Определение № 1108 от 09.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. Благоевград, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500786 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от адв.

Х. Я., пълномощник на М. Г. К, ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул. „В“ №, съдебен адрес: гр. Б, ул. „С.О“ №, ет., офис, насочена против Определение № 408/19.04.2024 г. и Определение № 410/22.04.2024 г., двете постановени по гр.д. № 775/2022 г. по описа на РС - Сандански.

Жалбоподателят излага доводи за необоснованост на постановените определения, касаещи присъждане на разноски на ответната страна. Сочи се, че съдът необосновано се е произнесъл с две определения, при положение, че е водено само едно дело. В жалбите се акцентира върху определения размер на адвокатското възнаграждение, като се навежда, че същият не кореспондира с обема на положения от адв. Х труд. Страната се позовава и на разпоредбите на чл. 101, параграф 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС на решение на СЕС по дело С-438/2022, въз основа на което се извежда тълкуването, че съдът не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да присъди възнаграждение на процесуалния представител на ответника по справедливост и съгласно вътрешното си убеждение.

Прави се искане за намаляване размера на присъдените разноски по гр.д. № 722/2022 г. по описа на РС- Сандански за адвокатско възнаграждение, съобразно обема и сложността на положения труд.

Препис от частната жалба е връчен на ответната страна, която в указания срок не е депозирала отговор.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на жалбоподателя и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред РС – С е било образувано по искова молба, депозирана от М. Г. К, чрез адв. Х. Я. против А. Д. К., Т. Д. К. и М. Д. Т., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците по делото, които в законоопределения срок са депозирали отговори на исковата молба.

С Определение № 807/12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 775/2022 г. по описа на РС- Сандански, е отменено насроченото за 21.11.2023 г. от 11:00 ч. съдебно заседание и исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с Определение № 906/06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 775/2022 г. по описа на РС- Сандански, исковата молба е върната и е прекратено производството по делото.

На 13.11.2023 г. е постъпила молба от адв. Д. Х-пълномощник на ответника по делото А. Д. К. за присъждане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на направените разноски по делото в размер на 1125 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Препис от молбата е връчен на ищеца, който в указания срок не е депозирал отговор по подадената молба.

С атакуваното Определение № 408/19.04.2024 г. М. Г. К. е осъдена да заплати на ответника А. Д. К. сумата от 1125 лева, представляваща сторени разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

На 20.11.2023 г. от пълномощника на ищцата М. К е постъпила молба за възстановяване на пропуснат срок. Препис от молбата е връчен на ответниците по делото. В указания срок от ответника А. К. чрез адв. Хаджиева е постъпил отговор на молбата по чл. 64 ГПК.

С протоколно определение № 235/25.03.2024 г., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени в Определение № 807/12.10.2023 г.

В съдебното заседание, проведено но 25.03.2024 г., адв. Д. Х- пълномощник на ответника по делото А. К., е направила искане за присъждане на разноски в производството по възстановяване на срока, а именно присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева за процесуално представителство в производството за възстановяване на срок.

С обжалваното Определение № 410/22.04.2024 г., М. Г. К. е осъдена да заплати на А. Д. К. сумата от 600 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени в Определение № 807/12.10.2023 г.

По частната жалба срещу Определение № 408/19.04.2024 г.

Отговорността за разноските по делото представлява гражданско облигационно отношение, което намира своето основание и правна уредба в процесуалния закон (чл. 78 ГПК). Фактическият състав, от който се поражда тази отговорност, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на дело по повод този спор; съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля 2 правното твърдение на отговарящия за разноски.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка- Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай в договора е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 1125 лева е заплатено.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

Разноски на ответника по дело за делба се дължат, когато производството по делото е прекратено –вж. Определение № 4/06.01.2011 г. по гр.д. № 542/2010 г., на ВКС, II г.о., Определение № 12/29.01.2018 г. по ч.гр.д. № 5300/2016 г., на ВКС, I г.о., Определение № 2182/14.07.2023 г. по гр.д. № 2937/2023 г., на ВКС, II г.о.

Доколкото по принцип ответникът може да направи искане за присъждане на направените по делото разноски и да представи доказателства за сторените такива до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, в хипотезата, когато производството по делото е прекратено, такова искане ответникът може да направи, респ. да представи доказателства за извършването на разноски и след постановяване на определението, с което производството е прекратено- в тази насока Определение № 101/12.03.2012 г., по гр.д. № 102/2012 г., на ВКС, II г.о. Настоящият казус е именно такъв, като ответникът е направил искането си за присъждане на разноски след прекратяване на производството по делото, като след депозиране на отговора на исковата молба е представил договор за правна защита и съдействие, видно от който договор, е уговорено възнаграждение с процесуалния му представител в размер на 1125 лева, като е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой.

Производството по гр.д. № 755/2022 г. по описа на РС- Сандански е прекратено поради неостранени нередовности на исковата молба след като е извършена размяна на книжа и ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството по делото по причина, която не е свързана с поведението на ответника. Ответникът обаче е получил препис от исковата молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок преди прекратяване на производството по делото.

Разноските в производството пред първоинстанционния съд следователно са сторени от ответника по повод подадената срещу него искова молба и следва да му бъдат присъдени.

Неоснователни са доводите, че работата на пълномощника се изчерпва с подаване на отговор на исковата молба. Адвокатското възнаграждение подлежи на плащане предварително и не се връща, ако производството по делото не се развие по очаквания начин, поради което се дължи възнаграждение за цялостно процесуално представителство, а не за определено действие.

В частната жалба е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като 3 разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на обжалването- в тази насока Определение № 184/20.07.2016 г. по т.д. № 1973/20174 г. на ВКС, I т.о., Определение № 36/26.01.2015 г. по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г.о., Определение № 167/05.03.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.

В настоящия казус на 22.11.2023 г. на ищеца е бил връчен препис от молбата на адв. Хаджиева за присъждане на разноски, като изрично е било указана възможността за представяне на отговор в едноседмичен срок. В указания срок от ищеца не е направено възражение. Намаляване размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на страната, може да се извърши не служебно, а по възражение на насрещната страна и доколкото от ищцата не е било направено своевременно възражение за прекомерност, правилно районният съд е присъдил разноски в претендирания от страната размер. Заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражения едва с частната жалба, е преклудирано.

По частната жалба срещу Определение № 410/22.04.2024 г.

Разноските, произтекли за насрещната страна в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя съгласно чл. 67 ГПК, като те се дължат независимо от изхода от молбата- в тази насока Определение № 54/21.02.2017 г. по гр.д. № 4418/2016 г., на ВКС, I г.о. Предвид, че се касае до пропуснат срок за поправяне на нередовности на искова молба, производството по която поради това е прекратено и съответно е приключило, тези разноски се присъждат в края на това производство, т.е. с определението по молбата по чл. 64 ГПК. Затова и възраженията в частната жалба в тази насока са неоснователни. В съдебното заседание адвокат Д. Хаджиева- пълномощник на ответника по делото А. К., е направила своевременно искане за присъждане на разноски в производството по възстановяване на срока, а именно присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представения в предходното съдебно заседание договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за процесуално представителство в производството за възстановяване на срок. Пълномощникът на ищцата е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което първоинстанционният съд е приел за неоснователно.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв. адвокатът или адвокатът от ЕС има право на възнаграждение за своя труд. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. предвижда, че размерът на дължимото съгласно първата алинея възнаграждение се определя с договор и трябва да бъде справедлив и обоснован, като не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет минимален размер за 4 съответния вид работа. В конкретния случай в наредбата не е определен минимален размер на адвокатското възнаграждение за производството по чл. 64 ГПК, поради което същият следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с § 1 от ДР на същата наредба.