201/2017 г. по описа на ДСИ при ЯРС, с която се желае да бъде вдигнат запора върху пенсията му. В жалбата са изложени оплаквания от това, че ДСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника, която е социална, инвалидна в размер на 320.10 лв. и служи на длъжника за основен доход, с който да си купува лекарства, храна, да си заплаща наема, а в същото време същият и боледува често. В жалбата се твърди още, че сумите, които се събират от длъжника Б. за присъдената в полза на дъщеря му издръжка, той всъщност заплаща доброволно откакто е присъдена издръжката, по нейна сметка и в различен размер през годините.

Представени са многобройни доказателства за здравословното състояние на Б. – амбулаторни листи за посещения при лекар специалист и прегледи, епикризи, експертно решение на НЕЛК от 14.12.2022 г. с водеща диагноза Варикозни вени на долните крайници с язва, както и платежни документи във връзка с твърденията на жалбоподателя за заплащаната от него доброволно издръжка.

В законоустановения срок взискателката по делото Г. И. М. е депозирала възражение по жалбата на длъжника Б., с които счита същата за неоснователна. Взискателката е изложила съображения за това, че сумите от издръжката за дъщеря й са крайно необходими за нейното отглеждане, в противен случай би се наложило детето да започне работа като навърши 16 години. Взискателката е представила също многобройни писмени доказателства за това, че също е с влошено здравословно състояние - страда от епилепсия, както и две присъди от 03.02.2021 г. и от 07.11.2022 г. по две дела наказателни от общ характер по описа 1 на ЯРС, по които длъжникът Б. е признат за виновен за това, че съзнателно не е изпълнил задължението си за издръжка към дъщеря си Е. Т. Б..

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ДСИ при ЯРС С.Т. е изложил своите съображения за наложения запор върху пенсията на длъжника и счита жалбата за неоснователна. ДСИ счита, че наложеният запор върху пенсията на длъжника Б. не нарушава законовите изисквания и по-специално разпоредбата на чл.446, ал.3 от ГПК.

Съдът след като се запозна с жалбата, становището на взискателя и на ДСИ при ЯРС С.Т., както и със самото и.д. № 201/2017 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.2 т.2 от ГПК – длъжникът обжалва насочването на изпълнението спрямо пенсията му, която смята за несеквестируемо имущество. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Процесното и.д. № 201/2017 г. е образувано на 06.02.2017 г. по молба на Г. И. М. в качеството й на майка и законен представител на детето Е. Т. Б., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2017 г., издаден по гр.дело № 489/2016 г. по описа на ЯРС за издръжка в размер 150 лв., считано от 26.02.2016 г. и издръжка за минало време в общ размер 1680 лв., присъдена от съда в полза на детето Е., дължима от бащата Т. М. Б..

В хода на изпълнителното производство ДСИ е провел различни изпълнителни действия, включително е имало период, в който издръжката е била заплащана от Община Ямбол по реда на Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

След поредната извършена справка за имущественото състояние на длъжника Б., ДСИ е получил информация от ТП на НОИ ****, че на същия е отпусната пенсия поради инвалидност в размер на 321.10 лв. Последвало е налагане на запор върху тази пенсия на длъжника, като ТП на НОИ **** е уведомен със запорно съобщение, получена на 22.06.2023 г. След запорното съобщение от ТП на НОИ **** е изпратено писмо до ДСИ Т., с което го уведомяват, че въз основа на наложения запор върху пенсията на Б., считано от 01.07.2023 г. удръжката е определена в размер на 150 лв., съгласно чл.446, ал.3 от ГПК и при съобразяване с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, както и че от пенсията не могат да се правят удръжки по наложения запор за дължимите по изпълнителното дело суми за главница, лихви, неолихвяема сума, такси и разноски по изпълнението и такса в полза на ЯРС, тъй като пенсията е под размера на минималната работна заплата.

В изпълнителното дело се намира и издаденото от ДСИ по искане на длъжника разпореждане за това, че към 06.07.2023 г. задължението му по изпълнителното дело е в размер общо от 21 140.31 лв., от които 14 395.59 лв. главница; 5 071.30 лв. лихви и 1 673.42 лв. ДТ.

С разпоредбата на чл. 446 от ГПК законодателят е предвидил начина, по който следва да бъдат правени удръжките, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размери са над минималната работна заплата. В настоящият случай безспорно е, че 2 установеният и единствен доход на длъжника Т. Б. е отпусната му пенсия от ТП на НОИ **** в размер 321.10 лв., който размер е под размера на минималната работна заплата /към момента 780 лв./. Тъй като предмет на процесното изпълнително производство е събиране на задължение за издръжка към непълнолетно дете следва да бъде приложена разпоредбата на чл.446, ал.3 от ГПК, която изключва ограниченията при несеквестируем доход, които не се отнасят до задължения за издръжка. Съгласно чл.446, ал.3, изр.2 от ГПК в тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал.1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Запознавайки се с действията на ДСИ и на ТП на НОИ ****, съдът намира същите за изпълнени изцяло в съответствие с цитираните законови разпоредби, от които става ясно, че независимо от минималния размер на пенсията отпусната на длъжника Б. същата може да служи за удръжка по задължението му за издръжка към непълнолетното дете. В писмото на ТП на НОИ на **** изрично е посочено, че съобразно задължението по чл.446, ал.3 от ГПК, от пенсията на Б. се удържа единствено размера от 150 лв. месечно, което е размера на присъдената ежемесечна издръжка, а не и размера на присъдена издръжка за минало време и дължимите от него такси и разноски по изпълнението.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като съгласно чл.446, ал.3 от ГПК пенсията на Т. Б. може да служи за удържане на задължението му за издръжка, което дава възможност за налагане на запор върху същата поради нейната секвестируемост до размера на присъдената ежемесечна издръжка.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 4359/9.08.2023 г. от Т. М. Б., длъжник по и.д.

№ 201/2017 г. по описа на ДСИ при ЯРС против отказа на съдебния изпълнител да бъде вдигнат наложения запор върху пенсията на длъжника.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3