Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 24.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 428/2022
Вид
Решение № 238
Подписан
24.10.2022
В сила
24.10.2022
Състав
Росица Стоянова Стоева, Анита Христова Велева, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Ямбол, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500428 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Б. С. А. длъжник по изп. д. № 20178780400646 срещу отказ на ЧСИ И.Х. рег. № 878 на Камарата на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение изх.№34764/01.09.2022 г.

В жалбата се твърди, че с молба вх.№28167/10.08.2022 г. по и.д. №20178780400646 А. е заявила искане в качеството й на солидарен длъжник по делото за прекратяване на производството на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция и изтекла погасителна давност досежно вземането предмет на изпълняемото материално право, както и че във вр. с молбата е постановен отказ на ЧСИ Х., материализиран в съобщение изх.

№34764/01.09.2022 г., получен на електронния адрес на пълномощника адв. Й. Ч., на 02.09.2022г. Твърди се, че по отношение на солидарния длъжник Б. А. последното валидно изпълнително действие е предприето по почин на взискателя О. Ф. Б.

ЕООД на 03.08.2017 г., а именно- налагане на запор върху банкови сметки на Б. А. в Банка ОББ АД въз основа на изпратено от ЧСИ Х. запорно съобщение. Твърди се, че след 03.08.2022 г. до момента по делото не са предприемани изпълнителни действия по инициатива на взискателя срещу длъжника А., нито от страна на съдебния изпълнител са предприемани изпълнителни способи срещу имуществото на този солидарен длъжник.

Отричат се като неправилни и противоречащи на закона и тълкувателната практика мотивите на ЧСИ Х., вложени в базиса на постановения отказ да приложи чл.433, ал.1, т.8 ГПК и частично да прекрати производството спрямо А., свеждащи се в неизтичане на 1 период по-дълъг или равен на 2 години, в който взискателят да не е поискал предприемане на изпълнителни действия или да не е извършено плащане, което становище е обосновано с последно извършено по делото плащане на 26.09.2022 г. Твърди се, че погасителни вноски по делото /в т.ч. и въпросното плащане от 26.09.2022 г./ са извършвани само и единствено от П. А.. В заключение се поддържа правното становище,че по отношение на длъжника Б. А. са настъпили ex lege предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и спрямо нея изпълнителното дело е прекратено, а в допълнение се поддържа тезата за реализиране на фактическия състав на погасителната давност към 03.08.2022 г. досежно вземането срещу Б.А., произтичащо от изпълнителен лист от 22.12.2009г.

Взискателят "ЕОС Матрикс" ЕООД е подал отговор, в който посочва актуализирания размер на вземането по изпълняемото материално право към 13.09.2022 г., 180523, 46 лв. /главница в размер 99 677.04 лв., лихви в размер на 80 846, 42 лв./ и заявява по същество позиция,че в случай на наличие на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, молбата на длъжника Б. А. следва да се уважи.

В депозираните по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, озаглавени "обяснения" на съдебния изпълнител по оплакванията в подадената жалба, в които формулира оценка за неоснователност на жалбата, т.к. в срока по чл.433, т.8 ГПК са насрочвани публични продани на недвижими имоти, налагани са запори/възбрани и от взискателя са подавани молби , с които е прекъсвана перемпцията,в т.ч. с постъпване на плащания, последното от 26.09.2022 г.

ЯОС, като взе предвид акцентираните в жалба фактически твърдения и правни съображения на страните, съобразявайки индивидуално и комплексно събраните доказателства, и основавайки се на относимата нормативна уредба и вътрешното си убеждение, установи следното:

При ЧСИ М.М., рег. № 786 с район на действие СГС с разпореждане от 20.05.2010 г. е образувано изп. д. № 20107860401043 по молба на банка ДСК ЕАД. Изп. д. е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 22.12.2009 г. на СРС , въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 21.12.2009 г. по ч.гр.д.№56197/2009 г. на СРС, ГО, срещу длъжника П. Г. А. ЕГН********** и длъжника Б. С. А. ЕГН ********** за заплащане в условия на солидарност на Банка ДСК ЕАД ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, *** сумата от 61225, 36 евро главница и сумата от 3 154, 44 евро лихва за забава за периода 06.08.2009 г.-16.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2009 г. до плащането, както и 4255, 32 лв. разноски.

