Решение № 22 от 09.02.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 49/2023
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 09.02.2024
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- Надя Узунова
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25,ал. 2, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1 б. "б", пр. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Благоевград, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20231200900049 по описа за 2023 година
Производстото е образувано по искова молба, подадена от П. Т. К., чрез адв.Т. П. срещу ЗАД „О.З.“АД за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания и 2 631,42 лв., представляващи разходи за лечение, настъпили вследствие на ПТП, станало на 09.10.21 г., ведно със законата лихва от 21.2.2023 г. до окончателно плащане на сумите, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД.
Сочи се от ищеца П. К., че е пострадал от ПТП, настъпило на 09.10.2021 г. между лек автомобил с ДК № *, марка „БМВ“, модел „318“, с водач Б. Б. С. , който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и при мА.ра ляв завой е ударил управлявания от него автомобил с ДК № *, марка „Ф. , модел „Пунто“. Вследствие на ПТП-то са м у причинени физически и психически травми изразяващи се в: контузия на лява колянна става, излив на голямо количество коагулуми ; поставени катетри №12 и №14; извършена м у е операция инфилтриран е локален анистетик, последвана от закрита репозиция на травматичната увреда. Опериран е левия му крак, на който се наложило повторна операция. След два месеца болките в коляното, 1 подуване и невъзможност да се движи продължавали, поради което е постъпил в болница УМБАЛ “С.“, където отново го оперират. Изписан е за домашно лечение, с назначен постелен режим в продължение на няколко месеца. Трудно е покривал ежедневните си нужди и е бил принуден постоянно да ползва чужда помощ. Разходите му за лечение на получените от ПТП-то травми са в общ размер на 2631.42 лв., като в ИМ подробно е посочено от какъв конкретно разход е формирана сумата. Изживял е уплах и стрес. Лишен е за дълго време от обичайния си динамичен живот. Спомените от ПТП-то го съпътстват постоянно; започнал да страда от безсъние. Лекият автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с ДК № * има сключен договор за застраховка „О.З.” ЗАД № BG/23/120003235483 валиден към дата на ПТП с „О.З.“ ЗАД. Акцентира предвид тезата на ответника, че за настъпилите от ПТП-то увреждания – на долните му крайници ефективността от поставяне на предпазен колан е нулева . Претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Представя писмена защита.
Ответникът депозира отговор. Оспорва изключителната вина на водача Б. Б. С.; механизма на настъпилото ПТП. Счита, че вина за получените увреждания има и водача на лек автомобил „Ф." модел "Пунто". Твърди, че ищецът не е съобразил поведението си с другите участници в движението като не е предприел своевременно спасителна мА.ра, за да предотврати процесното събитие като такова изобщо не би настъпило, ако К. бе спазил допустимата скорост за съответния пътен участък, където е настъпило процесното ПТП. Твърди, че С. се е движил с допустима скорост за съответния пътен участък и не е нарушил ЗДвП. Сочи, че ако ищецът бе спазил законовото си задължение за правилно поставен предпазен колан, то телесните му увреждания въобще не биха настъпили или ако бяха настъпили, то те не биха били с такъв интензитет. Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 от ЗЗД. К. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Оспорва исковете и по размери. Оспорва описаните в исковата молби да са в причинно[1]следствена връзка с процесното ПТП. Дори да се докаже ПТП-то, то не всички описани вреди са вследствие от него с оглед възрастта на пострадалия и придружаващите му заболявания. Оспорва 2 твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП, търпи имуществени вреди, в претендирания размер от 2 631,42лева. Сочи, че към настоящия момент не са налице данни, за усложнения в оздравителния процес по отношение на ищеца, напротив - в епикризата на пострадалия е посочено, че К. е в добро общо състояние след извършената му оперативна интервенция. Сочи, че пострадалият не е спазил лекарските предписания и не е извършил рехабилитация, което се отразява негативно на продължителността на оздравителния процес, на продължителността на претърпените болки и страдания и на вероятността за пълно възстановяване.
Няма данни да е спазил медицинските препоръки и да е продължил лечението си при ортопед-травматолог след дехоспитализацията както е било предписано и в епикризата на МБАЛ „И.С." ЕООД. Ако ищеца бе предприел всички мерки за подобряване на оздравителния си процес - като рехабилитация, грижа за собственото си здраве и всички описани от медицинските лица препоръки, то това би дало възможност да се възстанови напълно. Оспорва ищецът да е с влошено емоционално функциониране, поради преживяната психотравма, която е получил вследствие на претърпяното ПТП. Такива негативните психически преживявани не са лекувани, няма и данни ищецът да е потърсил помощ от специалист в тази насока, което обяснява и липсата на необходима нужда от това. На следващо място посочва, че описаните в епикризата увреждания не водят до безпомощно състояние, както се твърди в исковата молба, като счита за силно преувеличено състоянието на пострадалия, за да има нужда от чужда помощ за елементарни битови дейности. Оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, сочи иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „О.З." АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Ищецът неправилно претендира законна лихва от момента на претендиране на обезщетението пред застрахователя. Сочи, че има множество съдебна практика, според която застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения 3 в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за произнасяне по предявената претенция, поради което евентуално законна лихва се следва от 08.12.2020 г. Представя се писмена защита.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ , според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо само при отказ на застрахователя.
Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
На 09.10.21 г. е станало ПТП между МПС „Б.“, управляван от Б.
С.М.П. и МПС „Ф.П.“, с рег. № *, управляван от ищеца П. Тр. К..
С влязла в сила присъда № 99/21.6.23 г., по нохд № 196 по описа за 2023 г. на РС-Г.Д., Б. Сюле xман е признат за виновен, в това че на 09.10.21 г. около 14:45 ч. на път № И-19 в участъка на километър 75+500, при управление на МПС „Б.“ с рег. № *, като правоспособен водач, с посока на движение от с. Г. за с. М., е нарушил правилата за движение на пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието 4 на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, вследствие на което, при преодоляване на ляв завой, е загубил контрол над управляваниия от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил челно лек автомобил марка и модел „Ф.П.“, с рег. № *, управляван от П. Тр. К., при което по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно /за период от време по-голям от един месец/ затрудняване на движенията на ляв долен крайник - *- престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 129, ал. 21 пр. 2, хипотеза 2 от НК във в. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл.
20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
Видно от мотивите на присъдата е прието по отношение на механизма на ПТП-то, че при преодоляване на ляв завой в посоката си на движение Б. С. загубил контрол над управляването от него МПС, поради несъобразена с пътните условия скорост. Приближавайки завоя не е намалил скоростта, с която се е движил, която била по-висока от критичната за преодоляването му, автомобилът загубил страничната си устойчивост, завъртял се на ляво и неуправляемо навлязъл в насрещната лента за движение, при което ударил управлявания увтомобил от П. К.; ударът бил челен за автомобила, управляван от К., като двете МПС-та се завъртяли и преместили едно спрямо друго
Застрахователното дружество, ответник по делото - прави възражение за съпричиняване по отношение на настъпилото ПТП, като твърди, че ищецът не е съобразил поведението си с другите участници в движението като не е предприел своевременно спасителна мА.ра, за да предотврати процесното събитие като такова изобщо не би настъпило, ако той - К. бе спазил допустимата скорост за съответния пътен участък, където е настъпило процесното ПТП. Твърди, че С. се е движил с допустима скорост за съответния пътен участък и не е нарушил ЗДвП.
За доказването му по искане на застрахователното дружество е назначената по настоящото гражданско дело експертиза, изготвено от в.лице инж. Вл. Н.. В заключението си експертът сочи, при съобразяване на установения механизъм на ПТП с влязлата в сила присъда - че водачът К * е 5 управлявал лек автомобила Ф. в лентата за движение в посока към град Г.Д. а водачът С. е управлявал л.а. БМВ в лентата за движение към град Б., като ударът е настъпил в лентата за движение в посоката към град Г.Д. . За причини за настъпване на ПТП сочи управлението на л.а. БМВ от Б. С. със скорост от 85,0 км/ч за конкретните пътни условия, в участък от пътя със завой имащ критична скорост за занасяне от 84,9 км/ч и закъснение при предприемане на ефективното намаляване на скоростта, с която е управлявал от минимум 1,40 секунди; както и че за конкретните пътни условия и управление със скорост около 77,6 км/ч, за водачът К * не е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, както чрез спиране преди място на удара с максимално спирачно закъснение, така и чрез заобикаляне спрямо линията на безопасна дистанция спрямо мястото на удара.
С оглед на експертното заключение съдът намира за нестоятелно възражението за съпричиняване за настъпилото ПТП от ищеца.
Не се установи, той да се е движил над разрешената скорост, Не се установи той да е имал достатъчно време да реагира като предприме спасителна мА.ра, за да не се допусне ПТП-то. Изрично е посочено и разяснено от вещото лице в с.з., че водачът на лек автомобил „Ф.“ преди удара е отклонил наляво, само това е успял да направи; при точката на удара той вече е бил отклонен на 5 градуса наляво, което означава, че е реагирал, но времето не е било достатъчно, за да предотврати удара; за реакция е нужно време и разстояние. Вещото лице при отговора си е съобразило особеностите на релефа и възможността за реакция при отчитане на момента, от който е било възможно всеки от тях да възприеме другия автомобил /т.е. да се видят/.
Разпечатката съдържа 23 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d26e3d6-725f-4383-b3f7-002e2d1e624a