Решение № 343 от 19.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330100368 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано след като с Решение № 60277/ 02.02.2022г. по гр.д. № 1160/ 2021г., по описа на ВКС, III- то г.о. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Пловдив, със задължителни указания досежно отстраняване нередовност на исковата молба. В изпълнение на дадените задължителни указания, състав на Окръжен съд- Пловдив е оставил исковата молба без движение като след постъпили уточнения от ищеца и съответен писмен отговор от ответника, е постановено Решение № 1406/ 14.11.2022г., по в.гр.д. № 479/ 2022г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, VIII- ми гр. с-в. С цитираното решение, Окръжен съд- Пловдив обезсилва Решение № 1703/ 26.05.2020г., по гр. д. № 11632/ 2018г., по описа на РС- Пловдив и връща делото на Районен съд- Пловдив със задължителни указания досежно предмета на делото и правната квалификация на спора.

След постъпилите от ищеца пред Окръжен съд – Пловдив уточняващи молби с вх. № 8113/ 25.03.2022г. и вх. № 10874/ 21.04.2022г. и уточнението, сторено в открито съдебно заседание по настоящото дело проведено на 20.06.2023г. ( л. 25), твърденията на ищеца досежно спорното право, предмет на процеса са, както следва: ищецът поддържа, че между страните е налице валидна облигационна връзка по повод на обявения за окончателен с Решение № 492/ 31.10.2000г. по в.гр.д. № 470/ 1998г. на Апелативен съд- Пловдив, г.о. ( за ½ идеална част ) и Решение № 543/ ***г. по гр.д. № 539/ 2002г. на II- ро г.о. на ВКС ( за оставащата ½ идеална част ), Предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от *** г. Ищецът поддържа, че ответникът – продавач не е изпълнил по посочения 1 договор основно свое задължение, а именно- да предаде на купувачите владението върху недвижимия имот, предмет на договора. Изтъква се, че бездействието и нежеланието на ответника да предаде фактическата власт върху вещта съобразно уговореното в договора, е нанесло на ищците значителни имуществени вреди. С подаденото пред Окръжен съдПловдив уточнение от 21.04.2022г. ищците заявяват и че не поддържат претенцията си за връщане на заплатената по договора цена в размер от по 2282, 50 лв. за всеки от тях.

Предвид изложеното, предявяват се субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2- ро ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, с които се претендира ответникът „Контролно заваръчни устройства“ АД да бъде осъден да заплати, както следва: на ищцата А. Д. Ц.- Н.а сума в размер на 22 717, 50 лв. - частично от претенция в общ размер от 62 717,50 лв. и на ищеца Е. А. Н. сума в размер от 22 715, 50 лв. - частично от претенция в общ размер от 62 717,50 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищците вреди от неизпълнение на задължението на ответника да предаде владението върху недвижимия имот по обявения за окончателен с Решение № 492/ 31.10.2000г. по в.гр.д. № 470/ 1998г. на Апелативен съд- Пловдив ( за ½ идеална част ) и Решение № 543/ ***г. по гр.д. № 539/ 2002г. на II- ро г.о. на ВКС ( за оставащата ½ идеална част ), Предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от *** г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното погашение на сумата. Претендират се сторените разноски.

В рамките на проведеното пред Окръжен съд- Пловдив производство по в.гр.д. № 479/ 2022г. от ответника е постъпил писмен отговор във връзка със заявените уточнения от ищците. Оспорва се претенцията по основание и размер. Релевира се изрично възражение за изтекла погасителна давност за вземането за вреди от неизпълнение на задължение по договора. Ответникът сочи, че задължението за предаване на владението върху имота е възникнало още на ***г., когато с окончателно решение ВКС е обявил предварителния договор за окончателен. С обявяването на предварителния договор за окончателен е възникнало и задължението да се предаде фактическата власт върху имота. След като вземането за предаване на фактическата власт върху имота е без срок, то същото става изискуемо с възникването му. Предвид това, считано от ***г. до датата на предявяване на исковата молба в съда е изтекъл период по- дълъг от пет години. В случай, че се приеме, че вземането не е погасено по давност, релевира се възражение за неизпълнен договор. Сочи се, че макар и предварителният договор да е обявен за окончателен, то диспозитивът на решението на ВКС и условен и следва ищците да заплатят отразената в него цена. Сочи се, че същата не е изцяло заплатена и към настоящия момент. Предвид това, ищците не разполагат със съответното право да изискват от ответника да им предаде фактическата власт върху имота. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се сторените разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, X- ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, счита следното от фактическа и правна страна:

2

Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че с молби вх. № 8113/ 25.03.2022г. и вх. № 10874/ 21.04.2022г. по в.гр.д. № 479/ 2022г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, VIII- ми гр. с-в, ищците изрично са заявили, че в рамките на процеса не предявяват иск за разваляне на обявения за окончателен с Решение № 492/ 31.10.2000г. по в.гр.д. № 470/ 1998г. на Апелативен съд- Пловдив ( за ½ идеална част ) и Решение № 543/ ***г. по гр.д. № 539/ 2002г. на II- ро г.о. на ВКС ( за оставащата ½ идеална част), Предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от *** г. и не претендират процесните суми като обезщетение вследствие на разваления договор. Предвид изложеното и в съответствие със задължителните указания, дадени с Решение № 1406/ 14.11.2022г., по в.гр.д. № 479/ 2022г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, VIII- ми гр. с-в, за целите на настоящото производство съдът приема, че твърдението на ищците е, че облигационната връзка по обявения за окончателен предварителен договор е съхранена и претенциите им за обезвреда намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1, пр. „2- ро“ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателствени материали се установява, че между Е. А. Н. и ответното дружество е сключен Предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от ***г. за следния недвижим имот- апартамент № ***, ет. ***, секция "***" в жил. блок в парцел ***, кв. ***, по плана на гр. ***, целият от 108, 12 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, ведно с 13, 13 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, находящ се в гр. *** ( описанието е съобразно посоченото от ищците в искова молба вх. № 9037/ 15.02.2017г. ). Посоченият предварителен договор е обявен за окончателен с Решение № 492/ 31.10.2000г. по в.гр.д. № 470/ 1998г. на Апелативен съд- Пловдив.