В течение на изпълнителния процес по молба вх.№ 5879/02.05.2012 г. от „О. Ф.

България“ ЕООД ЕИК 201058040, гр.София и представен договор за цесия от 07.12.2011 г. последното в качеството на цесионер е конституирано като взискател по изп.д. по описа на ЧСИ М.М. с рег.№786.

На основание молба вх.№14277/19.06.2017 г. от „О. Ф. България“ ЕАД за прехвърляне на изпълнителното производство и продължаване на изпълнителните действия 2 срещу солидарните длъжници П. А. и Б. А. от ЧСИ И.Х. с район на действие на ОС-Ямбол е образувано изп.д. №20178780400646/06.07.2017 г. по описа на ЧСИ И.Х..

Въз основа на молба вх.№35661/14.11.2018 г. от "ЕОС Матрикс" ЕООД ЕИК 131001375, ведно с представен договор за цесия е настъпило ново активно правоприемство в изпълнителния процес, като за конституиран нов взискател е прието "ЕОС Матрикс" ЕООД, обективирано в уведомления до длъжниците изх.№30655/19.11.2018 г. и изх.

№30657/19.11.2018г.

По време на висящите изпълнителни производства изп. д. № 20107860401043 по описа ЧСИ М.М., рег. № 786 с район на действие СГС и продължаващото изп.д.

№20178780400646/06.07.2017 г. по описа на ЧСИ И.Х. проследимата в постъпилите материали хронология на приложените спрямо имуществената сфера на Б. А. изпълнителни способи и изграждащите ги изпълнителни действия са: извършен опис в протокол от 11.11.2010 г. на ипотекиран в полза на първоначалния взискател Банка ДСК ЕАД апартамент №6, находящ се в гр.София, жк Младост 1, бл.102-102а,вх. А, ет.3, ап.6, собственост на П. А. и Б. А.; въз основа на запорно съобщение изх.№9873/26.06.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. А.; със съобщение изх.

№28769/22.10.2012 г. е вдигнат запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. С.

Анднова, като на 02.08.2013 г. е постъпила молба вх.№13646/02.08.2013 г. от взискателя „О. Ф. България“ ЕАД с искане за налагане на запор върху банкови сметки на Б.

А.; в периода 10.06.2014 г.-01.08.2014 г. са извършени действия на осн. чл.487 ГПК за изнасяне на публична продан на недвижим имот, собственост на Б. С. А. и П. Г. А., апартамент, находящ се в гр.***********, като с постановление за възлагане на недвижим имот от 16.06.2014 г. на осн. чл.496, ал.1 ГПК посоченият недвижим имот е възложен на обявената за купувач с Протокол от 10.06.2014 г.- Р.Й.Т.; с изпратено запорно съобщение изх.№12914/15.09.2016 г. и запорно съобщение изх.№12911/15.09.2016 г. е наложен запор върху сметките на Б. А. в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД; подадена е молба вх.№1302/17.01.2017 г. от взискателя "О. Ф. България" ЕАД за налагане на запор върху всички банкови сметки и банкови касети на Б. С. А., открити в "Уникредит Булбанк" АД.

Със запорно съобщение изх.№19103/01.08.2017 г. , връчено на ОББ АД на 03.08.2017 г. е наложен на осн. чл.507 ГПК запор на всички открити в банката сметки, суми, депозирани за доверително управление, ценности в банкови касети и трезори на длъжника Б. А. до размера на дълга й по изп.д. /99 677, 04 олихвяема сума и 30 149, 15 лв. неолихвяема сума 6 996, 01 лв. разноски/,като запорът не касае парични вземания/обезщетения по КСО, социални помощи, вземания от трудово възнаграждение/ пенсия до размера на МРЗ. Във вр. с така наложения запор от сметката на солидарния длъжник са изпратени по сметка на ЧСИ Х. сума в размер на 130 лв. на 10.10.2017 г. Издадена е фактура №22479/06.03.2018 г. от ЧСИ И.Х. на получателя- длъжник Б. С. за сумата 239, 35 лв., представляваща задължение за такси по ИД, пощенски разходи, разноски, платена по банков път на 06.03.2018 г. по сметка на ЧСИ Х..

3

Впоследствие в периода 16.03.2017 г.-05.01.2018 г. са предприемани изпълнителни действия с ефект в имуществената сфера на длъжника П. Г. А.: с постановление №06388/16.03.2017 г. е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от дворно място с площ 1600 кв.м. , съставляващо УПИ 9-355, в квартал "37" по ДРП на с.******, заедно с построената в него постройка с площ 75 кв. м., извършен е опис на посочения недвижим имот с протокол за опис от 05.09.2017 г.; с протокол от 22.12.2017 г. за купувач на 1/8 ид.ч. , от индивидуализираното дворно място с площ 1600 кв. м. ,собственост на длъжника П. А., е обявен Г.П.А.; с постановление от 05.01.2018 г. описаният недвижим имот е възложен на обвявения за купувач Г.А..

Постъпвали са доброволни плащания по сметка на ЧСИ Х. за погасяване на дълга по изп.дело от солидарния длъжник П. Г. А. за следните суми, както следва на 27.05.2019 г.

-60 лв.; на 27.06.2019- 60 лв; на 26.07.2019 г.-60 лв.; на 29.07.2019 г.-180 лв.; на 26.08.2019 г.60 лв.; на 27.09.2019 г.-60 лв.; на 29.10.2019 г.-60 лв.; на 28.11.2019 г. -60 лв.; на 27.12.2019г.

-60 лв.; на 28.02.2020 г.- 60 лв.; на 23.03.2020 г. -60 лв.; на 27.04.2020 г.-60 лв.; на 01.06.2020 г. - 60 лв.; на 28.07.2020 г. -60 лв. ; на 04.09.2020 г.- 60 лв.; на 14.12.2020 г. -60 лв.; на 13.01.2021 г. -60 лв.; на 13.10.2020 г.- 60 лв.; на 12.02.2021 г. -60 лв.; на 15.03.2021 г. -60 лв.; на 13.07.2021 г. -60 лв.; на 13.09.2021 г. -60 лв. ; на 13.10.2021 г. -60 лв. ; на 12.11.2021 г. -60 лв.; на 26.09.2022 г. -60 лв.

Въззивната жалба по чл.435, ал.2, т.6 ГПК е допустима като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В коментираната формално- нормативна специфика и на плоскостта на възведените в жалбата възражения и съотносимите с тях очаквания от конкретен правен отговор, е нужно да се обозначи правно-терминологичното и практическо различие межу институтите на давността и перемпцията и разграничението в настъпилите от тях правни последици.

Перемпцията е без правно значение за давността.Давността изключва принудителното изпълнение /НО пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията – обратно, предполага неудовлетворено притезание в рамките на принудителното изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. В контекста на гореизложените правни съображения следва, че перемпцията има единствено процесуалноправна стойност. / виж В Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/

Съобразно обвързващите постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено точно и съдържателно тълкувателно разяснение на приложния обхват и нормативен смисъл на правилото чл.433, ал.1, т. ГПК, според което 4 когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Допълнително следва да се отбележи и, че няма нормативно определено съдържание на актовете, с които се произнася съдебният изпълнител /постановления, разпореждания, протоколи, резолюции/ и че в конкретния случай наименованието на акта не променя съдържанието, както и крайния ефект на произнасянето, в случая, че ЧСИ Х. е отказала да прекрати на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело по отношение на длъжника Б. С. А..