Решение № 191 от 23.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Варна, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000168 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Д. ЕН. Г. и Ц. ИВ. М., представлявани по пълномощие от адв. М. Р. и адв. Н. В. от ВАК, и насрещна въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД– гр. София, подадена чрез адв. Св. Д. от АК- гр.

Добрич, срещу решение № 260112/06.12.2021г., постановено по т. д. № 178/2020г. по описа на ОС – Добрич, с което съдът се е произнесъл по осъдителни искове на Д. ЕН. Г. и Ц. ИВ. М., предявени срещу "ЗК Лев инс" АД, с правно основание чл. 432 КЗ вр. с чл. 477 и чл. 498 ал. 3 КЗ, за присъждане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на И М Г, настъпила вследствие на ПТП от 19.09.2017г., ведно със законна лихва за забава, считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.

Въззивниците - ищци Д. ЕН. Г. и Ц. ИВ. М., чрез процесуалните си представители адв. М. Р. и адв. Н. В., са подали обща жалба срещу първоинстанционното решение в следните части: Д. ЕН. Г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена изцяло исковата й претенция за присъждане на сумата 120000лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане на главницата, а Ц. ИВ. М. – в 1 частта, с която искът с правно основание чл. 432 КЗ е отхвърлен за горницата над присъдените 100 000лв. до 120 000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху тази разлика. В жалбата се твърди неправилност на решението в съответните му отхвърлителни части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни съображения за нарушение принципа на непосредственост, залегнал в разпоредбата на чл. 11 ГПК, в резултат на обосноваване на изводи от първоинстанционния съд въз основа на свидетелски показания, събрани в досъдебно производство. Твърди се също необоснованост на извода за недоказаност на претърпени от преживялата съпруга неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от кончината на И М Г. Твърдят се допуснатите процесуални нарушения във връзка с преценката на събрани доказателства, относими за определяне размера на обезщетението за ищцата Ц.М., довели до неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението в атакуваните му части и за уважаване на исковата претенция на Д.Г. за сумата 120 000лв., а на Ц.М. да се присъди допълнително сумата 20 000лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на И Г, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.

Въззивникът „ЗК Лев Инс“ АД, представляван по пълномощие от адв.

Св. Д. от АК - Добрич, е депозирал насрещна въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК срещу частта на решението, с което е осъден да заплати на ищцата Ц. ИВ. М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до присъдените й 100 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане на главницата. Изложени са подробни съображения за неправилност и необоснованост на същото. Оспорва се наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахователното дружество и правото на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Ц.

ИВ. М., а също и механизмът на настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност, се твърди че присъденото обезщетение е прекомерно завишено, в нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД. Искането съм въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърлена иска за горницата над 50 000 лв. до сумата от 100 000лв., ведно с акцесорната 2 претенция за законна лихва. Претендират се разноски за двете инстанции.

Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорите се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с обективно и активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Д. ЕН. Г. и Ц. ИВ. М. от гр. Варна, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД– гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на И М Г, съпруг на първата ищца и баща на втората, починал на 19.09.2017г. вследствие на ПТП от същата дата, виновно причинено от К Г Д като водач на седлови влекач марка „Даф“, модел ФТ ХФ с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендират се и мораторни лихви, считано от 04.06.2018г. до окончателно погасяване на задълженията Решението на ОС – Добрич, с което осъдителният иск на Ц. ИВ. М. е частично уважен, а искът на Д. ЕН. Г. е отхвърлен изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Ищците, в качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, са отправили писмена претенция за изплащане на застрахователни обезщетения, получена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД на 13.04.2018г. В срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, а именно на 04.06.2018г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетения с писмо изх. № 5641/04.06.4018г.

Правопораждащият фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от 3 деликт, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ” , сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално – правна легитимация на ищците, които следва да са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение.

