Решение № 1159 от 05.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. Варна, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110116617 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.*** и С. Г. Ч. с ЕГН **********, ч е съществува вземането, за което са били солидарно осъдени с издадена по ч.гр.д. № ***г. на ВРС заповед по чл.

417 ГПК за сумата от: 20000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща неплатени вноски за м. 09, 10, 11 и 12 от 2021г. по §3 от Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите, рег. № ***г на нотариус *** с район *** и рег.№ ***г. на нотариус *** с район *** ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на предявяване на иска – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между страните бил сключен договор за наем от 23.12.2019г. относно почивен комплекс „***“ с адрес, гр. ***“, поземлен имот *** с който ответниците поели задължението към ищеца за заплащането на наем в размер на 15000 лв. с ДДС месечно в срок от 10- то до 20- то число на календарния месец. На 01.09.2021г. страните по договора за наем сключили споразумение за заплащане на вноски на изискуемо задължение по договора за наем - на 15.09.2021г. сумата от 5000 лв., на 15.10.2021г. сумата от 5000 лв., на 15.11.2021 г. сумата от 5000 лв. на 15.12.2021г. сумата от 5000 лв. Към настоящия момент вноските по §3 от процесното споразумение за месеците 09, 10, 11 и 12 от 2021г. в размер на 20000 лв. не били заплатени. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № ***г. по описа на ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжникът възразил и на заявителя били дадени указания да предяви иск, което обосновава правния му интерес от предявяването му в настоящото производство.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника С. Г. Ч., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва сключването на договор за наем от 23.12.2019 г., на почивен комплекс „***“ с адрес, гр. ***, поземлен имот*** между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, както и сключването на споразумение между ищеца и ответниците - „***“ ЕООД и С. Г. Ч., от 01.09.2021г., с което последните са се задължили към ищеца, по §3 със сумите, както следва: сумата от 5 000 лв. с падеж 15.09.2021г.; сумата от 5 000 лв. с падеж 15.10.2021г.; сумата от 5 000 лв. с падеж 15.11.2021г.; сумата от 5 000 лв. с падеж 15.12.2021г.; сумата от 10000 лв. с падеж 01.01.2022г.; сумата от 10000 лв. с падеж 01.02.2022г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.03.2022г.; сумата от 10000 лв. с падеж 01.04.2022г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.05.2022г.; сумата от 7 500 лв. с падеж 01.08.2022 г. Излага се, че във връзка с получена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 18125/2021г. по описа на ВРС, от С. Г. Ч., в законоустановения срок (11.03.2022г.) било подадено възражение по чл.

414а от ГПК, с приложени към него доказателства за плащане на процесната сума по издадената заповед. Предвид изложеното се оспорва твърдението на ищеца, че процесното задължение в общ размер от 20 000 лв. не било платено. Оспорва се твърдението на ищеца, че С. Г. Ч., като физическо лице бил поел солидарно с „***“ ЕООД задължение за заплащане на наемна цена по чл. 7, ал. 1 по договор за наем от 23.12.2019 на почивен комплекс „***“ с адрес в гр. *** в размер на 15 000 лв. месечно.

Същия нямал задължения към ищеца по процесния договор за наем, понеже не бил страна по него. Бил поел задължение само за падежиралите вноски, които е следвало да бъдат заплатени в сроковете посочени в споразумението по §3. С. Г. Ч. извършил на 10.03.2022г. превод по сметка на ищеца - ***" ЕАД, в общ размер на 77500 лева, като в основанието било посочено „погасяване суми по споразумение 01.09.2021г. С. Ч.

77500 лв.“. Макар наредител на извършения банков превод да е „***" ЕООД, то видно от посоченото в платежния документ основание било, че били погасени сумите дължими от ответника по процесното споразумение. Поради което твърди, че трето за спора лице е извършило плащане от името на С. Г. Ч., като по този начин било погасено задължението, предмет на настоящия спор, в пълен размер. Претендират се сторени разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, от страна на ответното дружество „***" ЕООД не е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника, за сумите посочени в исковата молба.

