Решение № 273 от 02.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Плевен, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430200562 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 22-0256-000375/ 02.09.2022 г. на *** на РУДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Н. Х. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД

- ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в присъствието само на един свидетел; същият не е описан в Наказателното постановление, което води до противоречие между АУАН и НП; НП не съдържа правна квалификация на твърдяните като извършени административни нарушения, както и не е ясно за кое от всяко от тях, е наложено определено административно наказание. Изтъква, че наред с това, административнонаказващият орган не е извършил проверка за маловажност на деянието, както и че НП е връчено на жалбоподателя около шест месеца след неговото издаване, поради което НП не е годно да изпълни целите на административното наказване.

На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

За ответната страна – *** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР-ПЛЕВЕН - представител не се явява. С придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка в РС-ПЛЕВЕН, е заявена бланкетна позиция за неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №695431/18.08.2022г. от страна на И. Т. И. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л. К. Х., както и на нарушителя Н.

Х. И.. Съставен е за това, че на 18.08.2022 г. в 11:35 часа, в с.*** , ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, ***, с посока на движение - с. ***, управлява лекия автомобил без включени светлини за движение през деня или къси светлини – нарушение по чл.70 ал. 3 ЗДвП ; без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила – нарушение по чл.137а ал. 1 ЗДвП ; не носи СУМПС и контролен талон към него – нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 ЗДвП ; не носи СРМПС - нарушение по чл.100 ал. 1 т.2 ЗДвП . При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н. Х.

И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.23 – 25 от делото/. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, ЗАНН не съдържа изрична разпоредба, от която следва, че АУАН трябва да бъде съставен в присъствието на повече от един свидетел. Вярно е, че Законодателят използва множествено число – „свидетели“ в редица разпоредби /напр.чл.42 ал.1 т.7, чл.40 ал.1, 3, 4 ЗАНН и др./, но от това съвсем не се извежда предложеното от 2 жалбоподателя тълкуване, че при съставяне на АУАН, трябва да присъства повече от един свидетел; напротив, в случай, че такава беше волята на Законодателя, така обсъжданото би било изрично предвидено, в съответна правна разпоредба, още повече, че в този случай, би се касаело за изискване по формалната законосъобразност на административнонаказателното производство. Аналогично, ЗАНН не предвижда изрично изискване НП да съдържа отбелязване на свидетелите, присъствали при съставяне на АУАН – арг. от чл.57 ал.1, т.1 – 13 ЗАНН, поради което липсата на подобно отбелязване, в никакъв случай не съставлява нарушение на процесуалните правила. По-нататък, внимателното запознаване със съдържанието на обжалваното НП разкрива, че е налице ясна, разбираемо представена правна квалификация /цифром и словом/ на всяко от твърдяните като извършени административни нарушения; наред с това, същите са номерирани с цифри от 1 до 4 включително, като в диспозитивната част, всяко от наложените административни наказания е посочено като основание, отново с номерация от 1 до 4 – и следователно, не е допуснато нарушение на процесуалните правила в очертаната насока. Що се отнася до претенцията, че административнонаказващият орган не е извършил проверка за маловажност на деянието, същата отново е неоснователна, тъй като самото наличие на издадено НП ясно разкрива, че административнонаказващият орган не споделя убеждението, че се касае за „маловажен“ случай, още повече, че се твърди извършването на четири административни нарушения. От друга страна, въпросите по връчването на НП на жалбоподателя, в т.ч. – връчването с известно закъснение, изобщо не могат да бъдат обсъждани нито на плоскостта на законосъобразността, нито – на правилността на Наказателното постановление, доколкото следват неговото издаване и са неотносими към него.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите И. Т. И. и Л. К. Х., както и писмени доказателства /л.31, л.39 - 40 от делото/. При съобразяване естеството на твърдяните административни нарушения, видно е, че от изключително значение за разкриване на обективната истина, са свидетелските показания по делото. Показанията на свидетелите И. И. и Л. Х. обаче, са всичко друго, но не и убедителни.

Всъщност, да се посочи, че същите са уклончиви, необосновано би им придало положително качество, каквото не притежават. Показанията на свидетеля И. се изчерпват със следното: „По така съставения Акт, аз лично, нищо не си спомням.“, а според св.Х., „Конкретно нищо не помня. Написано е, че някакъв водач е без колан и без фарове и не носи Свидетелство за регистрация на МПС. Други подробности не помня.“. По същество, касае се 3 за свидетелски показания, които се явяват напълно безсъдържателни и не способстват по никакъв начин за разкриването на обективната истина. Дали се касае за действителна липса на спомен на свидетелите, проява на демонстративна незаинтересованост при депозиране на свидетелските показания или невярно отразяване на фактите и обстоятелствата на процесния случай в съставения АУАН – би могло единствено да се предполага, но такива предположения не биха могли да бъдат поставяни в основата на вътрешното убеждение на Съда при решаване делото. Разбираемо, е че от процесните събития е изминал значителен период от време, както и че работата на двамата свидетели, поради нейното естество, свързано с извършване на множество проверки по ЗДвП, би могла да се отрази негативно върху техните спомени за конкретен случай. Следва обаче да бъде подчертано, че преди да пристъпят към свободен разказ в своите показания, на всеки от свидетелите беше предявен съставения АУАН, т.е. същите имаха достатъчна възможност да си опреснят обстоятелствата на случая в достатъчна степен, щото да са в състояние да депозират, макар и по-общи, но смислени, показания. Впрочем, свидетелите по делото в случая, ведомствено са подчинени именно на същия орган, а наред с това - те са свидетели на административното „обвинение“; в този смисъл и предвид доказателствената тежест по делото, ангажимент на административнонаказващия орган е да способства, щото тези свидетели се явяват в съдебно заседание с достатъчно отговорно отношение към своите задължения като свидетели. Все пак, налага се да бъде отбелязано, че причината за твърде ниското качество на свидетелските показания на И. и Х., всъщносте е без значение; правно релевантен обаче е извода, че техните показания са дотолкова неубедителни, че изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, се явява недоказана, до степен на пълното й опровержение. Тук следва да бъде подчертано също така, че в настоящото производство се прилагат разпоредбите на НПК /чл.84 ЗАНН/, т.е. приложими са принципите на разкриване на обективната истина /чл.13 НПК/ и взимане на решения по вътрешно убеждение /чл.14 НПК/. В този смисъл и при съобразяване на изключително безсъдържателните показания на двамата свидетели Съдът намира, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, в случая не може да намери приложение, тъй като на първо място, от свидетелските показания не може да се изгради дори приблизително, фактическа обстановка като тази, отразена в съставения АУАН/издаденото НП, а още по-малко – да се прецени същата фактическа обстановка, за доказана по убедителен начин, щото Съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, въз основа на нея.

Ето защо Съдът намира, че нарушенията по чл.70 ал.3 ЗДвП, чл.137а ал.1 ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. Х. И., не само не са доказани по убедителен начин, а не са доказани въобще - и поради това неправилно, същият е бил административно наказан съответно на основание чл.185, чл.183 ал.4 т.7 и чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, за нарушения, каквито не е 4 извършил. Поради това, обжалваното Наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е неправилно – и следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление

№ 22-0256-000375/ 02.09.2022 г. на *** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н. Х. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Разпечатката съдържа 25 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d265dcc-fcfb-4f10-8915-9f4f8b82bec0