Не е спорно в процеса наличието на валидно застрахователно правоотношение за задължителна застраховка „Гражданска отговорност, сключена за седлови влекач марка „Даф“, модел ФТ ХФ с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117002373920, валидна за периода 30.08.2016г. - 30.08.2017г.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, застраховано при ответника, не са разрешени с присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК, тъй като водачът на седлови влекач марка „Даф“ - К Г Д, посочен от ищците като деликвент, е починал в резултат на същото ПТП, при което е настъпила смъртта на техния наследодател И М Г.

В жалбата на застрахователя, с която решението се обжалва частично в осъдителната му част за сумата над 50 000 лв. до 100 000 лв., присъдена на ищцата М., се оспорва правилността на правния извод на окръжния съд относно виновност на застрахования водач, въпреки че при основателност на възражението и при формиране на обратния извод от въззивния съд – за невиновност на водачът на седлови влекач марка „Даф“, искът би следвало да се отхвърли изцяло. Същевременно, тъй като решението на ОС- Добрич не е обжалвано от ЗК „Лев Инс“ АД и е влязло в законна сила в осъдителната част, с която искът на увреденото лице Ц. ИВ. М. е частично уважен за сумата 50 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, следва да се приеме, че между Ц. ИВ. М. и ответното дружество е установено със сила на пресъдено нещо наличието на всички посочени по – горе елементи от 4 правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 КЗ.

Силата на пресъдено нещо по основанието за възникване и съществуването на вземане за обезщетяване на вреди от деликт от застраховател обхваща и въпроса за виновността на застрахования водач като елемент от фактическия състав. Процесното ПТП е настъпило на 19.09.2017г., около 6,10ч. по път І-29, в посока от гр.Варна към гр. Добрич, между състав от ППС - седлови влекач „Волво ФХ 12“, с № ХХ ХХХХ ХХ, с прикачено към него полуремарке „ЛАГ“ с рег. № ТХ 9933ЕХ, управляван от И М Г, със скорост около 87,62 км./ч., и състав от ППС - седлови влекач марка „Даф ФТ ХФ“,с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, с прикачено към него полуремарке „Шмитц СДС 24“, с рег. №т ХХ ХХХХ ХХ, управляван от К Г Д със скорост около 91,15 км.ч. Вината за ПТП е на водача на т.а. “ДАФ“ - К Г Д, който е нарушил правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне; нарушена е и чл. 20 от ЗДвП, като съставът от ППС е управляван с по- висока от разрешената скорост от 70 км./ч. Причината за смъртта на И М Г е черепно – мозъчна травма, несъвместима с живота – разкъсване на главния мозък, която е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.

Предвид забраната на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, по иска на ищцата Ц.М. механизмът на ПТП следва да се обсъди по – подробно във връзка с възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Спорните въпроси, по които въззивният съд е валидно сезиран по предмета на спора в частта по иска на Ц. ИВ. М. са свързани с размера на дължимото обезщетение, което следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и дали е доказано възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадало лице– чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Преди да обсъди събраните доказателства по релевантните факти, 5 въззивният съд намира за необходимо да посочи, че приема за основателно оплакването в жалбата на ищците за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на принципа на непосредственост в гражданския процес / чл. 11 ГПК/ при коментиране и обосноваване на фактически изводи въз основа на свидетелски показания, събрани в досъдебното производство, което е недопустимо. Свидетелските показания на роднините на починалия И Матеев, дадени в рамките на досъдебното производство – ДП № 261/2017г. по описа на Второ РУП - Добрич, съставлява доказателства в настоящия процес само в частта, с която се признават неизгодни факти и то само по иска на лицето, направило извънсъдебното признание. В тази част показанията подлежат на преценка с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК.

Дали допуснатото от първоинстанционния съд нарушението на чл. 11 ГПК е довело до необоснованост на фактическите изводи ще бъде коментирано по – долу в мотивите.

Ищцата Ц. ИВ. М. е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, тъй като видно от представеното удостоверение за наследници, е дъщеря на починалото лице.

Разпечатката съдържа 29 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d21da0b-3b4c-4c0c-8ee6-648ab796da43