От писмените доказателства – споразумение 01.09.2021г., нареждане за кредитен превод от 10.03.2022г., се установява, че: Н а 01.09.2021г. между „***“ ЕАД, ЕИК *** от една страна и от друга „***“ ЕООД и С. Г. Ч. споразумение с нотариална заверка на подписите, рег. № ***г на нотариус *** с район *** и рег.№ ***г. на нотариус *** с район ***, за разсрочено плащане на изискуемо вземане по договор от 23.12.2019г. за наем относно почивен комплекс „***“ с адрес, ***, поземлен имот ***, уговорено в §3, както следва: сумата от 5000 лв. с падеж 15.09.2021г.; 5000 лв. с падеж 15.10.2021г.; 5000 лв. с падеж 15.11.2021г.; 5000 лв. с падеж 15.12.2021г.; 10000 лв. с падеж 01.01.2022г.; 10000 лв. с падеж 01.02.2022г.; 10 000 лв. с падеж 01.03.2022г.;

10000 лв. с падеж 01.04.2022г.; 10000 лв. с падеж 01.05.2022г.; 7500 лв. с падеж 01.08.2022 г.

На 22.03.2022г. „***“ ЕООД превело по банков път сумата от 77500 лв. по сметка на „***“ ЕАД, ЕИК *** с посочено основание „погасяване суми по споразумение 01.09.2021г. С. Г. Ч.“.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 2

ГПК, за вземане произтичащо от чл. 365 вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД.

Предмет на иска е съществуването на вземане по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. В контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно сключено споразумение от 01.09.2021г. между страните по делото, с което ответниците за поели солидарно задължение към ищеца за заплащане на процесната сума – по основание и размер, респ. Ответниците следва да докажат положителните факти, на които се позовават за изключване на отговорността им – в случая плащане.

Спогодбата е двустранен договор, с който съобразно нормата на чл. 365 ал. 1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, т.е това е договор, с който се изменя едно съществуващо правоотношение между страните посредством правенето на взаимни отстъпки. Основателността на претенциите, въведени като предмет на спора, зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение. Доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата, само ако оспори нейната валидност. В този смисъл Определение № 117 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 324/2010 г., I т. о., ТК , Решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 97/2004 г., ТК, II о.

По делото не се спори относно наличието на сключен между страните валиден договор за спогодба.

Предвид гореобсъдения банков превод от 22.03.2022г., който не беше оспорен от ищеца, съдът намира, че задължението по процесната спогодба е изцяло погасено чрез плащане от единия от солидарните длъжници по нея – С.Ч.. В случая е ирелевантно, че наредителя е трето за производството лице, доколкото в съдържанието на представения по делото докумен – преводно нареждане е достатъчно ясно индивидуализирано основаниието за плащане и лицето, от чието име се плаща. Налице е и пълно съвпадение със сумата на задължението по процесната спогодба.

Предвид гореизложените доводи, съдът намира иска за неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Доколкто плащането е извършено преди предявяването на иска и за това плащане ищеца е бил уведомен в срока по чл. 414 ГПК, съдът намира, че съобразно с изхода на спора, на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78 ал. 3 ГПК направените от него разноски, които според представените от него доказателства са в размер на по 2200 лв. за адвокатско възнаграждение за всеки от ответниците. Против така уговореното възнаграждение липсва направено възражение за прекомерност по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК.

Доколкото плащането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабаавно изпълнение – в срока по чл. 414 ГПК, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в заповедното производство, като със заповедта са присъдени 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 600 лв. за платена държавна такса. В действителност дължимата държавна такса е 400 лв. и толкова следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Ищецът има правото да поиска връщането иа надвнесения остатък. Съдът намира за основателно и направеното възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК от длъжника, като намаля размера на възнаграждението на представлявалия заявителя адвокат до минималния по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС /в ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020г., действала към момента на сключване на договора за правна помощ/ – 830лв. или общият размер на разноските за присъждане е 1230 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.*** и С. Г. Ч. с ЕГН **********, че съществува вземането, за което са били солидарно осъдени с издадена по ч.гр.д. № ***г. на ВРС заповед по чл.

417 ГПК за сумата от: 20000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща неплатени вноски за м. 09, 10, 11 и 12 от 2021г. по §3 от Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите, рег. № ***г на нотариус *** с район *** и рег.№ ***г. на нотариус *** с район ***, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на предявяване на иска – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението, поради плащане в срока по чл. 414 ГПК преди предявяване на иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.*** и С. Г. Ч. с ЕГН ********** да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 1230 лв. - разноски по ч.гр.д. № ***г. на ВРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: *** сумата от 2200 лв. - разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на С. Г. Ч. с ЕГН ********** сумата от 2200 лв. - разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4