Посоченото решение е обжалвано, като с Решение № 672/ 11.07.2001г. по гр.д. № 88/ 2001г., по описа на ВКС, Г.О, решението на Апелативен съд- Пловдив е оставено в сила за ½ идеална част от продавания апартамент, като за другата ½ идеална част решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съдПловдив. Предвид това, с окончателно Решение № 543/ ***г., по гр.д. № 539/ 2002г., по описа на ВКС, II- ро г.о., предварителен договор от ***г. е обявен за окончателен и за останалата ½ идеална част от продавания недвижим имот. Предвид гореизложеното, то не съществува съмнение, че Предварителен договор от ***г. е обявен изцяло за окончателен и като такъв валидно обвързва страните по делото ( не съществува спор и че ищците са придобили имота в режим на СИО). Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че ищците са изпълнили надлежно задълженията, вменени им с диспозитива на Решение № 543/ ***г., по гр.д. № 539/ 2002г., по описа на ВКС, II- ро г.о. и в срок са внесли по сметка на ответното дружество неизплатената част от цената по договора в размер от 1927, 15 лв., както и определените с решението местни такси и разноски ( платежни нареждания на л. 42- 45 от гр.д. № 4695/ 1996г., по описа на Окръжен съдПловдив; копие фигурира и на л. 18 от гр.д. № 2101/ 2017г., по описа на РС- Пловдив, XIIти гр. с-в ).

3

Във връзка със съществуващата между страните облигационна връзка, съдът счита за нужно да посочи следното: след като предварителният договор е обявен за окончателен, ищците са изпълнили задълженията си да внесат остатъка от продажната цена и не са налице данни същият да е развален, то договорът продължава да обвързва валидно страните.

Действително, с Решение № 685/ 18.05.2010г. по в.гр.д. № 54/ 2009г., по описа на Окръжен съд- Пловдив ( влязло в сила на 31.08.2010г. ) се потвърждава Решение № 5/ 22.02.2005г. по гр.д. № 5722/ 2002г., по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти гр. с-в, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС на Е. А. Н. срещу Л.И.Д. и П.Б.Д. ( искът е предявен срещу посочените лица с твърдения, че „Контролно заваръчни устройства“ АД е продало процесния апартамент втори път на тях с Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № ***/ ***г. на Нотариус № *** и че те без основание го владеят и се считат за титуляри на собствеността). Посоченото решение обаче, не се отразява на съществуването на договорната връзка между страните по делото, доколкото съобразно изричните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 02.07.2021г. по тълк. дело № 1/ 2019г. на ОСГТК на ВКС, договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота. В мотивната част от посоченото решение е застъпено разбирането, че договорът продължава да е валиден и да обвързва страните до момента, в който купувачът упражни правото си да го развали. Както бе посочено и в самото начало на текущото изложение, в рамките на настоящия процес купувачът не претендира да е развалил договора и не претендира обезщетение на това основание. Предвид това, влязлото в сила съдебно решение по спора с правна квалификация чл. 108 ЗС не се отразява на съществуването на обявения за окончателен предварителен договор от ***г.

Производството по обявяване на предварителен договор за окончателен и производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС са с качествено различен предмет и фактът, че правото на собственост на ищеца спрямо Л.И.Д. и П.Б.Д. е отречено, не означава, че той губи и правата си по обявения за окончателен предварителен договор.

Съобразно гореизложеното и предвид факта, че е налице облигационна връзка между страните с предмет прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот, то следва да се разгледа изпълнението на задълженията на страните по продажбеното правоотношение. Безспорно е обстоятелството, че към датата на постановяване на Решение № 543/ ***г., по гр.д. № 539/ 2002г., по описа на ВКС, II- ро г.о., процесният недвижим имот е съществувал в правния мир. Безспорно се изясни и обстоятелството, че ищците са изпълнили задълженията си по продажбеното правоотношение и дължимата продажна цена е изцяло заплатена (остатъкът от 1927, 15 лв. е заплатен с платежно нареждане от ***г. - л. 18 от гр.д. № 2101/ 2017г., по описа на РС- Пловдив, XII- ти гр. с-в ). Предвид това, за ответното дружество се е породило корелативното задължение да предаде владението върху недвижимия имот, предмет на обявения за окончателен договор. В тази връзка, не може да бъде споделено възражението на ответната страна, че ищците не са активно легитимирани да претендират обезщетение от неизпълнението на задължението на ответното дружество да предаде владението върху процесния недвижим имот, тъй като с 4 влязлото в сила Решение № 5/ 22.02.2005г. по гр.д. № 5722/ 2002г., по описа на РСПловдив, XVIII- ти гр. с-в ( касаещо спор с правно основание чл. 108 ЗС) правото им на собственост е отречено. Както вече бе посочено, с факта на отхвърляне на предявения от Е.