Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14270 от 22.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40843/2024
Вид
Решение № 14270
Подписан
22.07.2025
В сила
22.07.2025
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14270 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110140843 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба на НСА „В...“ против „Ф...“ ЕООД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр.

2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1827 лв., представляваща наемна цена за периода от м.10.2017г. до м.03.2018 г., както и неустойка за забава върху всяка една дължима наемна вноска в размер на 600 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът НСА „В...“ твърди, че по силата на договор за наем № ДН6/02.10.2017 г., ищецът предоставил под наем имот, публична държавна собственост, а именно помещение с площ 22 кв.м., находящо се в гр. София, Студентско общежитие, бл.15. Имотът бил предоставен за управление на ищеца като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

Ответникът следвало да заплаща наемната цена в размер на 300 лв. с ДДС до 28 – мо число на месеца, предхождащ този за който се дължи наема, като при забава се дължала неустойка за забава в размер на 10 лева на ден, но не повече от 100 лева до окончателното плащане на същата – чл.11 от договора. Договорът бил прекратен с предизвестие № 328/29.03.2018 г., връчено лично на управителя. До момента на сезиране на съда наемателят не бил заплатил дължимите суми за октомври, ноември, декември 2017 г. и за м. януари, февруари и март 2018 г. в размер на общо 1827 лева, от които 900 лева за м. октомври, ноември, декември 2017 г., 927 лева за м. януари, февруари и март 2018 г. и 600 лева неустойка за всеки един от шестте месеца забава. Ответникът бил уведомен за дължимите суми с покана изх.№ 539/31.05.2018 г ., връчена на интернет адреса посочен в чл. 15 от договора. С приемопредавателен протокол от 05.04.2018 г. помещението било предадено на наемодателя. Ето защо претендира наемна цена за периода от м.10.2017г. до м.03.2018 г., както и неустойка за забава върху всяка една дължима наемна вноска в размер на 600 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът „Ф...“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, 1 ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Искане за постановяване на неприсъствено решение ищецът е направил в открито съдебно заседание от 15.07.2024.5 г., чрез процесуален представител юрисконсулт Карапанов.

С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 197,08 лв., от които държавна такса в размер на 97,08 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ф...“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Проф. Г..., да заплати на НСА „В...“, ЕИК ******, със съдебен адрес: град София, ул. „А..., на основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД сумата от 1827 лева, представляваща наемна цена за периода от м.10.2017г. до м.03.2018 г., по договор за наем № ДН6/02.10.2017 г. за ползването на имот, публична държавна собственост, а именно помещение с площ 22 кв.м., находящо се в гр. София, Студентско общежитие, бл.15, ведно със законна лихва върху сумата, считано от дата на исковата молба – 05.07.2024 г., до окончателното плащане и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 600 лева, неустойка за забава върху всяка една дължима наемна вноска ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба – 05.07.2024 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 197,08 лева, разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи препис от решението.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено, че може да поиска от СГС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа, при условията на чл.240 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2