Решение № 261001 от 23.07.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.07.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: Е.Георгиев и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 2 094/2019 г., докладваното от съдия Георгиев, и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД и ЗАД „А.“ солидарно да заплатят следните суми:

1. на В.С.А. 150 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Е.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.02.2014 г. плюс законната лихва от 09.02.2016 г. до окончателното изплащане;

2. общо на В.С.А. и на П.Б.А. 150 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди, които Б.П.А. е претърпял от смъртта на сина си Е.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.02.2014 г. плюс законната лихва от 09.02.2016 г. до окончателното изплащане;

3. на адвокат Д.Д. - 7 412,31 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС - 12 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.А. и П.А. са със съдебен адрес – адвокат Д.Д.,***. ЗК „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „********.

ЗАД „А.“ е с адрес в гр. София, ул. „********

[2] ОСЪЖДА В.С.А. и П.Б.А. да заплатят следните суми на основа чл. 78, ал. 3 от ГПК:

- на

ЗК „Л.И.“ АД 38,46 лева разноски по делото и 23,08 лева юрисконсултско възнаграждение

- на

ЗАД „А.“ 7,69 лева разноски по делото и

23,08 лева юрисконсултско възнаграждение.

[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл.

226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) срещу ЗК „Л.И.“ АД и ЗАД „А.“:

1. иска на В.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ Е.А. за разликата над 150 000,00 лева до 160 000,00 лева;

2. иска на В.А. и П.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които Б.А. е претърпял от смъртта на сина си Е.А., за разликата над 150 000,00 лева до предявения размер от 160 000,00 лева.

3. изцяло иска на П.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му Е.А..

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответник обжалва изцяло решението, с въззивна си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 6 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ.

При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса и разноски.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[6] В искова молба от 11.02.2019 г. Б., В. и П.А.заявяват, че първите двама са родители, а третият е брат на Е.А., който е починал вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.02.2014 г. То е било предизвикано от Д.П., който е управлявал лек автомобил „БМВ“, а Е.А. е пътувал на предна дясна седалка в автомобил „Шевролет“, който е бил управляван от П. П.. Гражданска отговорност (ГО) на Д.П. е била застрахована при ответника ЗД „Л.И.“ АД (Л.И.), а тази на П. П. при З. „А.“ АД (А.).

[7] От смъртта на Е.А. всеки от Б. и В.А.са претърпели неимуществени вреди за по 160 000,00 лева, а П.А. е претърпял неимуществени вреди за 5 000,00 лева. Л.И. не им е заплатил обезщетения. Затова те молят съда да осъди Л.И. да им заплати: на Б. и В.А.по 160 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; на П.А. 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Те търсят и законната лихва върху обезщетенията от 09.02.2014 г. до окончателното изплащане.

[8] Ако съдът установи, че не Д.П. е причинил ПТП, а П. П., ищците молят съда да осъди А. да им изплати тези суми. Ако се окаже, че Д.П. и П. П. са съизвършители на ПТП, тогава съдът да осъди Л.И. и А. солидарно да им заплатят търсените суми (исковата молба, л. 3-7; допълнителната искова молба, л. 59-60; уточнението на исковата молба, л. 103-гръб; искането за изменение на искове и определението на съда а допускането му, л. 286).

2. На ответника

2.1. На Л.И.

[9] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Л.И. заявява, че:

1. Д.П. не е причинил ПТП;

2. дори да го е причинил, той го е извършил с П. П.;

3. П.А. не е имал особена близост с починалия си брат и няма право на обезщетение, а всички ищци не са претърпели твърдените вреди;

4. търсеното обезщетение е прекомерно;

5. Е.А. е допринесъл за настъпването на смъртта си, понеже е бил без поставен обезопасителен колан. Затова Л.И. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 51-55).

2.2. На А.

[10] А. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. П. П. не е причинил ПТП;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. Е.А. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан;

4. искът е погасен по давност, както и искането за законна лихва. Затова А. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 45-49).

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

[11] По време на разглеждането на делото е починал Б.А.. Той е оставил за свои наследници по закон В. и П.А.(удостоверението за наследници, л. 101). Затова съдът е заличил като ищец Б.А., а на негово място е конституирал В. и П. А., като ищци по иска, предявен от Б.А. (определението, л. 103-гръб).

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

[12] Б.А. е бил роден на *** г. В.А. на *** г, а синовете им П.А. и Е.А. съответно на *** г. и 04.06.1990 г. (удостоверението за наследници, л.

101). Е.и П.А.не са били женени и са живеели в една къща с родителите си в село Доброславци. Те са имали прекрасни отношения, без дразги. Нито П.А., нито Е.А. са злоупотребявали с алкохол. Е.А. е имал приятелка и е работил като охрана (показанията на свидетелите С.и Н., л. 261-262).

[13] На 09.02.2014 г. около 07:07 часа Д.П. е управлявал лек автомобил „БМВ“ в средната лента на бул. „Царица Йоана“ с посока от ул. „Добринова скала“ към ул. „Панчо Владигеров“ със 119 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. В същото време П. П. е управлявал лек автомобил „Шевролет“, в който на предна дясна седалка, без обезопасителен колан е пътувал Е.А..

[14] Когато лекият автомобил „БМВ“ е бил на 49,04 метра от мястото на удара, автомобилът „Шевролет“ е излязъл от локалното платно и е навлязъл в бул. „Царица Йоана“, в платното на движение на лекия автомобил „БМВ“, с 22,02 км/ч. Лекият автомобил „Шевролет“ се е насочил към платното за обратното движение към тунела за центъра, въпреки че двете платна на бул. „Царица Йоана“ са били разделени от двойна непрекъсната линия, забраняваща пресичането ѝ. Така той е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „БМВ“. Тогава лекият автомобил „БМВ“ е ударил лекия автомобил „Шевролет“.

[15] При тази скорост на движение на лекия автомобил „БМВ“ ударът е бил непредотвратим за него. Ударът би бил предотвратим за лекия автомобил „БМВ“, ако той се е движил със скорост до 57,87 км/ч. От удара Е.А. е получил увреждания, които са причинили смъртта му. Дори той да е бил с поставен обезопасителен колан, отново би получил смъртоносни увреждания (присъдата на СГС и решенията на САС и ВКС, л. 23-38; заключението на вещите лица доц. Х. и д-р Б., л. 225-248; показанията на вещите лица, л. 259-260; показанията на свидетеля К., л. 284-285; протокола за разпит на свидетеля С. на досъдебното производство, л. 133, като съдът цени този протокол, като частен свидетелстващ документ). Не се спори, че към този момент ГО на Д.П. е била застрахована при Л.И., а тази на П. П. при А..

[16] Б., В. и П.А.са били съсипани от смъртта на Е.А.. Б. и В.А.постоянно са плачели. В. и П.А.все още тъгуват за Е.А. (показанията на свидетелите С.и Н., л. 261-262).

[17] Не се спори, че Л.И. и А. не са изплащали на Б., В. и П.А.обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е.А.. Те са били представлявани по делото безплатно от адвокат (л. 255), а не дължат държавни такси и разноски. Л.И. е заплатил 500,00 лева за вещи лица (л. 73). А. е заплатил: 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 98); 40,00 лева депозит за свидетел (л. 266); 50,00 лева за вещо лице (л. 75). И Л.И. и А. са били представлявани от юрисконсулти.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО