Определение № 152 от 19.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501188 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 672 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на РС – Ботевград, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е изменено постановеното по това дело решение в частта, с която В. Н. З. с ЕГН ********** е била осъдена да плати на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК 205997727 сумата от 500 (петстотин) лева на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, като вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение искането на „КРЕДИТ ИНС“ АД за осъждане на В. Н. З. да му плати съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Със същото определение е оставено без уважение искането на адвокат Е. И. за допълване на Решение № 172/20.05.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на Ботевградския районен съд с осъждане на „КРЕДИТ ИНС“ АД да й заплати съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 ЗАдв.

Оставено е без уважение и искането на В. Н. З. за отправяне на преюдициално запитване на Съда на Европейския съюз.

Определението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – В. Н. З., която го счита за неправилно и незаконосъобразно.

Развива съображения, че нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно - признание на иска и липса на поведение от страна на ответника, с което да е провокирал заведеното от ищеца дело. Счита, че в случая не е налице втората предпоставка, тъй като законът изисква завеждане на иск за признаване на установено, че сумите са недължими, т.е. ищецът не може да се защити извънсъдебно, а само по съдебен ред чрез предявяване на иск.

Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Изтъква, че смисълът на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК се състои в това, ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени неговите права. Но когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца (както в настоящия случай), според жалбоподателката признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл цитира 1 съдебна практика. Навежда довод, че прилагането на чл. 78, ал. 2 от ГПК в настоящия случай би означавало, ищецът да бъде натоварен с разноски, които е бил длъжен да направи, за да защити накърнените си права, които разноски, обаче, да не може да получи обратно от неизправната страна, а това би довело до ситуация, в която ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Моли съда да отмени Определение № 672/ 20.08.2025г., поставено по гр.дело №2178/ 2024г., 8 гр. състав по описа на Районен съд Ботевград и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Независимо от това, тя е процесуално недопустима в частите си, насочени срещу следните две части от обжалваното определение:

Частта, с която е уважена молбата по чл. 248 на жалбоподателката за отмяна (изменение) на Решение № 172/20.05.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на Ботевградския районен съд, в частта му, с която в полза на ответника са били присъдени разноски, и е оставено без уважение искането му за това. Тъй като с тази част от определението се уважава напълно едно от исканията на молителката по чл. 248 от ГПК, тя няма правен интерес да го обжалва в тази му част, а частната жалба– в съответната си част – е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отправяне на преюдициално запитване на Съда на Европейския съюз. Тъй като постановеният от районния съд съдебен акт подлежи на обжалване, е налице хипотезата на чл. 629, ал. 2, изречение второ от ГПК, а именно - че той може да не уважи искането за отправяне на преюдициално запитване, като определението му в този смисъл не подлежи на обжалване. Поради това съответната част от жалбата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт по силата на закона, и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата си част (а именно – срещу частта от определението, с която е оставено без уважение искането присъждане в полза на адв. Е. И. съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от ЗАдв), жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При това съдът намира същата за неоснователна поради следните съображения.

На първо място, тя не съдържа нито един довод срещу оставянето без уважение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, който, ако бъде разгледан, би обосновал нейното уважаване в тази част.

На второ място, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“, т.е. в настоящото производство съдът действа като пълен въззив и следва да провери правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. Изпълнявайки това свое служебно задължение, съдът не открива основания за отмяна на обжалваното определение в тази му част. Правилно районният съд е констатирал, че не е бил сезиран със 2 своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ищцата, респ. на нейния процесуален представител. Такова искане се отправя за първи път с молбата по чл. 248 от ГПК, но то е преклудирано, тъй като съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, „претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция“. Поради това частната жалба срещу тази част от определението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба срещу Определение № 672 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на РС – Ботевград, В ЧАСТТА, с която е отменено постановеното по делото решение в частта му, с която В. Н. З. с ЕГН ********** е била осъдена да плати на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК 205997727 сумата от 500 (петстотин) лева на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, като вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение искането на „КРЕДИТ ИНС“ АД за осъждане на В. Н. З. да му плати съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба срещу Определение № 672 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на РС – Ботевград, В ЧАСТТА, с която е било оставено е без уважение искането на В. Н. З. за отправяне на преюдициално запитване на Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба срещу Определение № 672 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на РС – Ботевград, В ЧАСТТА, с която е било оставено без уважение искането на адвокат Е. И. за допълване на Решение № 172/20.05.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на Ботевградския районен съд с осъждане на „КРЕДИТ ИНС“ АД да й заплати съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от ЗАдв.

В частите, с които частната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501188 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 672 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на РС – Ботевград, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е изменено постановеното по това дело решение в частта, с която В. Н. З. с ЕГН ********** е била осъдена да плати на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК 205997727 сумата от 500 (петстотин) лева на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, като вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение искането на „КРЕДИТ ИНС“ АД за осъждане на В. Н. З. да му плати съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Със същото определение е оставено без уважение искането на адвокат Е. И. за допълване на Решение № 172/20.05.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на Ботевградския районен съд с осъждане на „КРЕДИТ ИНС“ АД да й заплати съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 ЗАдв.

Оставено е без уважение и искането на В. Н. З. за отправяне на преюдициално запитване на Съда на Европейския съюз.

Определението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – В. Н. З., която го счита за неправилно и незаконосъобразно.

Развива съображения, че нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно - признание на иска и липса на поведение от страна на ответника, с което да е провокирал заведеното от ищеца дело. Счита, че в случая не е налице втората предпоставка, тъй като законът изисква завеждане на иск за признаване на установено, че сумите са недължими, т.е. ищецът не може да се защити извънсъдебно, а само по съдебен ред чрез предявяване на иск.

Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Изтъква, че смисълът на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК се състои в това, ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени неговите права. Но когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца (както в настоящия случай), според жалбоподателката признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл цитира 1 съдебна практика. Навежда довод, че прилагането на чл. 78, ал. 2 от ГПК в настоящия случай би означавало, ищецът да бъде натоварен с разноски, които е бил длъжен да направи, за да защити накърнените си права, които разноски, обаче, да не може да получи обратно от неизправната страна, а това би довело до ситуация, в която ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Моли съда да отмени Определение № 672/ 20.08.2025г., поставено по гр.дело №2178/ 2024г., 8 гр. състав по описа на Районен съд Ботевград и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Независимо от това, тя е процесуално недопустима в частите си, насочени срещу следните две части от обжалваното определение:

Частта, с която е уважена молбата по чл. 248 на жалбоподателката за отмяна (изменение) на Решение № 172/20.05.2025 г. по гр. д. № 2178/2024 г. на Ботевградския районен съд, в частта му, с която в полза на ответника са били присъдени разноски, и е оставено без уважение искането му за това. Тъй като с тази част от определението се уважава напълно едно от исканията на молителката по чл. 248 от ГПК, тя няма правен интерес да го обжалва в тази му част, а частната жалба– в съответната си част – е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.