Определение № 15452 от 14.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15452 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508504 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на длъжника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД срещу разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2025г., постановено по ч.гр.дело № 32799/2025г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя К.Ж.Г. за сумата над 150,00 лева до присъдения размер от 400 лева.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и не отговаря на фактическата и правна сложност на заповедното производство. Счита за неприложима наредбата за адвокатските възнаграждения с оглед практика на Съда на европейския съюз. Излага оплаквания за размер на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Сочи, че справедлив размер на адвокатския хонорар в случая е 150,00 лева.

Насрещната страна в производството К.Ж.Г. в депозиран отговор оспорва частната жалба. Излага доводи, че не е налице хипотеза на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно, тъй като не предвидените в Наредба № 1 от 2004г. минимални размери. Счита, че е неприложимо решението на СЕС на което с епозовава жалбоподателя, тъй като не е установено нарушаване на конкуренцията.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

1

Доводите в жалбата досежно определяне на размери на възнаграждения по чл.

38, ал. 2 от ЗА са неотносими за конкретната хипотеза, доколкото тя е на заплатено договорно представителство, а не на безплатно такова.

Въззивния съд обаче не е обвързан от оплакванията в частната жалба и проверява обжалвания акт изцяло. С оглед на изложените оплаквания, че хонорара не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото СГС намира, че жалбата е основателна.

Настоящият съдебен състав счита релевираното от длъжника възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК за основателно по следните съображения:

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски. Съгласно чл.

78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е “съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е “прекомерно” законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение, наложено от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Зачитайки решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК in fine, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен /така определение № 2995 от 13.06.2024г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 991/2024г./. По Значението на посоченото и в жалбата решение на СЕС има трайно установена съдебна практика 2 и то е че има за последица липса на обвързаност на съда от нормите на наредба 1/2004г. на висшия адвокатски съвет при разрешаване на въпроса за прекомерността и дължимия справедлив размер на претендирания в съответното производство адвокатски хонорар.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа.

В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка

В случая вземането за което е била издадена заповедта за изпълнение е с предмет връщане на даденото по нищожен договор и е основано на влязло в сила решение на съд, с което конкретния договор за поръчителство, по който са били извършвани плащания в полза на длъжника по заповедното дело (настоящ частен жалбоподател) е признат за нищожен.

От тук следва изключително ниска правна сложност на производството (независимо дали заповедно или исково), в което страната извършила плащане по обявения за нищожен договор търси връщане на даденото на основание чл. 55 ЗЗДкато платено при начална липса на основание. Това е така, защото със съдебното решение е формирана СПН по въпроса за нищожността на договора и автоматично то обвързва всеки друг съд да приеме, че платеното по договора е недължимо платено и подлежи на връщане. Следователно изходът от инициираното производство (независимо дали исково или заповедно) е лесно прогнозируем. В исково дело с претенция за връщане на платеното по нищожен договор би подлежал на разглеждане само въпроса за размера на недължимо платеното, който не е правен, а фактически и лесно разрешим.

В заповедно дело нито се събират доказателства за този размер, нито се извършват действия извън изготвяне и депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като при това конкретното такова е подадено по електронен и следователно улеснен способ без посещение на съдебно учреждение. Размерът на вземането също е много нисък. Следователно няма и никаква фактическа сложност.

Налага се извод, че заявителят не обосновава наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение над неоспорения от длъжника размер от 150,00 лева. Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която в полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 150 3 лева.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2025г., постановено по ч.гр.дело № 32799/2025г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя за сумата над 150,00 лева до присъдения размер от 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя К.Ж.Г. за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в производство по ч.гр.д. № 32799/2025г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, за сумата над 150,00 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4